Животът на Марс
Една предизвикателна анимация, създадена от Nick Jacoubowsky за участие в конкурса Марс през 2020 година:
Факт. Изпращаме всякакви сонди, роботи и прочие ламаринен боклук на Марс и то непрекъснато. Ако продължаваме с това темпо – как ли ще изглежда повърхността на планетата след десетина години?
21:46:00 ч., 04.01.2007 г.
Кой ли от софианците, които прескачаха прелялите казани, ще трогнат с буклука на Марс? 🙂
22:58:23 ч., 04.01.2007 г.
Прав си, разбира се. И уви 🙂 Толкова сме свикнали да живеем ден за ден, да гледаме само собствената си копанка, да игнорираме здравия разум в името на краткосрочни (и често калпави) цели…
Не мислиш ли, че по отношението на човек към по-абстрактните (за момента) въпроси може да се съди и за отношението му по наболели проблеми от действителността?
Навремето бях чела есе на някой от водещите фантасти (в момента не мога да се сетя за името нито на есето, нито на автора, sorry), в което се говореше именно за космическия боклук. Направи ми силно впечатление колко много отпадъци се носят около Земята. И колко безотговорно увеличаваме броя им. Та се чудя кога ли ще станат опасни за доста крехките сателити, космически кораби (това ли беше терминът?), станцията Мир, че даже и за нас, здраво стъпилите на планетата. Ето, преди два дни странен метален къс с размер на топка за голф цапардосал къща в Ню Джърси, преминал през покрива и заседнал в стената. Твърди се, че е не парче от самолет, а може би било метеорит. А може да е отломък и от човешките джунджурии, нали?
12:11:47 ч., 05.01.2007 г.
Хубаво е, когато има непрофесионални мнения по не много ясни теми :). Не че моето е кой знае колко професионално де, но да започнем да протестираме за боклука на Марс е малко твърде рано.
Филмчето, безспорно, е много добро. И има идея зад него – типичния тип гротеск-хумор. За филмче става, но не и за създаването на проблем от него.
Колкото до къса, забил се в къщата на американци, за него действително все още спорят. Идеята е, че той може да е всичко: от ледено парче „с късмет“, като екскремент от самолет, добре замръзнал и засилен по някакви странности на атмосферата и съдбата, до остатъчно парче от метеорит, което не е изгоряло в атмосферата.
Отломък от човешка джунджурия трудно ще оцелее пътуването през атмосферата, особено от такова голямо разстояние. Скоростта, която се изисква даден обект да придобие, за да бъде изведен в орбита е толкова висока, че ако същия обект (вече като боклук) навлезе в атмосферата, той обикновено се разпрашава и изгаря далеч преди да достигне земята. Примери колкото искаш, включително и изгорялата преди години в атмосферата совалка.
12:40:30 ч., 05.01.2007 г.
Дончо, виж какво излезе на BoingBoing снощи, съвсем скоро след като пуснах горния си коментар:
Силата на съвпаденията 🙂 Space junk to the rescue. Или? 😉
13:39:25 ч., 05.01.2007 г.
О, това наистина е интересно! Според мен става въпрос по-скоро за човешка грешка, т.е. грешна финална траектория на тялото, което довежда до непълно изгаряне в атмосферата.
Или по-скоро за типично славянски непукизъм от типа „то точно най-лошото пък няма да се случи на мен, я!“.
В който и да е от случаите опасност наистина има, но това е опасността от недобре свършената работа, не от пренаселението на Космоса с боклуци.
Антония, ние не сме успели още нашата си земя да заринем „добре“ с боклуци, какво да говорим за теротория, която десетки (ако не и стотици) пъти надвишава по линейна площ територията на земното кълбо? (вземи площта на гео-стационарните орбити на Земята например)
21:09:57 ч., 05.01.2007 г.
Е-де. Боклук та боклук :). Вояджъри-те са ви набори на някои – по на 30 години и още работят достигайки вече хелиопаузата – към 100 AU от Слънцето. Да не говорим за другите апарати надминавайки десетки пъти предвидения си живот – SOHO, роувърите на Марс. А относно Марс – не са чак толкова много изпратените апарати та да се промени нещо там. За разлика от околоземната орбита – излезте някъде извън засветката на големия град при ясно време един час след залез и поглейте нагоре. Тези джижещи се звездички дето се появяват от всякъде, кръстосвайки се, и изчезвайки пак не са самолети а спътници на ниска околоземна орбита – до към 300-500 км. Oт http://heavens-above.com може да видите къде какво лети и какво се вижда, както и доста друга полезна информация 🙂
Станция Мир я изгориха в земната атмосфера през 2001 – няма я вече. От 1998 се строи ISS която е най-яркия обект на небето като изключим Слънцето, Луната и ярките планети. Вижда се с просто око и няма сбъркване – от heavens-above.com пак може да видите кога и къде ще премине над вас, както и Хъбъл, Иридиумите и т.н.
И все пак въпроса с отломките около Земята стои, спазват се стриктно разни правила за намаляване на малките джунджурийки понеже това е най-опасно за астронавтите който извършат дейност отвън – немогат да се засекат, а пробиват костюма и крака на астронавта при удар. Ох, щях да пиша и за метеоритчетата ама айде стига толкова лиричности 🙂
21:45:58 ч., 05.01.2007 г.
@Дончо: не сме успели да заринем всичко с отпадъци, ама много се стараем, нали 😉
@Даниел: звучиш като профи направо 🙂 Благодаря за инфото!
01:08:05 ч., 06.01.2007 г.
Шегата в клипчето не ми се струва акцентирана толкова върху евентуалното замърсяване на Марс, колкото върху няколкото неуспешни изследователски мисии дотам поради различни повреди. Е, това не пречи на двата ровъра „spirit“ & „oportunity“ да продължават да обикалят и да изпращат снимки доста време след предвидения им експлоатационен срок. Съгласен съм с Даниел, че боклукът в орбита около Земята е много по-опасен. По време на мисиите на совалките, свързани със строежа на Международната станция, постоянно ги гледат с камери да не „изпуснат“ някоя отвертка, за ужас на контролния център на мисиите, и за огромно удоволствие на множеството сайтове на „уфолози“. :>
11:35:11 ч., 06.01.2007 г.
Днес се появи комикс по темата
00:22:16 ч., 08.01.2007 г.
якооо много яко!