Сега някой да ми припомни кой беше авторът на тази рисунка…

Връщаме се. Закуска, стягане на багажа, взимане на чао с госпожа Елса. Автобус в 12:20 часа за Скала Прино. Изпуснали сме последната делфина и затова трябва да пътуваме с ферибота. Настаняваме се на най-горната палуба – малко духа, ама виждаме и Тасос, и Кавала. Една възрастна дама храни чайките с бисквити. Гадинките изтръгват вкусните хапки […]

Последен плаж за тази година. Цял ден на Пефкари, слънце, фрапета, гмуркане и зяпане на риби, миди, морски таралежи. И това е. Тъжничко ни е на всички, че оставяме слънцето зад гърба си. Вече съм абсолютно сигурна, че някой ден ще живея на място с вечно лято. И море. Защото по-яко от гмуркането няма.

Антония след поредната еднообразна гръцка мелодия: „Гърците имат само една песен, изпълнявана от само един певец, но в различно темпо“. Тото се противопоставя: „Бе понякога и една жена се обажда“. С Тото потегляме към Paradise Beach. Райски, райски, ама паркингът е на половин километър от него. На слизане беше ОК, изкачването обаче си беше преживяване. […]

Тото: „Като си говорим за качество на живота… Чудя се кой е по-добре – системният администратор с добро положение и заплата или барманът от кафене Коала на плажа на Алики? И защо имам чувството, че съм губещият?“ Преди закуска Тото се опитва отново да ме склони към преход я с велосипед, я пеша до Теологос. […]