Сицилия. Милацо – Еоловите острови
Ходихме на разходка с лодка. Т.е. отидохме до пристанището на Milazzo с Алфата и се метнахме на кометата (aliscafo) до остров Вулкано, един от Eoli Isole. Не преди да изпуснем първия курс, за втория да се окаже, че са свършили билетите и затова да тръгнем чак по обяд, разбира се 😳 Поне имахме време да поразгледаме Милацо – сравнително малък град, служил за крепост, охраняваща Месина. Има само две интересни palazzo-та (едното е завзето от общината, другото традиционно служи за съдебна палата). Но по улиците е чистичко, озеленено е, а и сладоледът си го бива. Намерихме пекарна, която се самообявяваше за „Бишкотерия“ (не мога да го напиша на италиански, много завъртяно беше и го забравих) и си взехме две парчета zulle – нещо като курабийка, ама с доста ядки и по-яко. Мисля, че се пристрастих.
А остров Вулкано си е действащ вулкан! От върха му се разнася дим. Ентусиастите изкачват склоновете (които са бая горещи) чак до кратера и надничат вътре. Ние пропуснахме това удоволствие, най-малкото защото не носим подходящи обувки, а джапаме по hiking сандали. Които биха позалепнали от горещината 😆
За сметка на това се отбихме на плажа с черния пясък (като катран е черно, ей) и позяпахме хората, дето се киснат в геотермалния извор на брега на морето. И се мажат с някаква кал за красота. А над цялото това начинание се носи една воня на повредени яйца (на сяра, де), не си е работа.
Островчето е твърде симпатично по един определено туристически начин. Има много заведения! Което за нас, изтормозените от непрекъснатото обикаляне за храна, си беше огромно предимство. На пристанището може да се наемат ATV-та, скутери, велосипеди. Сувенирните магазини са един до друг (сдобих се с яйце от обсидиан, изригнат от вулкана), а по това време на годината посетителите не бяха кой знае колко.
И всичко е покрито в зеленина – палми по крайбрежието, кактуси за декорация на алеите, кипариси по по-високите места. Няма сергии, които да прескачаш, няма циганьори да викат „Кукуруз“ на главата ти. Е, така като прегледахме цените… доста скъп курорт се оказа. Ама си струва.
По план-график се предвиждаше да отскочим и до Липари (най-големият от Еоловите острови), ама не остана време. Затова се върнахме на Сицилия и поехме обратно към нашия вулкан, Етната 🙂
Утре сутрин събираме багажа и тръгваме към Castellammare del Golfo, като пътем ще минем през Villa Romana (изглежда много впечатляваща на снимките, които разглеждахме, цялата в интересни мозайки, някои от които са с доста предизвикателен сюжет). Дано да е ОК пътя, че ако пак се окаже някоя междуселска пътека…
