Дни

Коментари

1. Вени
   11:28:23 ч., 09.04.2006 г.
   1

   От някое време ми се появи идеята, че маркетингът трябва да се изучава в училищата като част от предметите, насочени към реалния живот (от типа на информатиката).Съвсем сериозно го мисля. Твоето мнение?

2. Алекс
   11:38:21 ч., 10.04.2006 г.
   2

   @Вени: за моето не питаш ;-), но аз ще си го кажа – така е, и то не само за маркетинга.

   Същото се касае за глупавия ЧКР – вместо да се дъвче едно и също, да се вкарат часове по кариерно ориентиране, поне в 10 и 11 кл., как не им увират главите колко е важно??? Не разбирам колегите в МОН с какви очи си прибират заплатите, защото един не съм чула да е надигнал упорито и силно глас за това. Другите как да е, но психолозите затова учим 5 години в тоя университет – за хората, не за нас си!

   Друг въпрос, че и педагозите могат да накарат колегата – училищен психолог, да организира СИП по КО – това поне е в тяхна власт и не им е нужна допълнителна оторизация. Нужен е хъс обаче, нужна е любов към работата… и към децата… Не само стачки и оплаквания, че никой не влиза в час и няма респект. Ми като е скучно и работиш проформа, кой да влезе и защо да те уважават?

3. Антония
   11:42:44 ч., 10.04.2006 г.
   3

   Съгласна 🙂

   Всеки един ден от живота си ние продаваме нещо някому. Продаваме знанията си, уменията си, идеите си… А какво ще получим в замяна – зависи от начина, по който успеем да продадем стоката си. Ако децата знаят как да представят себе си по наистина печеливш пазарен начин, то определено ще им бъде по-лесно в живота. Например отиват на интервю за работа и успяват да убедят потенциалния си работодател, не просто да ги наеме, но и да им даде висока заплата, добър бонус пакет и т.н. Защото са му внушили, че без тях компанията му бял ден няма да види. ‘Помогнали’ са му да осъзнае една негова ‘нужда’. Бе направо са го баламосали 🙂

   Искаш да отидеш на екскурзия някъде си. Но половинката ти се противи. Ако обаче знаеш принципите на маркетинга, ще успееш да представиш пътуването така, че да го/я заплениш. Ще му/й продадеш идеята без да се стига до „Ако ме обичаш ще ме заведеш там ПЪК!“.

   Или пък вече работиш като програмист например. Имаш много яка идея за революционен софтуер. Но трябва да убедиш шефа си или пък някой клиент, че този софтуер ще избие рибата, за да инвестират в него. Ако си учил маркетинг ще знаеш, че въпросът, който вълнува слушателите ти, е „А каква е ползата за мен?“. И ще представиш позицията си именно от тази гледна точка.

   От друга страна – ако всички решат, че разбират от маркетинг, как аз ще си изкарвам прехраната 🙂

4. zImage
   12:39:25 ч., 10.04.2006 г.
   4

   Като четях коментарите се замислих: работните места и т.н. ресурси които бихме използвали по-пълноценно с помощта на познанията си по маркетинг все пак са ограничен, краен брой. Значи дори абсолютно всички да са много наясно с похватите за добро представяне няма как това да им свърши работа. Пак някой ще остане на сухо 🙂 Пак опираме до „хитър съм бил – сетил съм се“ и пак ще има по-добре подготвени… 😛 Абе равният шанс май е утопия, а?

5. gimly
   14:08:27 ч., 10.04.2006 г.
   5

   @zImage: знаем отдавна, че някои са по-равни от други 😉 майтапа настрана, не съм съгласен с теб. работа има много, пари също. ако си добър търговец, ще изтъргуваш себе си по-добре. с това ще помогнеш и на шефа си да види какво точно можеш и да те използва по-пълноценно и оттам – да спечели повече пари. и да, отказахме се от равенството – в часовете по кариерно ориентиране някои ще слушат, други ще си бъркат в носа. това е нормално. но е добре да има такива часове, за да няма после ‘ами аз отде да знам, като никой не ми е казал’.

6. zImage
   15:00:41 ч., 10.04.2006 г.
   6

   @gimply: като цяло съм съгласен с това, че е добре да се предостави информацията пък да я ползва който както иска и може. Предният ми коментар беше малко разсеян и прибързан (premature random thought 🙂 )

   Сигурен съм също така, че някой ще станат по-добри специалисти (не маркетинг), а други ще се продадат по-добре (защото са по-добре с маркетинга), но какво да се прави – такъв е животът.

   За себе си например мога да кажа, че съм много слаб търговец, но изглежда съм късметлия и успявам да се движа напред доста прилично. Ако от търговските ми умения зависеше да се надцаквам с други за някое работно място, ще ме отнесат като куцо пиле домат.

Leave a comment

Име (required)

Е-mail (няма да се показва) (required)

Website