До Северозапада и обратно

Днес отскочихме до Монтанско за няколко часа. Денят започна много криво – снощи се зачетох и успях да заспя чак призори. А часовникът ме събуди след час-час и половина сън. Гледах ултравиолетово чак до второто кафе.

За около 30-на минутки успях да мина през банята, да закуся, че и да се гримирам даже. На автопилот, разбира се. Допуснах само една грешка: когато съм недоспала ми е много студено. Та в пристъп на тежък песимизъм относно днешните температури надянах поло, жилетка, дънково яке и дебела грейка. Така де, ноември е, а ние отиваме на север. Оказа се, че колкото по към Монтана бяхме – толкова по-топло ставаше. В един момент термометърът показваше 21,5оС, аз бях свалила два ката от дрехите, а Тото определено се чувстваше най-добре само по тениска.

Музиката, която съпровождаше пътя ни, беше карибска 🙂

Eliades Ochoa: Tributo to al cuarteto patria
Afro-Cubans: A toda Cuba le gusta
Los Locos: Ritmo vuelta
Cafe Tacuba: Tiempo transcurrido

Както и малко Touch & Go. През цялото време щраках с пръсти.

А сега чета Best Inventions 2006 според списание Time: YouTube си заслужава призовата позиция. Иначе как щях да пусна ето това филмче тук, а?

Как се превежда blooper на български?

Публикувано на 8 ноември 2006, сряда, в 8:01 pm, в категория По пътя, Смях.