Там
Тото кара байк като луд. Взима разстоянието от нас до офиса си за 20 минути – за сравнение с такси или с градски транспорт времето никога не пада под 45 минути, стига и до повече от час. И ми къса много нерви защото непрекъснато го мисля. Дали някой идиот с джип няма да го отнесе от пътя, дали загубена баба няма да изскочи зад кьошето и да го принуди да направи необмислена маневра в опит да й спаси старите кокали, дали няма да му се спука гума точно при спускането по нанадолнището зад Славия и да направи кълбо през глава… Да не споменавам какъв ужас изпитвам като тръгне да се прибира от работа в 12 през нощта с байка. Всякакви страхотии ми се мотаят из главата. За капак вчера попаднах на ето тази кампания от Дания:
Helmet or Braindamage?
Стилна ли си ако си със смачкана глава? | Как е купонът като имаш дупка в главата? |
Колко е гот да играеш футбол с дупка в главата? | Каска или мозъчно увреждане – кое е по-готино? |
Копито го превеждах малко произволно: от датски през английски та до български – може да си представиш колко се е изкривило всичко. Дончо да каже дали съм нацелила смисъла 🙂
А това е телевизионният клип на кампанията:
По това, което съм чела из мрежата, и по разкази на познати – в Дания колоездачите са на почит. И въпреки това Rådet for Større Færdselssikkerhed (тамошното КАТ) смята, че е необходимо да проведе кампания Spænd Hjelmen (разбирам го като Закопчай си каската), да пусне специален уебсайт cykelhjelm.dk и да плаши хората с гореизложения криейтив. Бравос!
И след като за пореден път се убедих, че част от света отвъд границите на милата ни татковина е значително по-уреден и умен… Да се присетя, че всъщност не сме чак толкова зле.
Не се случва тук, но се случва сега
По принцип смятам, че Amnesty International не е много читава организация – поне частта й дето се занимава с демокрацията на европейските държави. А и принципът им май е „Много приказки, малко действие“. Но пък тази тяхна аутдор кампания в Швейцария е наистина точно попадение. Не, че пряко ще промени към по-добро живота в страните, за които ‘разказва’ (Судан, Ирак, Китай, Куба, Либерия, т. н.). Не това е и целта, разбира се.
Много силна идея. А и качеството на изпълнение е отлично, няма да си кривя душата.
Та… това е за днес. Бях почнала да пиша за юбилейната Лига на разказвачите, дето се случи тази сряда в Грамофон, но реших, че събитието си заслужава отделен и мнооогооо детайлен постинг. А все още не съм обработила снимките (т.е. не съм ги рисайзнала подобаващо, да не си мислите, че за нещо по-сложно говоря :-)), нямам на разположение текста на разказваните истории (а те бяха яки), нито пък имената на разказвачите… С две думи – не ми е дошла музата. Живот и здраве, другата седмица ще го пиша. А междувременно ще кажа само едно: яд ли те е, че пропусна да отидеш, а-а? Има защо 😛
12:33:28 ч., 02.06.2006 г.
Аз датски не отбирам, но ще го засиля на Веси, да си каже тя мнението :). Все пак, тя е ‘експертът’ по датски в семейството, понеже Ангел все още не може да чете.
12:51:36 ч., 02.06.2006 г.
Много добър петъчен подбор 🙂
Особено на Амнести Интернешънъл е доста въздействаща с това съобразяване с околния пейзаж.. брр
16:35:06 ч., 02.06.2006 г.
Малко спам ще стане, но и аз искам да кажа, че са много силни кампаниите. И както January е отбелязала, съобразяването с околния пейзаж е направо страхотно. Сякаш си вътре в нещата.. 🙂
18:33:34 ч., 02.06.2006 г.
Присъединявам се към мнението на Jan относно селекцията. Кампанията Helmet or Braindamage ми напомня много на кампанията на Hannelore Kohl Stiftung в Германия, която предизвика много негетивни отзиви и доведе до промяна на плакатите няколко месеца по-късно.
20:06:58 ч., 02.06.2006 г.
От години карам колело и повечето неща които си споменала съм ги преживял 🙂 Интересното е, че след като го изпиташ веднъж след това колелото ти е много по-сигурен транспорт от мотора например 🙂
22:00:56 ч., 02.06.2006 г.
@Алис: намерих още по-близка като идея кампания. Става дума за Initiative ProHelm, чийто криейтив е на Scholz & Friends, Berlin. Явно не можем да избягаме от аналогията със счупените яйца..
21:07:40 ч., 03.06.2006 г.
Не съм била пряка свидетелка на тази кампания. Но ми прави впечатление, че преобладават жените като „лица“ на кампанията. И го разбирам. Много по-рядко се среща жена касконосец, най-често заради страха от разваляне на прическа или просто дебилското излъчване, което се получава. При мен имаше ситуация, в която каската ме предпази, но дори и след това избягвах да я слагам, защото не можех да понеса гледката в огледалните повърхности, които срещах по пътя…
02:26:17 ч., 04.06.2006 г.
Хм, дали таргетират жени с женски образи? Едва ли 😉 По-скоро се обръщат към момчетата/мъжете: те карат по-безотговорно от жените, по-силово, склонни са да рискуват повече от нас. Освен това се впечатляват повече от определено послание, когато им е поднесено от красива жена 😆
Аз например няма нужда да слагам каска, защото напоследък карам ама хипер внимателно, главно в парка. Никога не излизам на шосето, като видя кола предпочитам направо да спра. Бе въобще… налегнал ме е един страшен страх, браня животеца си със зъби и нокти, няма начин да тръгна да го рискувам с невнимателно каране. Бих инвестирала в каска, ама наистина не виждам смисъл.
01:27:59 ч., 05.06.2006 г.
За теб няма смисъл. Особено, ако практикуваш предимно в парка, а и не караш по улицата. Но и това не са кампании, предназначени за българските улици, а за тези в Дания, Германия, т.н. Там понякога колелото е единственият транспорт, ако не искаш да си зависим от адските цени на градския транспорт, задръстванията или отровните газове. И не навсякъде има отделни алеи за велосипедистите, а камо ли улици, по които те са с предимство. Това са редки случаи, предимно в градове със слабо развит градски транспорт или с огромно количество колоездачи (сега се сещам за Мюнстер). Но например тук в Рурската област карам по платното и си е страшничко.
А за жените на колела – тези с каски са рядка гледка, за разлика от мъжете(при сравнително равен дял от общата бройка велосипедисти). Доброто е, че поне повечето деца – и момиченца и момченца си карат със каски, дори и тези на възраст до 10год., които принципно имат право да карат по тротоарите.
Малко дълго стана, извинявай… 🙂