Закон? Или инициативност?
Някой може ли с думи прости да ми обясни какво е предимството на френския проектозакон за наемане на млади хора, заради който тъпата им страна за пореден път се бунтува? Прочетох внимателно Q & A, изготвен от BBC. Ми… И аз да бях французин на двайсетина години – и аз щях да му се противя.
Първо, не е ли противозаконно да делиш работниците по възрастов принцип? Второ, какъв е този изпитателен срок, дето трае 2 години?!? Аз лично никога не съм се съгласявала да започвам работа някъде ако изпитателният период е повече от 1 (един!) месец. Ако за 30-на дни не разбереш дали един работник става или не за позицията, на която си го назначил… бахти и мениджъра си. Трето, аргументът, че така повече млади хора ще си намерят работя, е ама пълна глупост. Работодателите и сега си имат начини да дискриминират младите:
– Ти си млад и нямаш опит – ще работиш за по-малко заплащане въпреки, че си по-кадърен от доста от възрастните.
– Ти си млад и нямаш семейство – можеш да работиш и в извънработно време.
– Ти си млад – значи може да се държим покровителствено с теб и да те юркаме нагоре-надолу. Аз като бях на твойте години как ме сбръчваше майстора… е-хеее… Ама нали съм пич, тебе почти няма да те мачкам. Въпреки че така се калява характер.
И всякакви подобни простотии. Плюс това безработицата сред младите не се дължи на възрастта им, а на неориентираността им. Поне веднъж месечно държа лекция на някой младеж/девойка, дето не знаят как да си намерят работа. Именно НЕ ЗНАЯТ. Не, че са глупави. Не, че не могат да работят. А просто не знаят процедурите.
Например:
– Не знаят как да си напишат автобиографията. А този документ е много важен. Потенциалният работодател вижда първо него. И съответно си изгражда първото впечатление за младежа по писанието. Ако си го сътворил неправилно – и впечатлението ще е неправилно, нали?
– Не знаят къде да подадат документите за работа. Не всички компании, които наемат хора, пускат обяви. Много от големите и стабилни организации взимат на работа инициативни млади хора, които са си пратили CV-то ей така, без предварително обявен конкурс.
– Не знаят как да се държат по време на интервю. Шашкат се, проявяват ниско самочувствие. Или пък са прекалено нахални, отворени, невъзпитани дори. Което се дължи отново на липса на опит…
– Не знаят, че понякога е добре да почнеш работа с по-ниско заплащане или пък друг дефект в условията, с цел да изградиш CV. Аз например съм се хващала на 6-месечен договор по краткосрочен проект. И това беше суперпечеливш ход, въпреки че беше временна позиция. Защото от една страна това беше първата ми работа по специалността, а от друга – и сега, 12 години по-късно, ми носи дивиденти с престижното име на организацията, за която се трудих.
Студентите по правило или не работят, или се хващат за нискоквалифицирана работа, която няма отношение към това, което учат. А не трябва да е така. Колко му е да жертваш един месец от лятото си и да се пробваш като като стажант по специалността си в голяма компания? Е, да, няма да изкараш много пари (ако въобще ти дадат нещо, разбира се). Обаче ще завържеш познанства! Ще разбереш как се работи в екип. Ще придобиеш опит, който ще стои много добре в автобиографията ти. И когато се дипломираш и започнеш активно да търсиш работа, няма да оставяш графата „Професионален опит“ празна, нали?
Бтв в нашата група от агенции всяко лято взимаме стажанти за по 2-3 седмици. Най-добрите от тях остават на постоянен договор. Говоря за студенти 1-2-3 курс. Всяко лято пробваме сигурно трийсетина младежи. Отначало се захващат с по-проста и непредизвикателна работа, разбира се. Но ако проявят усърдие и инициативност – остават си при нас. Един от колегите ми например започна като стажант за един месец докато беше втора година студент в НБУ. След изтичането на този месец го взехме за PR асистент, а около година след това стана и PR експерт. Сега гледам, че е член на някакъв съвет към БДВО, продължава да работи супер успешно в MARC Communications, води големи клиенти. Или да дам пример с девойката, която в рамките на 2 месеца от асистент за всичко и на всички започна да работи по проекти на P & G? А те са обикновени млади хора, не някакви гении. Просто са съвестни, искаха да се учат и да се развиват и пожертваха малко свободно време. Уверена съм, че не съжаляват.
16:55:43 ч., 04.04.2006 г.
аа, тук ще се хвана за нещо – „Студентите по правило или не работят, или се хващат за нискоквалифицирана работа, която няма отношение към това, което учат…“ вече адски много от студентите работят. май определено мина онова време, когато просто нямаше начин да работи човек (студент) на по-малко от пълна работна седмица. спомням си, че като започнах следването си в българия през 99 единствените, които предлагаха почасова работа бяха макдоналдс и разни заведения – сервитьорство. да ме извиняват. колкото до ниско квалифицирана работа – мисля, че повечето от нас са започнали така. а колко примери мога да ти дам за хора, които дори от тук (или където и да е в чужбина) се вдигат и отиват къде ли не и правят неплатена практика. моята практика беше единственото нещо, което съм работила по специалността си, и не получих нито лев. да видим дали някой ще се възхити някой ден от това, че съм работила във визов отдел към външно министерство и имам препоръки, които хич не са си за подминаване…
20:02:36 ч., 04.04.2006 г.
Работя от втория месец на първия си семестър като студент. Наложи ми се, просто се нуждаех от пари. Първите 3 години бях на почасова заетост. Не в Макдоналдс, а като преподавател. Изкарвах много пари, защото по онова време малко хора знаеха английски, много искаха да се научат и имаше страшно търсене на хора с преподавателска тапия (каквато получих от училище). В началото на четвъртата година обаче се замислих накъде вървя, не ме блазнеше идеята все с това да се занимавам. Тогава една от курсистките ми предложи да почна работа като преводач в техния институт. Отново не по специалността ми, заплатата беше много по-ниска, но за сметка на това ангажираността беше почти нулева. Приех. Първо, използвах библиотеката на института за изходни данни за дипломната си работа. Второ, написах тази дипломна работа в работно време. Трето, запознах се с екип, който имплементваше проект по Phare. Дипломирах се и кандидатствах за работа като младши маркетинг специалист по друг Phare проект, който беше краткосрочен (само 6 месеца). Единият от интервюиращите ми беше познат от института и ме препоръча за позицията. След края на проекта вече доста врати бяха отворени пред мен, защото имах опит в работа с международен екип и т.н. Бях на 23 години когато вече работех като маркетинг експерт в международна компания. И така.
Доколкото разбирам ти се съмняваш, че практиката във Външно ще ти стои добре в CV-то, така ли? В български компании може и да не се трогнат много, обаче за международните определено ще е голям плюс. Впечатляват се от такива неща чужденците 🙂
20:42:27 ч., 04.04.2006 г.
Не бих се наел да обяснявам „предимствата“. Струва си, разбира се, да се отбележи определението „тъпа“ като повод за размисъл. Но някак и това не ми се коментира.
Определено във френския стил на разбиране и решаване на социалните въпроси има нещо особено и донякъде неадекватно. Но точно затова си струва да се положат усилия за по-подробно натрупване на информация.
Това, което знам:
1) Процедурата за уволнение на работник във Франция е една от най-усложнените и най-скъпо-струващи.
2) Завършващите университет млади французи в общия случай, за да имат шанс да си намерят добра работа, трябва да преминат през полу-задължътелен (някак непреодолимо наложен от обстоятелствата и традициите) продължителен стаж по специалността си почти без или срещу много ниско заплащане.
3) Безработицата във Франция е голяма (сравнима с нашата) и е сериозен проблем. Сред младите е два пъти по-голяма от средната – около 20%.
При това предложеният закон, след първия месец, предвижда предварително предупреждение, при условие, че работник нает чрез такъв договор, ще бъде уволнен. Срокът за продупреждението е две седмици между първия и шестия месец и два месеца след шестия до изтичането на двете години. Договорът освобождава работодателите единствено от задължението да указват причина. В законите, разбира се, има предварително определени допустими причини.
Ако трябва да продължим със сравненията там-тук, при нас е ясно също, че ако нещо в тези процедури се спазва, то е срока. Причини винаги могат да се намерят и след това трудно се оборват в съда.
По-нататък, това което разказваш за младите хора, които успешно или не си търсят работа, някак ми се струва, че всъщност оправдава стратегията на френското правителство. „Какво толкова, че ще сте под риск от необосновано уволнение, след като ще получите шанс да натрупате реален опит, да видите как работи организаиця във вашата сфера, на натрупате контакти и т.н.?“, би трябвало да е питането към протестиращите млади французи.
Аз самият всъщност не приемам тази стратегия. Но не защото тя отслабва някаква особено ценна социална защита, а защото го прави по дискриминационен начин. За мен правилното действие би било да се опрости и улесни процедурата по уволнение по принцип. Винаги ми е било странно това изконно профсъюзно настояване, че работодателят трябва да бъде измъчван докрай, за да успее да се откаже от купуването на твоя наемен труд, и в общи линии това да му излезе през носа. „Те не ни искат, но нямат право, как може?“. Разбира се, някаква процесуална защита трябва да има, но това в „социалните“ икономики на Западна Европа е прекалено.
И няколко думи отново за обясненията. Гледах немалко дискусионни предавания по френски телевизии с участници от всички страни. Онова, което може да се чуе от протестиращите, е някаква патетика за правата, без никаква мисъл за съвместността на социалното, за възможни компромиси, договаряния, въобще за това, че има и друга страна и други логики. Нещо подобно може би има сред онези, които ги подкрепят индиректно, например леви политици, дори синдикалисти. Но самата засегната група се държи, по мои впечатления, доста неадекватно и не допуска никаква същинска комуникация по проблема.
От друга страна, правителството и въобще „дясната“ позиция, работодателите например, обясняват с някаква прилична адекватност. Но грешката тук е, че публичността във Франция е фокусирана по-скоро върху ляво-ценностни, отколкото върху икономически реалии. Така че няма особена чуваемост за тези обяснения. Те не прозвеждат някакво развитие на дебата и никой не се наема да ги оценява или коментира.
Някак се приема за естествено, че правителството, макар и дясно, не може и няма право да подходи към въпроса по-радикално, да предприеме по-сериозни реформи. Самото то е приело това като предпоставка. И доколкото мога да си представя, промяна в тези нагласи би се получила трудно, поне в близко бъдеще.
20:55:29 ч., 04.04.2006 г.
А аз искам нещо да те питам, тъй като каквото си ми казвала за работа&кариера все полезно е било 🙂
Какво да направя, за да не изглеждам толкова малка в работата (щото повечето колеги/партньори са на около 30-35-40 години)? Примерно идва зам. шефа на ВМА, полковник, и иска среща с отговарящия за Конферентните мероприятия. Старая се аз, показвам, че мога да се справя, ама докато стопя дистанцията… :/
Абе искам да вдъхвам повече респект, ама то на челото ми пише, че съм вчерашна. 🙂
22:05:00 ч., 04.04.2006 г.
@Юзун: То е ясно, че има нещо криво във Франция. Определено процедурите по наемане и освобождаване на персонал трябва да са опростени и по-гъвкави. От друга страна: две години изпитателен срок е безумие. И е недопустимо да се делят работниците на млади и стари. Което ме навежда на мисълта, че и правителството, и протестиращите са за бой.
@January: Радвам се, че съм ти помогнала дори и мъничко да е било 🙂 А за възрастта… Лек няма 🙂 По-скоро трябва да се научиш да използваш по-малкото си годинки като оръжие.
В общи линии хората ще престанат да обръщат внимание на възрастта ти ако си много-много уверена. Нахакано профи поведение. Не им оставяй време да се замислят – ‘води’ ги през цялото време. Насочвай разговора към теми, в които си абсолютно сигурна, които са ти силни. Например вметни едно „Днес е прекрасен ден“ и продължи с „За разлика от миналия четвъртък, когато валеше из ведро и единствено благодарение на безупречната работа на МОЯ екип събитието на еди-кой-си протече толкова гладко“. Небрежно едно такова, докато секретарката ви му поднася кафе. Т.е. не пропускай да им напомняш, че си experienced и събития като техните си организирала… е-хееееййй… милион пъти вече.
Ласкай клиента, ако е мъж. „Толкова се радвам, че ще работим ИМЕННО с вас. Вашата организация е клиент, за който определено ще ми е много приятно да работя.“ Ако е жена пък се дръж приятелски: „Прекрасна чанта, толкова време търсих подобен модел и все не намирах нищо подходящо. Може ли да попитам от къде сте я взели?“. Така скъсяваш дистанцията.
Естествено, преди среща се подготвяй – знай всичко не само за услугите, които предлагате, но и за клиента. Работили ли са преди с вас, ако не – с кого са си партнирали. Ако да – как е протекло събитието им, имали ли са някакви забележки, ей такива неща. Дори цветовете на логото им трябва да знаеш, за да можеш да измислиш подходяща украса например (ако предлагате такива услуги, де). Детайлите са много важни. И вниманието към тях е характерно за истинския професионалист. От друга страна, внимавай да не се впуснеш в дребнотемие. Някоя подробност може да оставиш ‘отворена’ с думите „А това ще го изготви (проучи, провери, измисли, whatever) МОЯТА асистентка.“ Демек имаш си екип, ти отговаряш за големите неща, защото си голямо профи.
Може, естествено, да промениш стила си на обличане. От панталони да минеш на пола и токове. Да сложиш по-строги рамки на очилата. Или да избереш ‘зряла’ прическа. Но пак не външният вид ще е водещ в работата ти, а поведението.
01:35:28 ч., 05.04.2006 г.
Защо пък страната им да е тъпа?? Аз лично бих се радвал ако тук (България) народът също се вдигне на общонационална стачка, когато му натресат поредната идиотщина.
Виж как вървят нещата у нас: цените на парното както се оказва са нереално високи , но наместо протест започва масова кражба от страна на фирми, от страна на „уж“ изключили парното си, отделни хора плащат сметките на цял вход и все абсурди в този стил. Протест : НЯМА, с изключение на някои срванително малки демонстрации в центъра на София срещу цените като цяло.
Истински тъпо се почуствах, когато по телевизията съобщиха, че в Бургас или Варна, не си спомням вече, шофьори започнали да си режат гумите на колите поради предреждане на опашката за смяна на рег. номера. Значи наместо да бъде спретната една главозамайваща акция срещу чиновническия произвол „ние“ си мушкаме гумите.
Такова нещо във Франция не може да случи, разбираш ли?
01:42:37 ч., 05.04.2006 г.
O, на фона на България – Франция е teh best направо. Това е по подразбиране.
09:55:21 ч., 05.04.2006 г.
Благодаря 🙂
Явно точно увереността ми липсва (не в уменията, за тях вече се уверих, че ги имам, на НЮК :D) Неуверено ми става, защото първоначалното впечатление от мен е за някакъв плах мъник (трудно е да се държиш като с равен с някои от най-големите български лекари, съдии, etc). Явно трябва да потренирам малко нахаканост, а и да поизчакам да натрупам повечко опит.
12:29:33 ч., 05.04.2006 г.
Антония, интересно ми беше да прочета как е било при теб. Въпросът е в това, че не всички училища издават например такъв документ. Моят немски беше още тогава на ниво отличен и въпреки това… Никакъв шанс. А в Германия вече нещата стояха по много по-различен начин. И не, не се съмнявам, че ще ми послужи за нещо стажът, който съм правила. Нещо погрешно е прозвучало. Просто ти ми прозвуча много заклеймяващо – едва ли не идват и ни удрят оферти за работа по главата, а ние не ги вземаме насериозно. А нещата не са така. Мога да ти кажа, че са малко хората, които са започнали директно там, където са работили нещо, което истински могат (макар и не по специалността). Иначе за критиката към френския закон – абсолютно съгласна съм. Само се питах дали и в България щяха да реагират така???
13:31:40 ч., 05.04.2006 г.
[…] покрай този пост на антония се замислих за много неща. неща, които са ми минали през главата, някои от тях са се опитали да ме смажат, други ми помогнаха да разбера какво искам. антония всъщност беше тръгнала от френския закон и протестите, но премина някак в обвинения срещу бездействащите според нея хора. естествено, че не изключвам тези случаи, знам много добре, че ги има. но ми прозвуча много генерално. мисля, че сега му е момента да разкажа как се разви въпросът с работата при мен. просто като пример от “другата” страна, където нещата не стават ей така и където късмет беше рядко срещано понятие (не казвам, че при теб е било само късмет, не ме разбирай погрешно). това май ще става дълъг пост… […]
17:55:51 ч., 05.04.2006 г.
@Lemon: Неее, не си ме разбрала, ама хич 🙂 То кой знае и аз какво съм писала, де 🙂
Идеята ми е по-различна. Според мен българските студенти нямат информация какво е положението на пазара на труда. И това е основният им проблем. Всичкото дето го писах – все на тази основа се градеше.
1. Не знаят, че непременно ще им искат някакъв опит като почват работа.
2. Не знаят как да придобият този опит.
3. Не знаят към кои компании и организации да се обърнат.
4. Не знаят как да си подготвят документите.
5. Не знаят как да контактуват с важните за професията им хора.
Не знаят не защото са мързеливи (има и такива, де :-)), а защото няма къде и как да го научат по нормален начин. Няма функциониращи студентски съюзи, които да им дават акъл. Няма специализирани бюра по труда, които да им намират работа. Почти няма обяви за стажантски програми… Такава ни е смотана страната и системата, какво да се прави.
И насред този батак студентите трябва да са мегаинициативни, та да прокопсат. А те допускат една голяма грешка: рядко мислят какво ще се случи с тях след като се дипломират. Някак си поставят краткосрочни цели („Сега да избутам тази сесия, да си взема онзи изпит, да се сдобия със заверка..“) и почти не се замислят какво точно искат да работят. Говоря и от личен опит 🙂 И като не се замислят – не се сещат да търсят инфо. То не че лесно ще го намерят, де. Бая усилия трябва да хвърлят. Ама става дума за целия им бъдещ живот все пак. Нали?
Та ето това е мнението ми за студентството 🙂
ПС: А постингът ми като цяло беше провокиран и от една случка от миналата седмица. Предложих на едно доста будно хлапе да си подаде документите за летен стаж при нас. То ми зададе само един въпрос. Колко ще му платим. Да, парите са важни. Ама все пак…
20:00:56 ч., 05.04.2006 г.
Барабар Ени с мъжете, ама…
Как да не се хващаш на работа за един, два месеца, като ти трябват пари? Аз лично съсм си софиянка и трябва да плащам разни готини неща като „наем, ток, парно, вода, телефон“ и други радващи душата неща (добре дееее… от след два месеца ще трябва). И някак си едната стипендия не стига (ако въобще я хвашащ или си правят труда да ти я превеждат по сметката). Така че как да не се хванеш на някаква странична, но платена работа.
А това, французите са си болни хора. Обаче болни хора със стил.
Пък ако някой измъдри как да се промени положението на бедният бг студент ще е чудесно.
Например аз сега искам да си намеря работа свързана с маркетинг и реклама. Но докато намеря да стоя гладна ли? А, не, ще работя не особено интересната, но пък добре платена работа на спайдър и толкова.
Ce la vie…
20:38:28 ч., 05.04.2006 г.
@Eneya: а ти как точно си търсиш работа в областта на маркетинга и рекламата?
21:29:13 ч., 05.04.2006 г.
@Eneya
Преместих се в София миналия октомври. Доста беден опит, бях работила година и половина като администратор в хотел в Пловдив, и незавършена последна година Макроикономика. Обаче CV-то ми беше две страници. Не пропускай да впишеш всеки изкаран курс, всеки език, дори тези с beginner ниво, всяко участие в проект към Факултета или пък някакъв стаж.
После отворих jobs.bg и степенувах обявите – пусках CV-тата по не повече от пет наведнъж, за да мога да се подготвям за интервютата. Още от втората партида и след три седмици търсене и ходене по интервюта започнах работа като Асистент Маркетинг и продажби във верига 4* хотели.
Точно в София работа има, и то във всички области, само дето трябва да отделиш повечко време и да се заредиш с търпение. Гледам че Нестле пак са си пуснали trainee обявите, пък и доста други Маркетинг и Реклама има.
Ти пак си работи нещо временно, за да не гладуваш, но нищо не те извинява да не си търсиш по-хубава работа. 🙂