Теорията

Вчера Тото се зарови за пореден път в Wikipedia и след много циклене из линковете стигна до The Hubbert peak theory (съвсем не мога да го преведа адекватно на български, затова ще я наричам просто Теорията). Та тази теория засяга темповете за добив и преработка на петрол в дългосрочен план. Носи името на M. Кинг Хабърт, който създава модел на знайните резерви и през 1956 година представя на Американския петролен институт доклад, според който нефтодобивът в САЩ ще достигне своя връх между 1965 и 1970 г., докато световният пик ще се случи през 2000 година.

Американският добив наистина достига връхната си точка през 1971 година — от тогава насам той намалява. Световният добив не достига най-високи абсолютни стойности през 2000 година, но моделът Хабърт не е отчитал шоковете на ОПЕК от 1973 and 1979 г., които ефективно намалиха търсенето на петрол и така отложиха пика. Колин Кембъл от Association for the Study of Peak Oil&Gas (ASPO) изчислява, че пикът на глобалното производство на нефт се случва през пролетта на 2004 г. Доста впечатляващ се оказва този модел на Хабърт, нали?

С едно скромно “Бе нали си нямам блог, защо ти не напишеш един постинг по темата?”, Тото ловко метна топката в моята половина 🙂 А нали съм си съвестна, екологично осъзната и не пропускам случай да трия сол на главата на хората, дето не се замислят какво бъдеще ни очаква… Захапах въдицата.

Та… какви са последиците от достигането на този предсказан от Хабърт пик в глобалния добив на нефт? Ами например световен недостиг на петрол и петролни продукти. И този недостиг ще бъде различен от предишни подобни случки, защото причината за него е съвсем друга. Докато преди кризите са се дължали на временна аритмия на предлагането, пресичането на Хабъртовия пик означава, че производството ще продължи да спада и че търсенето трябва да намалее, за да отговаря на предлагането. Как може да намалее търсенето? Ами с възприемането на алтернативни енергийни решения, разбира се. Ако няма алтернативи — тогава много от съществуващите енергоемки продукти и услуги ще станат дефицитни и това ще снижи стандарта на живот в глобален аспект. Сценариите предвиждат от съвсем леки сътресения в икономиката до пълен апокалипсис.

Дали не е време да променим начина си на живот? Да направим нов избор какво да потребяваме и как да наказваме безотговорните?

Значителна част от унищожаваните природни ресурси в наши дни се дължи на нашия лайфстайл, а не на неотменни човешки нужди. В САЩ живее само 5% от световното население, което потребява 24.8% от петрола — всеки ден американците унищожават 20.52 милиона барела (3.27 милиарда литра). Европа се “задоволява” с други 19.9% или около 16.45 милиона барела на ден. Страшно, а?

Какво можем да направи, за да не изглежда толкова зловещо бъдещето, когато нефтът наистина ще вземе да свърши? Да бъдем отговорни например. Ей така, за разнообразие.

Промените в начина на живот имат и други важни практически предимства. На първо място, при екстремни условия хората се променят в социален аспект много по-бързо и лесно отколкото ако тези промени са предварително планирани в мащабна програма (проект, инициатива, whatever). Второ, развиват се технологиите, които да осигурят алтернативните източници на енергия. И не на последно място, да живееш по-простичко, по-неергоемко, означава, че си по-независим от състоянието на глобалната икономика.

В заключение: ако обществото не започне АКТИВНО да намалява потреблението си на енергия… Може много яко да си го отнесе когато сегашният източник на енергия просто СВЪРШИ! Да, по-лесно е да не променяме начина си на живот, да го караме както сме си свикнали, да разхищаваме. Ама докога?

Публикувано на 11 октомври 2005, вторник, в 8:44 pm, в категория Знаете ли....