Разговор с отвъдното

Разговор с отвъдното

Един разказ на frumich, преведен от Антония

Eкстрасенската се гърчеше и мяткаше на стола вече 5 минути, когато изведнъж застина със затворени очи…

– Не се ли получава? – загрижено попита клиентката.

– Какво да не се получава, глупачке? – попита гадателката с мъжки глас.

– Да призовете духа на мъж ми… Ааа… Федя, това ти ли си? – вдовицата най-накрая го позна.

– Не. Архангел Гавраил си заряза всичките задължения и се всели в тялото на тази мустаката циганка. И всичко това – за да си побъбри с теб. Такова невероятно удоволствие, – изехидничи духът.

– Да, ти си, познах те. – удовлетворено казала жената – Как си?

– Нормално. Много съм зает. Трябва да осчетоводя мълниите, от склада да взема амброзия за светите великомъченици, в ада да позвъня, та да престанат да вдигат шум след 11 вечерта. Имам важен пост тук, както се казва, отговорен – доверяват ми се.

– Ама наистина?

– Какво, да не седна да те лъжа сега? При нас не е позволено даже.

– Знам ли. Може още да те е страх от мен.

– Че ти какво можеш да ми направиш? Да избягаш и да отидеш при майка си? Аз съм мъртъв, мила моя. И ти нищо вече не може да ми причиниш.

– Ах, ти, гадино! – изруга с апломб жената. – Умря и пак си гадина.

– Ало, госпожо! За мъртвите или добро, или нищо. Забрави ли? И все пак – за какво ме извика?

– За да се скараме и да ми се разтреперят нервите! За какво друго. Няма да ти кажа сега вече! Разбра ли? – обиди се жената – Ня-ма-да-ка-жа! Ти ме засегна!

– Голяма работа – равнодушно вдигна рамене гадателката. – Не говори. Иди си у дома, счупи някоя и друга чиния. Поплачи си самотно. Въобще – забавлявай се там сама.

– Кой ти каза, че съм сама? Имам си мъж! Сто пъти по-добър от тебе! Нежен и грижлив!

– Ха-ха-ха! – разхили се гадателката.

– Нищо смешно няма! Той е богат! Производител е на лекарства и има собствена клиника даже! Кара беемве!

– Има къща в покрайнините на града, женен е, с три деца. Идва при теб веднъж на три месеца. Подари ти пръстен със стъкълце. Името му е Фукин, а не Орлов, както ти се представи. Няма планове да се развежда, пък и няма да му дадат. – изтрака на един дъх духът.

– Лъжеш, негоднико мъртъв! – вдовицата се хвана за сърцето. – Как само лъжеш! От завист.

– Притрябвало ми е да лъжа. Ако не ми вярваш – погледни му шофьорската книжка. Или паспорта.

– Няма значение, ти пак си си негодник! Все истини ще ми говориш, а? За такава подлост пак бих те убила!

– Втори път от балкона ще ме бутнеш, а? – ехидно попита духа.

– Ако се наложи – ще те бутна! Да знаеш само колко ми беше хубаво като те бутнах! Така смешно пискаше, че чак ми стана драго! Преструвах се, че плача, но когато оставах сама – смеех се на глас! И никой нищо не ми направи! Нещастен случай и толкова! Разбра ли? Бих те убила още веднъж!

– Какво-какво? Убила сте мъжа си? – гадателката изгледа клиентката си с интерес, а гласът й вече не беше мъжки. – А вие знаете ли, че всички мои сеанси се записват на видео. Колко ще ми платите за касетата?

…

„Аз нали казах, че е подлец! Така да ме накисне. Подлец!“, продължаваше да се вълнува вдовицата на път за вкъщи, пешком и без палто.

Short English Version A short story written by frumich about the conversation of a widow with her late husband.

Публикувано на 26 март 2006, неделя, в 12:14 am, в категория Смях.