Испания, край морето
Следващата точка от плана за пътуването ни гласеше нещо от сорта на „по-близко до морьенцето, да поплуваме, да се цамбуркаме и да разпуснем“. С радост ще рапортувам: изпълнихме я.
29 септември или денят, в който попаднахме на сигурно единственото гадно вино в цяла Испания
Избягахме от Бенидорм, тази Мека на масовия туризъм, още в ранни зори. Решихме, че ама много искаме да разгледаме Elche преди да продължим с плажната част от почивката и смело забихме към това възхитително малко градче. Ама наистина прекрасно се оказа – дребничко, чисто, уютно, влезе ни под кожата от раз. Разходихме се бавничко из местния парк, който май е най-голямото свърталище на палми в християнския свят (или поне така си изтълкувахме туристическата информация), позяпахме площадчетата, обикновено разкрасени от спретнати фонтанчета, кръстосахме улиците, възхитихме се на забележителностите, поседяхме по пейките и даже снимахме. Беше хубаво.
След което се метнахме обратно в колата и привечер пристигнахме в Playa de Mojacar. Бях направила резервацията в Puerto Marina с леки опасения, че може би бъркам – цената беше изключително ниска за апартамент в четиризвезден хотел просто. Тото мислеше, че съм се объркала и че парите, които искат, са за една нощувка, не за три. Е, оказа се, че това просто е най-добрата сделка, която съм сключвала досега. Луксозно обзаведени спалня, хол, кухня, огромна тераса, чисто нови, явно на половин сезон само, на брега на морето с изглед към вълните… срещу 20 евро на ден или общо 60 евро за целия престой.
Чудесата не свършиха тук – рецепционистката предложи да се храним в ресторанта срещу 10 евро за закуска + вечеря или 15 евро ако искаме и обяд. Тъй като денем ни няма близо до хотела, приехме half board опцията и със задоволство установихме, че храната е наистина добра, разнообразна и изобилна. И не, не знам защо цените са толкова ниски, наистина не мога да си го обясня. Резервацията направих през Atrapalo.com, а ресторантската оферта я снимах на рецепцията, защото подозирах, че може да не ми повярват без визуално доказателство.
Та след като се порадвахме на всички благинки, решихме да разгледаме курорта. Оказа се полупразен, за наша радост. От плажа насъбрах мидички, пошляпках в прибоя и гоних чайките бетер някой сетер. Естествено, всичката тази убавиня трябваше да бъде мацната с поне мъничко неудача. От всичките сто милиона милиарда вино грабнахме точно едно, дето не става за човешка консумация – кисело, смрадливо, по-зле от оцет. Ама не си го сложих на сърце, какво толкова, има още 3 седмици да наваксаме с дегустациите.
Снимките – когато се докопам до по-нормална връзка, а не през мобилния.
03:04:03 ч., 09.10.2008 г.
Хехехех.Тони,много весело разказваш за премеждията:)
За вина мога да ти дам един съвет – търсете от Ribera del Duero(т.е. нашата зона) или от Rioja.Белите са специалитет на една зона близо до Valladolid,но и забравих името(по етикетите си пише името на селото и името на близкия град).А ако наистина искаш нещо приятно,мога да ти донеса 2.3 бутилки(цените им варират между 10-15е).
Утре ще ти звънна да се разберем за другата седмица,за да се уговоря на работа кога да почивам.
15:40:13 ч., 09.10.2008 г.
От мен пожелания за усмихната почивка!
:)))
16:40:33 ч., 10.10.2008 г.
@maumyh: всяко едно вино, опитано насетне, беше разкошно. При това не сме взимали нещо кой знае колко скъпо – само в един ресторант в Гранада беше над 20 евро. Много сме доволни.
@Lilia: благодаря 🙂