Ентропия
А седмицата започна наистина отвратно. Всичко започна да се чупи със страшна сила.
Първо, от чисто новата ми ютия, дето съм я ползвала два пъти само, почна да се сипе бял прах (и не, не беше кокаин). Отначало реших, че може производителят да я е заредил с препарат срещу калциране или някаква подобна гадост, макар че нямах теория защо е почнало да излиза на бял свят чак при третото гладене. След това се прокрадна съмнението, че част от керамичния й пълнеж се е натрошил и се рони. Мизерия. Днес ще ходя в магазина да я сменя.
Втората драма за деня се разигра когато Тото се сблъска с някакви проблеми около новото интернет банкиране на ПИБ. След подобаващо дълго ръчкане установи, че причината е несъвместимост с най-новия Firefox. Наложи се да даунгрейдне. И успя да покрие кредитните карти, де, ама не преди да получим заплашителни SMSи, че ще ни ги спрат.
Виж, с преместването на часа за преглед при GP-то, слънчо не успя да се справи. Обясниха му учтиво, че заради последните промени (каквито и да са те, очевидно са докарали много главоболия на докторите ни) всички часове за тази седмица са запазени. И за началото на следващата също. Не, няма да могат да го вместят никъде, само спешните случаи успявали да обслужат без предварителна уговорка. А в оплакването, че усещаш странно гърлото си, те не виждали нищо кой знае колко критично.
Малко след това телефонът на Тото се повреди. Отново. Счупи му се софтуерът. Отново.
Дребните закачки като забиването на рутера от жегата и трудното поставяне на капака на климатика въобще не ги броя за инциденти даже. Но няма как да не спомена за сблъсъка с Nokia N800, която късно през нощта се постара да завърши подобаващо този отвратителен ден. Първо, батерията й реши, че е време да свърши без предупреждение. След като й бучнах зарядното пък, екранчето започна да примигва на всеки пет секунди. Изключително дразнещо! Заподозрях, че може да съм променила някакви настройки и поне 15 минути се борих с разни менюта. Не открих никакъв проблем. Рестартирах пущината, включвах и изключвах я от зарядното. Всуе. Накрая се ядосах, светнах лампата и свалих задния капак с твърдото намерение да вадя батерии, карти и въобще всичко, което подлежи на вадене без намесата на инструменти. Не успях да я разкостя, защото пълнежът й изглеждаше доста здраво захванат, а като се знам колко съм сръчна… не ми се рискуваше да се сдобия с шепа резерни части. Но пък явно я уплаших, гадината с гадина. Защото след като сложих капака – тръгна без никакъв проблем.
И така. Седя си сега пред монитора и само се оглеждам като подплашен заек. Чудя се дали серията от вчера ще продължи и чертая черни сценарии. Драмите от сутринта насам включват неправилно затворен прозорец (бях завъртяла уж дръжката, но крилото беше увиснало) и паднали батерии на миксера за фрапе. Мога да ги преживея. Обаче ако това е само загрявката… Уф, уф.
10:35:29 ч., 09.06.2009 г.
Погледни го от друга гледна точка – според мен всички полагаеми се за седмицата неблагополучия са се изчерпали в понеделника и вече би трябвало остатъкът да е безоблачен.
„Обясниха му учтиво, че заради последните промени (каквито и да са те, очевидно са докарали много главоболия на докторите ни) всички часове за тази седмица са запазени.“
Не знам дали е това, но от април направиха почти всичко без аспирина с рецепта (т.е. трябва да си тичаш при доктора за всяко нещо), може затова да има по-голяма посещаемост. Като се замисля, това поставя човек в пълен мат – хем не може да си вземе лекарство, хем не може да иде на лекар. Човек не може да се излекува, когато наистина е болен, а профилактиката въобще и не се обсъжда.
12:05:50 ч., 09.06.2009 г.
Изключи направо целия ток на апартамента от таблото и се мушни в леглото с книжна книга. (: Зареди се с вода и храна на една ръка разстояние и изобщо не ставай. d:
12:09:07 ч., 09.06.2009 г.
Вчера беше гнусен ден глобално май. Аз лично го изкарах изнервена и озъбена.И аз като Morwen предпочитам да мисля, че не са останали лошотии за другите дни от седмицата 🙂
17:52:30 ч., 09.06.2009 г.
Той и полета на Еърбъс А330 така започна… 🙂
19:40:20 ч., 09.06.2009 г.
На теб поне техниката ти е изперкала. А аз миналата седмица първо си направих рани и на двата крака и то със стари обувки. В старанието си да ги дезинфекцирам, ги изгорих със спирт, та ме боля ужасно. След това се ударих челно – имам предвид в челото право в ръба на вратата на шкафчето във фитнеса. За малко да седна на пода и да ревна с глас. Имах огромна цицина и цялата глава ме болеше една седмица. После се порязах зверски на една консервна кутия и едвам спрях кръвотечението.
На такива работи човек трябвада се радва, че са минали. Когато започне да се случва, знам че трябва да дам нещо – да напрвя някакъв дар на някой – най-добре непознат. Може да си внушавам, но съм забелязала, че като го направя, серията спира.
09:57:51 ч., 10.06.2009 г.
Серията продължи и вчера с цял ред неблагополучия, включително половинчасова борба да регистрирам повредената ютия на сайта на производителя. А днес сутринта започна с неработещ миксер за фрапе и негоден за консумация кейк. Някой е проклел уредите у дома, усещам аз.
От друга страна… както отбеляза Таня, добре, че проблемите са толкова битови, а не са нещо по-сериозно.
20:17:38 ч., 10.06.2009 г.
Проблемът с часовете за личен лекар идват от там, че от 1 юни трябвало да има нова номенклатура и цени на лекарствата от здравната каса. Обаче нямало и издаването на рецепти за хората с рецептурните книжки се отлага докато чакат да излезе информация. Накрая когато все пак се появява информацията трябва да се напишат милион рецепти на куп и се стига до претоварване на кабинетите. И те така те…
20:25:51 ч., 10.06.2009 г.
Към списъка с повредените уреди добавяме часовника в банята, който изостана с 2 часа, а батерията му си беше ОК. Не съм сигурна, че следващ проблем няма да ме докара до амок – и сама ще почна да троша наоколо 🙂
23:12:33 ч., 15.06.2009 г.
N800 обикновено се рестартира като задържиш power бутона 3 секунди. Ако много се закучи, батерията се вади трудно но все пак може 🙂 http://talk.maemo.org/showthread.php?t=4001
09:58:36 ч., 16.06.2009 г.
Снощи как люсна тази нокиа на земятаааа, лошо ми стана. Четях си книжка чинно, стигнах почти до края, явно съм задрямала на някое скучно изречение и… бам! на паркета с екрана надолу! Здрава е, де, и по-лоши падания е преживявала – в Рим Тото веднъж я метна от втория етаж по стълбите надолу, чак на партера се приземи 🙂