Сицилия. Ачиреале – Пиаца Арменина – Кастеламаре дел Голфо
Планът за деня предвиждаше да напуснем Don Salvatore към 10 сутринта, да поемем по магистралата към Палермо, пътем да отскочим на някакви си 50 километра към Piazza Armenina, където да се любуваме на прекрасните мозайки на Villa Romana, да се върнем към магистралата, за да стигнем до Castellammare del Golfo към 4 часа, да се настаним, че и даже един плаж да направим.
Да, ама не. Тръгнахме почти на време, закъснявайки само малко (ама толкова исках да публикувам разказите за предните дни!). И магистралата се оказа хубава, на Тото му беше леко да кара. И правилната отбивка хванахме, пътят се виеше като змия с колики, ама асфалтът беше супер, а и почти нямаше други коли. От самото начало започнаха да се редят знаци „За Вила Романа карайте насам“, „Посетете Пиаца Арменина, градът на мозайките“ и прочие любезности. Зарадвахме се, че поне този път няма да гадаем къде отиваме… Ха-ха 👿 Малко преди въпросния град, някъде десетина километра да оставаха, изведнъж всичката указателност изчезна от пътя. Няма и толкова.
ДВА ЧАСА се въртяхме като луди около и в Пиаца Арменина, два часа! И местните питахме („Карайте 200 метра и на светофара вляво, след това още 3 километра и там някъде е Вилата“, познай дали имаше светофар въобще в целия глупав град!), и на сайта на UNESCO ходихме, за да свалим точните координати (изпратиха ни по средата на Тиренско море)… Накрая ни писна и просто си тръгнахме. Жалко, разбира се, защото на снимките, които разглеждахме, мозайките изглеждат много добре запазени и определено интересни.
Тръгнахме да се връщаме към магистралата и попаднахме на див селски път. Тото караше с 20-30 км/час макс, защото нямаше прав участък направо, само завой след завой след завой. Вътрешността на Сицилия е живописна по много особен начин. Марсиански. Невисоки хълмове, чиито склонове са или голи разноцветни скали, или жълта песъчлива пръст, осеяна с търнища. На върховете им са кацнали няколко каменни къщи, напълно сливащи се с околността, защото нали камъните им са от наблизо. Понякога се виждат следи от оран по so-called ниви, които са толкова стръмни, че направо се чудиш как са качили тракторите там. Хора няма. Дори радиостанциите зачезват една по една и ни остава само някакво католическо предаване с хорови пеения и проповеди с гробовен глас. Почваш да разбираш как се е появила мафията и защо никой не може да се справи с нея.
И точно когато съвсем ми беше писнало от влаченето из жълтините – попаднахме на ливада (жълта, разбира се), осеяна с магарета! Стотици магарета, стотици! Тото спря колата съвсем, за да мога да ги снимам с камерата. Имаше и мъничета даже, адски милички едни такива. Оправиха ми настроението за следващите десетина километра виене чак до магистралата.
Пристигнахме в Castellammare del Golfo към 5 часа, намерихме адски лесно хотела – оказа се, че Scirocco Inn е на централната улица в по-курортната част на градчето. И добре, че синята зона за паркиране била валидна само през лятото, сега било вече безплатно. Иначе не знам къде щяхме да денем алфата 🙂
Сградата е бивше palazzo, сега реновирано изцяло и излъскано. Отново много добър избор се оказа. Има си вътрешен двор с фонтанче, цветя и картини по стените. Стаите са яко луксозни, съвършено чисти и удобни. Цената е толкова добра само защото според местни представи сезонът е свършил преди месец. А реално температурата май не е падала под 20оС дори и през нощта. Денем се колебае между 25 и 29оС даже. Водата и на Йонийско, и на Тиренско море е супер топла, по-топла от когато и да е на Черно море. Според мен в момента тук е много по-добре, отколкото при 40-градусовите жеги през август.
Самото Golfo е красиво, красиво! Има няколко заливчета около него, по крайбрежната улица се срещат тук-таме заведения с гледка към морето. Уличките са тесни и нагъсто – докато в София една отсечка е май стотина метра, тук рядко се стига до повече от 20-30. Настилката е от базалтови плочи, сградите са по на 2-5 етажа, фасадите им са разноцветни, по улиците има много разхождащи се хора, а разни дядовци с панталони с ръб, светли ризи с дълъг ръкав и вратовръзки седят на столове край магазините за вестници и цигари и обсъждат разни важни неща на висок глас. Гладната смърт, която ни грозеше в Източна Сицилия, май няма да се състои – има много ресторантчета, а и магазини за храна. Въобще много ни се харесва всичко 🙂
За съжаление не успяхме да стигнем по нормално време до плажа, малко се замоткахме. Правим си сметка утре да отидем до националния резерват Зингаро, който е съвсем наблизо. Твърди се, че там са най-чистите и диви плажове на целия остров. Смятам да не излизам от водата, докато не ми поникнат плавателни ципи между пръстите 😀
01:11:56 ч., 30.09.2007 г.
Качи някоя снимка да позяпаме 🙂
02:20:48 ч., 30.09.2007 г.
сега знам, че ще се изредят 100 човека да похвалят страхотните пътеписи и т.н., аз обаче да кажа, че пробвах да попрочета от 1вия ден, викам си кво пък,може да е някво яко.. обаче… значи първо,ясно е на всички,че това си е твоя блог,но все пак има опция за коментари,та коментирам: много подробно бе,дееба, дори и на по-заинтересованите едва ли им е интересно дали сте тръгнали в 9:30 или в 10:15 и кога сте пристигнали и кроасан ли е имало или обикновени кифли. По-добре разкажи една случка,ама като хората, вместо да изреждаш 1342523 неща,които сте поситили и понеже гледаш да е по-кратко да казваш по 2 думи за всяко, като може и спокойно да ги няма и тях.. изглежда сякаш чета брошурка на фирма организатор, а не нечии впечатления..Някъде може и да си описала по-добре,не знам, не издържах да прочета всичко. И не, не се заяждам, направих си специално труда да го напиша това, защото съм забелязал, че тук 99% от коментарите са супер положителни и никой няма да каже „абе можеше и по-добре аджеба“.гл хф.
08:33:35 ч., 30.09.2007 г.
подробничко е, но аз намерих това за преимущество – ако се улисаш в четене, токууу се пренасяш самия ти в картинката .. 😎
моето не беше голямо пренасяне де, заради бързането, но на speed reading поне си напълних главата със слънце, море, цветни къщурки, италиански имена и червени дъждобрани 😉 ако всеки го е чел в мрачен ден както аз, ще разбере изведнъж всичките му предимства 😛
поздрави за чудесното изкарване, нито трудностите са ви спънали, нито вулканите (опасна история, пушещи, ужас ;))
чакаме магаретата! 🙂
18:07:41 ч., 30.09.2007 г.
Снимки, снимки, снимки!
19:29:39 ч., 30.09.2007 г.
Снимки – като си дойдем, след седмица. А за описанието на случките… така мога, така пиша, Тиме 🙂 Не се старая специално да отговарям на нечий изисквания за стилно описание и т.н. Давам максимални подробности, защото знам, че на някого може да му потрябват в бъдеще като тръгне към Сицилията. Да чете наготово, ако има въпроси – да пита в коментарите. И така. А не да рови като луд из чуждоезични блогове и форуми, както правихме ние, защото никой българин не си беше дал труда да каже къде е бил и кое си струва да се види и кое е за пропускане. Ти май не си организирал пътуване самостоятелно и не знаеш колко е сложно понякога именно с намирането на инфо от първа ръка.
00:44:44 ч., 02.10.2007 г.
Хей, много ме радват мен пътписите, дори и да не ги изчета всичките.. (сега). Забавни са, както са и самите италианци. Аз работя макар и по косвена линия с италианци, и тези типажи, които описваш са ми доста познати. Шматки са отвсякъде. Продължавай в съшия свеж дух и приятно изкарване на ваканцията.
Междудругото сигурно вече знаеш, но някой италианци на години са ми казвали, че не признават друга пица освн Неаполитанската, която се правела оригиналнано само със зехтин, моцарела и аншуа (и ако не се лъжа пресни домати). Та, тествайте. Аз още не съм бил в Италия, лично.
Поздрави.
01:24:28 ч., 02.10.2007 г.
Всъщност ги изчетох всички и ги намирам за кратички. Пишеш доста забавно :-).
20:13:39 ч., 02.10.2007 г.
Благодаря за хубавата дума, радвам се, че ти допадат разказите ми 🙂
А за типажите… Всъщност сицилианците са си бамбашка лудите 😀 В Рим например хората са съвсем различни. Разказвали са ми за Милано, където пък чак не приличали на италианци… Не знам, не знам, не сме обиколяли достатъчно и не са ми пълни впечатленията просто. Живот и здраве, скоро може и по други краища да свърнем, тогава ще имаме повечко материал за сравнение 😉
22:46:00 ч., 03.10.2007 г.
На мен си ми харесва по-подробно. Започвам вече да си представям местата за които пишеш.