Подлец

Отдавна не бях пускала тук някой от словесните бисери на frumich. Уж го чета редовно, забавлявам се, но все не ми стигаше ентусиазъм да се захвана с превод. Най-вече, защото ми е доста трудно да пресъздам лекия му стил на писане. Колкото и да си приличат – българският и руският имат различен вътрешен ритъм. И твърде често фраза, която на руски звучи наистина изящно, при превод на български се изражда, става тежка, тромава, грозна направо. А не ми се иска да осакатявам работата на frumich, не го заслужава той 🙂

Е, днес се реших и преведох последното му писание. Enjoy~

Подлец

– А Вие, девойко, какво ще правите тази вечер?

– Ами, да помисля… В колко часа става ‘вечер’?

– Ами… Да кажем от 19:00 часа нататък.

– Към 19:00 часа вечерта си тръгвам от работа. Хващам автобуса. В него ще съм права и ще гледам с неприязън другите пътници. Не защото съм мизантроп, а защото ще съм уморена, а всички ще ме побутват и нито един гад няма да ми направи място да седна. Когато се прибера у дома най-накрая – ще поседна за десетина минутки, а след това ще отида в кухнята да си приготвя вечеря. Ще изям храната си пред телевизора. И след това ще продължа да си седя пред телевизора. Дават някаква глупост, но нямам нищо за четене. Трябва да си купя нови книги, но все не остава време. И затова зяпам телевизора. След това ще реша, че не ми се мият съдове и ще ги оставя в мивката. Ще реша да ги измия утре сутрин. Самозалъгвам се. Няма да ги измия и на сутринта. Защото ще се успя, а и ще ме домързи. Та, докъде стигнах? А, да. Ще взема душ, ще си легна и дълго ще се въртя, мислейки си колко е гадно да живееш сам, и ругаейки на ум съседите, които вдигат шум и ми пречат да заспя. И след това ще заспя. Това горе-долу са плановете ми за вечерта.

– Ха! А пък аз днес ще отида да вечерям на едно много приятно място, където готвят вкусно. Ще бъда с приятели. И те ще платят сметката, защотот те ме поканиха. След това ще отидем в клуб с много удобни дивани – сигурно го знаете, той е много популярен в момента. Там ще си седим кротко, ще слушаме джаз и ще пием вино. После може да поиграем малко билярд. А накрая ще се приберем по домовете си. Ще взема душ и ще си легна.

– Сам?

– Защо сам? С приятелката си живея. Обичам я безумно. Просто днес тя е заета и няма да може да дойде с нас.

– Мдам. Тя не може да дойде, а Вие каните мен? И казвате, че я обичате?

– Нещо бъркате. Никъде не Ви каня.

– Как… А ресторантът, джазът, билярдът?

– Аз ще ходя там. Аз. Вие какво общо имате? Нали ще си ходите у дома. Да гледате телевизия. Нали само си говорим с Вас. Споделяме си. Не е ли яко?

– Какъв сте подлец! Съвършен подлец!

– Колко сте неадекватна! Сбогом!

А вечерта по анцуг той дъвчеше макарони в кухнята, поглеждайки от време на време към телевизора. Припомни си как беше поднесъл непознатата девойка и за пореден път си каза, че да живееш сам е много по-спокойно.

А тя, облечена в най-хубавите си дрехи, пиеше вино в модния клуб, слушаше джаз и мърмореше:

– И къде сега е този подлец? Искам да му видя физиономията, а него го няма. Двоен подлец! Такава прекрасна вечер ми провали!

Публикувано на 11 октомври 2006, сряда, в 10:25 pm, в категория Смях.