Сицилия. Ачиреале – Пиаца Арменина – Кастеламаре дел Голфо

Планът за деня предвиждаше да напуснем Don Salvatore към 10 сутринта, да поемем по магистралата към Палермо, пътем да отскочим на някакви си 50 километра към Piazza Armenina, където да се любуваме на прекрасните мозайки на Villa Romana, да се върнем към магистралата, за да стигнем до Castellammare del Golfo към 4 часа, да се настаним, че и даже един плаж да направим.

Да, ама не. Тръгнахме почти на време, закъснявайки само малко (ама толкова исках да публикувам разказите за предните дни!). И магистралата се оказа хубава, на Тото му беше леко да кара. И правилната отбивка хванахме, пътят се виеше като змия с колики, ама асфалтът беше супер, а и почти нямаше други коли. От самото начало започнаха да се редят знаци „За Вила Романа карайте насам“, „Посетете Пиаца Арменина, градът на мозайките“ и прочие любезности. Зарадвахме се, че поне този път няма да гадаем къде отиваме… Ха-ха 👿 Малко преди въпросния град, някъде десетина километра да оставаха, изведнъж всичката указателност изчезна от пътя. Няма и толкова.

ДВА ЧАСА се въртяхме като луди около и в Пиаца Арменина, два часа! И местните питахме („Карайте 200 метра и на светофара вляво, след това още 3 километра и там някъде е Вилата“, познай дали имаше светофар въобще в целия глупав град!), и на сайта на UNESCO ходихме, за да свалим точните координати (изпратиха ни по средата на Тиренско море)… Накрая ни писна и просто си тръгнахме. Жалко, разбира се, защото на снимките, които разглеждахме, мозайките изглеждат много добре запазени и определено интересни.

Тръгнахме да се връщаме към магистралата и попаднахме на див селски път. Тото караше с 20-30 км/час макс, защото нямаше прав участък направо, само завой след завой след завой. Вътрешността на Сицилия е живописна по много особен начин. Марсиански. Невисоки хълмове, чиито склонове са или голи разноцветни скали, или жълта песъчлива пръст, осеяна с търнища. На върховете им са кацнали няколко каменни къщи, напълно сливащи се с околността, защото нали камъните им са от наблизо. Понякога се виждат следи от оран по so-called ниви, които са толкова стръмни, че направо се чудиш как са качили тракторите там. Хора няма. Дори радиостанциите зачезват една по една и ни остава само някакво католическо предаване с хорови пеения и проповеди с гробовен глас. Почваш да разбираш как се е появила мафията и защо никой не може да се справи с нея.

И точно когато съвсем ми беше писнало от влаченето из жълтините – попаднахме на ливада (жълта, разбира се), осеяна с магарета! Стотици магарета, стотици! Тото спря колата съвсем, за да мога да ги снимам с камерата. Имаше и мъничета даже, адски милички едни такива. Оправиха ми настроението за следващите десетина километра виене чак до магистралата.

Пристигнахме в Castellammare del Golfo към 5 часа, намерихме адски лесно хотела – оказа се, че Scirocco Inn е на централната улица в по-курортната част на градчето. И добре, че синята зона за паркиране била валидна само през лятото, сега било вече безплатно. Иначе не знам къде щяхме да денем алфата 🙂

Сградата е бивше palazzo, сега реновирано изцяло и излъскано. Отново много добър избор се оказа. Има си вътрешен двор с фонтанче, цветя и картини по стените. Стаите са яко луксозни, съвършено чисти и удобни. Цената е толкова добра само защото според местни представи сезонът е свършил преди месец. А реално температурата май не е падала под 20оС дори и през нощта. Денем се колебае между 25 и 29оС даже. Водата и на Йонийско, и на Тиренско море е супер топла, по-топла от когато и да е на Черно море. Според мен в момента тук е много по-добре, отколкото при 40-градусовите жеги през август.

Самото Golfo е красиво, красиво! Има няколко заливчета около него, по крайбрежната улица се срещат тук-таме заведения с гледка към морето. Уличките са тесни и нагъсто – докато в София една отсечка е май стотина метра, тук рядко се стига до повече от 20-30. Настилката е от базалтови плочи, сградите са по на 2-5 етажа, фасадите им са разноцветни, по улиците има много разхождащи се хора, а разни дядовци с панталони с ръб, светли ризи с дълъг ръкав и вратовръзки седят на столове край магазините за вестници и цигари и обсъждат разни важни неща на висок глас. Гладната смърт, която ни грозеше в Източна Сицилия, май няма да се състои – има много ресторантчета, а и магазини за храна. Въобще много ни се харесва всичко 🙂

За съжаление не успяхме да стигнем по нормално време до плажа, малко се замоткахме. Правим си сметка утре да отидем до националния резерват Зингаро, който е съвсем наблизо. Твърди се, че там са най-чистите и диви плажове на целия остров. Смятам да не излизам от водата, докато не ми поникнат плавателни ципи между пръстите 😀

Публикувано на 29 септември 2007, събота, в 11:37 pm, в категория По пътя.