Бащи и деца

На масата имаше купа със сини сливи. Татко забрани на децата да ядат от сливите преди обяд. А децата не послушаха баща си. Татко преброи сливите и откри, че една липсва.

– Деца, кой изяде сливата? – строго попита татко.

– Аз! – честно си призна Ваня.

– А не ти ли забраних да ядеш сливи преди обяд? – продължи татко да се прави на Макаренко.

– А няма ли да ме похвалиш за смелостта да си призная и стремежът честно да поема отговорност за деянието си? – удиви се Ваня.

– Ъъъ. Да! – усети се татко. – Браво, Ваня, че си призна честно, че си изял сливата.

– Лъже! – развика се Соня. – Аз изядох сливата.

– Не лъжа, – обиди се Ваня. – И аз изядох слива. Даже беше червива.

– Значи и Ваня, и аз сме изяли по една слива. Признавам си честно и очаквам похвала! – заключи Соня.

– Деца! Някой от вас лъже, – каза татко. – Липсва само една слива. Една, не две.

– Соня, осъзнаваш ли, че бащата на такива честни деца, като нас, е агент-провокатор, – смая се Ваня. – Преброил e сливите преди да ги сложи на масата!

– Престани, Ваня, – застъпи се за баща си Соня. – Може пък този тип просто да не ни вярва. Такива са времената, в които живеем. Даже на собствените си дена не трябва да имаш доверие.

– Деца, защо така? – шашна се татко. – Разбира се, че ви вярвам…

– И затова броиш сливите? – ехидно попита Ваня. – А няма ли да премериш и салама преди да го прибереш в хладилника, а? Да не би, не дай си боже, да хапнем от него.

– Трябва да има ред, – започна да се оправдава татко. – Казал съм „Не пипайте“ и значи не трябва да пипате.

– Домашен деспот! – промърмори под носа си Ваня.

– Ти не разбираш! – истерично възкликна Соня. – Не разбираш колко е унизително. Забрани ни да ядем от сливите и ги ПРЕБРОИ! Защо не осъзнаваш колко ни обиждаш?

– К’во? – наистина не разбра татко.

– Как к’во? Да преброиш сливите означава, че от самото начало си подозирал, че ние, твоите деца, сме непослушни, няма да послушаме баща си и ще си вземем от купата сливи. Тази липса на вяра у нас е оскърбителна! Разбери най-сетне!

– Ама вие наистина сте си взели сливи! – възмути се татко. – Помислете!

– Да! Но когато си слагал сливите в купата, не е било възможно да знаеш това. Значи наистина не си ни вярвал и така ни обиждаш! – възрази Ваня.

– Ама нали сте изяли сливата!

– Продължава да не ни вярва, – въздъхна Соня. – И си мисли, че някой от нас може да лъже собствения си баща. Две! Две сливи!

– Една! Нали ги преброих! – тръшна се татко. – Липсва само една.

– Татко ни бил силен по математика, така ли? – усъмни се Соня. – Май си сбъркал в броенето, татенце.

– Нищо не съм бъркал! – разяри се татко. – Бяха 32. Два пъти ги броих! А сега са 31! И чакам обяснения! Защо сте яли сливи преди обяд!

И в този момент влезе мама.

– Деца, престанете да издевателствате над баща си! И ти, скъпи, се успокой. Първо, ти спа цели 4 часа и пропусна обяда. Второ, това е третата купа сливи, които децата ядат. Няма какво да им се караш.

– Ъм. – каза татко.

– Пък да броиш сливите е проява на страховито недоверие! И е недостойно, – допълни мама.

– Соня, взимай сливите и да отиваме в другата стая, – вметна Ваня. – Мама и татко сега ще си говорят нецензурно и нецензурирано за правилните методи на възпитание.

Публикувано на 9 ноември 2006, четвъртък, в 7:18 pm, в категория Смях.