Ин-Ян
Днес не ми се показват социални кампании. Имам материал, даже съм направи thumbnails на картинките, ама не ми се пише пък. От снощи си мисля, как решението ми всеки петък да показвам нещо CRM-related всъщност ми пречи. Тежи ми безподобно даже. Защото знам, че задължително трябва да покажа нещо и то на точно тази тематика. Именно задължителността ме мори. Обичам нещата да са непринудени, да се случват ей така, непланирано, да са спонтанни. Когато се опитам да вкарам някакъв строг ред – винаги се изнервям, направо ми се отщява да се занимавам със съответната дейност. Която иначе ми е много любима.
Точно като днес. Продължавам да се радвам искрено на много яки идеи, реализирани по цял свят. И продължавам да искам да ги споделя с вас. Ама на, фактът, че това споделяне трябва да стане точно в петък… Уби целия ми ентусиазъм. Още от дете съм така 🙂 Мога дни наред да се занимавам с нещо, което ми е интересно, но в момента, в който някой ми каже (или пък сама реша), че това, което правя, всъщност е много важно… За отрицателно време започвам да се чувствам като наказана и естествено почвам да се бунтувам срещу ‘задължението’. Да, не е рационално, не е разумно, не е правилно. Ама ми се случва all the time и не мога да избягам от него.
Затова вече няма да си измислям някакви изкуствени правила днес да пиша за едно, утре за друго, вдругиден за трето…
Та да си дойдем на думата за днешния постинг. Желанието ми сега е да споделя ей този линк: Историята на символа Ин-Ян.
Използвали 6 концентрични кръга, маркирали 24 сегмента, разделили кръговете на 24 сектора, измерили и отбелязали на рисунката дължината на сянката за всеки един ден от годината. Най-късата сянка е измерена в деня на лятното слънцестоене. Най-късата пък е през зимното слънцестоене. Съединили всяка линия и затъмнили Ин-частта от лятното до зимното слънцестоене и се получило ето това:
А аз си мислех, че този символ всъщност е комбинация от два кита (а когато съм по-нихилистично настроена даже им викам попови лъжички)…
15:00:42 ч., 09.06.2006 г.
Това е доста интересно. Само дето липсва зараждащия се Ян в Ин-а и обратното. Много красноречив и прост символ, а също така любимият ми пример, когато трябва да обяснявам философията си за живота.
15:05:54 ч., 09.06.2006 г.
Ах Антония, спонтанността на нещата за мен е тайната на креативността и напълно разбирам това, което ти тежи. За съжаление, постоянната спонтанност в софийското ежедневие е равносилна на табелка „Ирационална социална единица“. Веднага се появяват епитети като – „несигурен“, „нестабилен“, „отвеян“, „мечтател“ а знаем, че в нашето ежедневие това са лоши думички. Стегни се! Ти си рационална, амбициозна, талантлива, организирана! нима е нужно околните да виждат умората ни от социума 😉
15:49:12 ч., 09.06.2006 г.
@Мартин #1: на онзи сайт си пише за точките (дето аз ги интерпретирам като очи).
@ Мартин #2: при мене не е умора от социума, а е чист инат 🙂 Никой не може да ми казва какво да правя, дори аз самата на себе си не мога да нареждам 😈
02:22:14 ч., 10.06.2006 г.
точно така, ти притежаваш блога, а не той теб (йеха, как го казах:) а в краен случай, дори и да пропуснеш да постнеш нещо един ден, не мисля, че някой ще пострада 😛
08:30:40 ч., 10.06.2006 г.
„If he had been a great and wise philosopher, like the writer of this book, he would now have comprehended that Work consists of whatever a body is OBLIGED to do, and that Play consists of whatever a body is not obliged to do. And this would help him to understand why constructing artificial flowers or performing on a tread-mill is work, while rolling ten-pins or climbing Mont Blanc is only amusement. There are wealthy gentlemen in England who drive four-horse passenger-coaches twenty or thirty miles on a daily line, in the summer, because the privilege costs them considerable money; but if they were offered wages for the service, that would turn it into work and then they would resign.“
Да ти звучи познато? 😀
10:06:40 ч., 10.06.2006 г.
@Tim_Logik, на мен ми доставя удоволствие да се занимавам с блога си и даже нарочно се спирам да не драскотя по цял ден в него 🙂 Не го приемам за задължение…. все още 😉
@skoklyo 😆 Бях забравила точно този параграф, but Google knows it all, you know 😆 Мъдър философ си е, вярно 😀