Приказка с човекоядец #3
Отново от ЖеКа Синепупырчатый, отново преведено от Антония. По случай Новата година 
– Ей ти! – сурово подвикнаха от чинията по Човекоядеца.
– Извинете, – въздъхна Човекоядецът и остави вилицата.
– Беше ли послушен тази година? – строго попитаха от чинията и тупнаха Човекоядеца по пръста с тоягата. Заболя го.
– Послушен бях, послушен! – търпеливо каза Човекоядецът. Болеше го пръста.
– А на мен ми казаха, че си бил непослушник, – странният човек в червени дрехи подозрително изгледа Човекоядеца.
– Лъжат, честна дума! – Човекоядецът постави ръка на гърдите си. Много беше гладен, а пръстът му пулсираше отвътре.
– Добре, де – поомекнаха в чинията. – Вярвам ти. Знаеш ли стихче да изрецитираш?
– Не, – смути се Човекоядецът.
– Лошо, – странният човек гледаше укорително Човекоядеца. – А папкаше ли?
– Не, – по бузата на Човекоядеца се плъзна една сълза. Той зарида.
– Още по-лошо, – огорчиха се в чинията. – Е, какво да правиш. Ето ти подаръче. И отлитам. Целият свят ме чака.
– Как? Къде? – подскочи Човекоядецът. Но беше късно. На чинията беше останала само една ябълка. Човекоядецът въздъхна тежко, плю на пода и започна да гризе плода. В ъгъла на стаята радостно мигаха светлините на елхата. Стремително настъпваше новата 2006 година.
