Бонуси ли
Винаги ме е възмущавала идеята, която някои работодатели имат за взаимоотношенията си с персонала. И специално частта с определянето на възнаграждението. Кой не е бил на интервю за работа, където да са го застреляли с „Предлагаме минимална (или просто малка) месечна заплата, която ще се увеличава в зависимост от постиженията ви – ако имате добри резултати, ще изкарвате големи бонуси“. Това е изключително неправилна позиция и всеки, който цени труда си, не трябва да се съгласява с нея.
Защото за да се стигне до назначаване работодателят вече е провел серия от интервюта. Въз основа на информацията от тях е установил, че кандидатът за съответната позиция отговаря на изискванията за нея. Следователно трябва да се приеме, че може да изпълнява задълженията си. Това означава, че трябва да му се даде реална заплата, нали така?
Иначе излиза, че работодателят не вярва в качествата на хората, наети от него. Приема, че са нехранимайковци (а защо ги взима тогава?), които трябва да бъдат държани на къс повод. Некадърен до доказване на противното, един вид.
На теория подобна постановка би трябвало да мотивира хората да работят по много, да се стараят, да внимават. На практика… На практика работодателите злоупотребяват зверски и безсрамно. Някак успяват да забравят обещанията за коригиране на възнаграждението в зависимост от резултатите, измъквайки се с едно „Да, изпълняваш задълженията си, но не си чак толкова добър, затова няма да ти дадем полагащите ти се бонуси. Е, не си и чак толкова зле, затова няма да те уволняваме. Ама ти се старай повечко, следващия месец може да успееш“. А така. Наемникът вече е напуснал предишната си работа, прекратил е ходенето по интервюта, приел е, че с усиления си труд си е гарантирал приличен доход… и установява, че е бил абсолютен наивник да разчита на нечия почтеност.
Според мен заплащането, дефинирано в трудовия договор, трябва е реално. Трябва да има система за даване на бонуси, но те да са именно нещо допълнително, нещо давано за изключителни заслуги, а не съществен елемент от месечните приходи. Необходима е и система за санкции, разбира се, отново прилежно описана в официален документ.
Защото когато наемаш някого – очакваш той да изпълнява съвестно задълженията си. That simple.
11:25:34 ч., 08.11.2007 г.
Болезнено права си
11:34:18 ч., 08.11.2007 г.
Със закъснение усетих, че звуча все едно съм лично засегната 🙂 Не, не е така. Никога не съм се лъгала да допусна подобна несправедливост да се случи с мен. Просто преди малко ми разказаха няколко истории, от които ми стана съвсем тъжно в каква държава живеем и как на разни хора им се разминава безнаказано. Чудя се дали не е добра идея да направим черен списък на безнравствени работодатели?
11:35:23 ч., 08.11.2007 г.
Точно преди две седмици получих предложение за работа, в което освен заплатата, която поисках (доста висока), имаше и допълнителен бонус (изплаща се всеки 6 месеца), който не зависеше от резултата, а от това дали си работил във фирмата. Фирмата обаче е международна и там девизът е „Achieve or leave“.
11:39:04 ч., 08.11.2007 г.
Аз не бих започнала работа в случая, който описваш … освен ако не съм притисната и се нуждая дори от минимален доход. Ето в такива случаи работодателите злоупотребяват. И в случаите, когато квалифициран човек не се решава да отдели време да потърси нещо по-добро, не си вярва и пр. Но да вярваш на обещания, че ще ти дадат повече … в повечето случаи не си струва. И трябва да се пита, да се преговаря, да се изяснят критериите и таванът на бонусите и пр.
Ако аз назначавах някого, бих му обяснила честно всичко без да чакам да се сети да ме пита. Бих го назначила на нормална, а не минимална заплата, но пък с разумен изпитателен срок – да речем 3 месеца (зависи от естеството на работата, разбира се). Но пък много хора не искат да приемат такъв договор и искат нещо „сигурно“. То назначаването си е един сложен танц. Мисля, че и работодателят и кандидатът трябва да са гъвкави и открити. Но тук, в нашата култура толкова теми са табу 🙂
Не мога да преценя дали ако имам избор между две нископлатени работи, обаче, бих избрала по-леката. От предизвикателната нископлатена работа човек може да научи разни неща. Ето защо, например, работих няколко години в държавно училище. Мисля, че ако решиш да станеш добър лекар, нямаш друг избор освен да почнеш работа като лекар – т.е. нископлатен специалист.
Ако сега завършвах, отново бих приела нископлатена работа, от която мога да науча нещо. Ако живеех в по-стари времена, за това удоволствие щях да си плащам – като чирак на някой майстор. Ето защо и в днешно време се предлагат стажове и практики, и нископлатена работа за новозавършили. Мисля, че много често си струва заради опита.
11:40:53 ч., 08.11.2007 г.
Много си права!
„Чудя се дали не е добра идея да направим черен списък на безнравствени работодатели?“
Да, добра идея, нека се направи такъв списък.
11:45:23 ч., 08.11.2007 г.
ами то вече имало такъв сайт ми каза мой приятел, който си търси работа: bgrabotodatel.com.
не съм го разгледала, но чух, че имало нещо като рейтинг на работодателите и информация споделена от хора, които са работили за тях 🙂
11:53:55 ч., 08.11.2007 г.
Е, аз явно съм някакво изключение.. Винаги, когато съм започвала работа, съм получавала стартово възнаграждение в размер на поисканото от мен още на интервюто. Бонуси не съм получавала в две фирми, но там не се и задържах дълго. Стига, бе, не мога да повярвам, че отивате на интервю само с идеята да ви изберат?! А вие не избирате ли?
12:10:10 ч., 08.11.2007 г.
Роси, аз лично избирам. Случвало ми се е да откажа предложение за работа, случвало ми се е да направя компромис за някое от изискванията си само и само да работя с/за някого. Но има хора, които не знаят как да защитават правата си. И други, които са такива идеалисти, че забравят колко подли могат да бъдат някои. За подобни случаи ми беше думата.
lyd, не съм знаела за този сайт. Обаче изглежда яка идея! Разцъках го ей сега и съм доволна от видяното 🙂 Позволих си да вмъкна хиперлинк в коментара ти – за да е по-лесно проследяването на връзката.
Иначе съм абсолютно съгласна с позицията ти, че трябва да се преговаря. Задължително! Ама нали сме народ от хора, които искат да бъдат водени и периодически спасявани… Все още нямаме изградена култура да ценим себе си, труда си, правата си.
Димитър, о, и аз съм работила за чужди компании, знам как стоят нещата в организация, която е имала много години време да изгради правилна HR политика 🙂 Успех!
12:20:43 ч., 08.11.2007 г.
Имам много етични въпроси по този проблем. Работя в една организация почти 3 години. Коректно и с любов към работата си. Реших да напусна и по всички правила – предизвестие, обучение и до последния ден – отговорност. И…всички колеги получават увеличена заплата за предния месец…аз не..защото и вез това заминавам.
Това не е типично BG. И е само една малка част от всичко. Не знам аз ли се обезцених, като разрешавам такова отношение.
12:44:00 ч., 08.11.2007 г.
Антония…нищо. Само ще се съглася с всяка дума, казана от теб.
Че иначе ще стане не коментар, а блогпост.
😉
13:08:12 ч., 08.11.2007 г.
Ани, ще се радвам да напишеш блогпост по темата 🙂 Опитът е ценно нещо, добре е да го споделяме.
Mariq, в твоя случай направо не знам как бих реагирала, честно. Защото май няма какво толкова да се направи. Да повдигнеш въпроса, да обясниш, че се чувстваш зле от подобно отношение… Обаче дали ще има резултат? Уф, криво е така.
13:55:08 ч., 08.11.2007 г.
Една моя позната (след 5 или 6 години работа при един и същ ръб) получи следното предложение: „Имаш ли нещо против да сключиш трудов договор?“ !!!!!!
Иначе тя се осигурява сама през фирма на познати
14:48:07 ч., 08.11.2007 г.
В моята работа има разработена сложна система от бонуси и глоби, която не разбирам и която ме плаши. Според мен, за да е щастлив един служител трябва да е в състояние да предвижда заплатата си поне 3 месеца напред. Фактори като заплащане на час и бонуси/глоби те карат да си мислиш в работно време за заплата, не за работа.
14:57:54 ч., 08.11.2007 г.
А моите впечатления са, че осигуряване върху реалната заплата в частния сектор е по-скоро изключение, отколкото правило. Много служители получават част от парите на ръка и това ги устройва. Работодателите се оплакват от осигурителната тежест, разбираш ли.
Бонусите (едно време са им викали премии) са по дефиниция нерегулярни плащания, а обвързването им с резулатите е просто смехотворно, предвид ситуацията в България. Не са много фирмите с добре работещ HR, който ще проведе компетентно и безпристрастно оценяване на работата на служителите и съответно заслугите им за бонус. Напоследък и почтеността е по-скоро изключение, отколкото правило…
Иначе сайта за работодателите е супер!:)
14:58:24 ч., 08.11.2007 г.
Стойчо, тази твоя позната е за бой 🙂 Бива ли така да допуска подобно безобразно отношение?
dzver, прав си, че всичко трябва да е абсолютно ясно и бонусите и наказанията да не се определят от моментното настроение на шефа, а да са твърдо дефинирани по трудов договор. Ти какво правиш по този повод? Говорил ли си с HR-ката например, че имаш проблеми със системата за поощрение?
haz, не знам, нас с Тото от години ни осигуряват на реалните доходи. И като видим колко пари са разните данъци, такси, осигуровки и прочие гадости…. лошо ни става! А нямаме избор, нали.
16:01:22 ч., 08.11.2007 г.
Да чукам на дърво, но и аз съм осигурен върху реалните доходи (девета година вече)
Познатата продава гсм-и в едно магазинче, докарва си някой лев отгоре (не мисля, че лъже шефа си) – плаща й нещо твърдо (примерно 250 кинта – не съм сигурен), останалото е процент от оборота – и така докарва 7 – 800 кинта „чисти“. И се осигурява през фирма на познати (даже не и там дето работи). Абе таковало си е таковато…
16:26:56 ч., 08.11.2007 г.
Другото супер тъпо е – отиваш на интервю:
– Каква заплата искаш?
(правиш се на скромен)
– 700лв.
– Ок.
И бачкаш с тази заплата докато не си направиш устата лично пред шефа, че искаш повече, или не кажеш, че мислиш да напускаш. Тогава изведнъж:
– Ааа (изненадан) – ама то парите ли били проблема!? Ха! Нямах си и идея – защо не каза по-рано. Спокойно можем да ти даваме 1000лв.
Е много е тъпо да си измолваш увеличенията. Според моите разбирания ако наистина си заработваш тези пари – шефа трябва лично да дойде и да ти каже:
– Ей много работа вършиш последните месеци – ето ти едно увеличение по този повод.
Е да ама не. Затова и всеки винаги напуска и се ориентира към не-български фирми..
16:42:41 ч., 08.11.2007 г.
и да и не.
да за това, че бонусите не са част от заплащането, а… бонус. бонусът не може да оформя 2/3 от заплатата примерно. на това му се вика „възнаграждание обвързано с резултатите“ и обикновено значи ниска основна заплата и възможност за високи (но непостоянни) доходи ако си достатъчно трудолюбив. което е съвсем нормална практика. естествено не и представяна като бонус. бонус се получава за старание, за високи резултати и за други неща. или ако работиш в казино и получаваш типс.
не за нещо друго. продължаваме половингодишните си неуспешни опити да си назначим кадърен дивелъпър и сейлс. мога смело да заявя, че предлаганите от нас условия са чудесни. няма да се спирам на това какви хора си пускат сивитата за тези позиции – мисля че всеки е наясно с нивото на работната ръка напоследък и очакванията й за заплата, често обосновани с идиотии от рода на „инфлацията“ и „повишаващите се цени на стоките“, което директно ми дава инфо, че човекът отсреща не е за нас. та след половин година неуспех и всякакви хора минали през офиса, няма как да имам пълно доверие в някой, дори след 2 или 3 интервюта и тестове. достатъчни са за да определиш професионалната му пригодност и що-годе сходството в характера, и какви компромиси трябва да направиш, ако мислиш че го искаш, но не и да си сигурен как ще се развият отношенията ви или какво да очаквап от него. не съм склонен и никога не бих взел някой без изпитателен срок. мога да се съглася на по-кратък, ако наистина го харесам (както стана с един младеж, за който бяхме склонни да дадем повече пари отколкото можехме реално да си позволим на този етап, но той си намери два пъти по-високо платено място междувременно), но не и на никакъв. не съм предубеден към хората, тръгвам открит към всяко интервю, но не ми трябва много време за да разбера кога интервюто е свършило преждевременно. затова ми се струва, че ти малко смесваш професионалните умения и личните качества, а те не винаги са в синхрон. познавам прекрасни професионалисти, които обаче не бих наел, защото зная колко тегави са като характер. а как да имаш доверие на някой, който не говори на твоя език?
16:58:02 ч., 08.11.2007 г.
@Иво: И това е гаден номер 🙂 Затова когато постъпваш някъде договаряш не само началната заплата, а и начинът, по който ще се променя през времето.
@pro01: Говорим за различни неща 🙂 Ти се оплакваш, че не можеш да намериш читави хора (бтв и аз съм я дъвкала тази тема, съгласна съм изцяло с теб, че положението с квалифицираните и кадърни кадри е плачевно), а в случая избухването беше срещу евтини хватки да излъжеш някого (каквито, надявам се, не прилагаш).
17:53:29 ч., 08.11.2007 г.
Това с бонусите е стар номер и не е българско изобретение. На запад масово се прилага. Ако не е бонус, ще е ’13-та или 14-та заплата’, ‘коледна премия’, ‘vacation money’. И общото м/у тях е, че не са от доброто сърце на шефа на фирмата или заради черните ти очи, а просто като част от годишната ти заплата – т.е, не допълнителни пари, а пари които би трябвало да ти се дават. Aма е много по-cool щефа да се хвали, че дава специално пари за ваканцията ти. Това си е част от съвременния корпоративен шит. Ами да му *** майката.
Основната цел не е да те стимулират да бачкаш, а да има начин при напускане да си спестят малко пари. Ако напуснеш април например, – няма ‘vacation money’, а ако си ги поискаш, почва едно ходене по мъките иразправии, адвокати(които струват много и …..). Ако пък напускаш ноември например, забрави за 13-та заплата.
Това съм го изпитвал в Германия не в някоя малка фирма с 5 човека, а в мултинационална фирма имаща офиси по целия свят и с десетки хиляди служители. Така че, навсякъде е така за съжаление, не само в България.
22:53:00 ч., 08.11.2007 г.
Да ти кажа,засягаш тема, която за HRите май е като спора за кокошката и яйцето.
Качествен персонал няма – донякъде вярно.
Производителността на труда е ниска – пак що-годе вярно.
Хора с претенции и без покритие – с лопата да ги ринеш.
Обаче това че работодателите слагат всички под един знаменател също е вярно. Нямат ти доверие, натискат ти главицата надолу и ти плащат малко.Май все още малко са шефовете, които са готови да дадат шанс. Но се надявам да стават все повече…
09:27:43 ч., 09.11.2007 г.
@антония: ами не точно, смятам че нещата се застъпват. долнопробните работодатели генерират долнопробни работици и се затваря един отвратителен цикъл. в момента съм работодател, но 10 години съм бил и работник. и съм се нагледал на всякакви гешефтарски идиотщини. и намирам пряка връзка между онова, което пазарът предлага като позиции и нивото на кандидатите.
не искам да използвам блога ти за рекламни цели, затова ако намериш за необходимо изтрий линка след като го видиш, но понеже долавям недоверие, можеш да погледнеш какви условия на труд и плащане предлагаме и дали могат да се окачествят като евтини хватки.
10:45:19 ч., 09.11.2007 г.
@pro01: Уважавам работодатели, които дават пълна и ясна информация относно изискванията и възнаграждението. Така попаднах на сегашната си работа и започвам да виждам известна връзка между самите обяви и хората, които ги пускат. Пожелавам ви скоро да намерите вашия човек.
Иначе съм и от другата страна – участвал съм в подбора на кандидати за работа многократно през последните 4 години и наистина положението е катастрофално.
А хората от програмисткия ни отдел си търсят нов колега от цяла вечност и няма… Вече се обмислят варианти за стажантска програма.
11:14:07 ч., 09.11.2007 г.
Хубава обява 🙂 Винаги съм смятала, че обмислената обява (за разлика от дежурната) дава представя за „характера“ на работодателя и има големи шансове да привлече хора, каквито се надява да привлече. Препратих я на приятел 🙂
11:24:13 ч., 09.11.2007 г.
Све, и друг път съм рантила по тези въпроси – позицията ми е, че НАИСТИНА няма добре обучен персонал. Сега не ми се рови по архивите, но съм уверена, че съм изказвала тази теза и съм се оплаквала колко е трудно да се намери квалифициран, че и читав човек. Само дето в случая надигах глас не срещу ниското заплащане, а срещу лъжата. Срещу порочната практика да се обещават супер условия на труд и заплащане, но още в самото начало да се поставя капан. „Ще ти дадем 2000 лева заплата! Е, по договор си на 200 лева, но остатъкът ще си го изкарваш от бонусите, които ще взимаш, ако се представяш добре и резултатите ти са отлични“. След което дават 400 лева и заявяват, че всъщност можело и по-добре да работи. Но не го уволняват, което би било разумната стъпка ако на чак толкова малко оценяват труда на служителя си. Напротив, казват му, че следващия месец няма как да не ги вземе тези 2000 лева, те са уверени в качествата му, само още малко да се постарае – и те ще му плащат и повече даже. Естествено, следващата заплата отново е далеч от обещаната. „Ама по договор си на 200 лева, ние даже виж колко сме добри, даваме ти и отгоре, а не сме задължени“. На пряк въпрос какво точно не са одобрили от работата – отговорът е максимално мъгляв и от сорта на „Бе още не владееш всички тънкости на занаята“. Ми няма и да ги овладее. Защото се маха от съответната организация. Защото на предварителните разговори условията на труд и оценяването му са представени по съвсем друг начин.
pro01, и аз като Тото да кажа: много одобрявам начина, по който си написал обявата си. Изложил си точно исканията си и не си използвал отвратителната фраза „Заплащане, обвързано с резултатите“, а това е важно. За съжаление… виждам и слабото й място. Има несъответсвие между заглавието на позицията и заплатата, която предлагаш. В българското съзнание продавач-консултант е чичкото от сергията на пазара, не добре обучения млад човек, когото ти търсиш. Когато потенциалните ти кандидати прочетат изискванията ти – стряскат се. Хем не им обещаваш лъскава титла (търговски директор, sales manager, маркетинг експерт, whateva), хем искаш да са млади (а по правило на младите хора в бг рядко се дава адекватно заплащане), хем предлагаш прилични условия. Предполагам, че или се самоподценяват, или си мислят, че има заровено куче някъде и се опитваш да ги излъжеш нещо.
На твое място бих променила името на предлаганата позиция и бих вкарала малко повече инфо за това какво точно се предполага, че ще върши човекът, когото търсите. Да не си мисли, че ще стои на шанд като продавач на мобилни телефони например. Не знам, не съм запозната със спецификата на работата ви, но някак ми се струва, че ще бъде крачка в правилната посока.
А иначе – ВЪОБЩЕ не съм те обвинявала, нито пък изпитвала недоверие към теб 🙂 Тази ми публикация беше предизвикана от конкретен случай с мой приятел. Излях неодобрението си невъздържано, защото се присетих, че и мен са се опитвали да ме баламосват с празни обещания и кухи фрази. Е, нали съм недоверчива по природа, не съм се хващала на подобна въдица. Но имам доста наблюдения по темата и съм набрала на дребните хитреци.
zImage, разказвала съм ти как най-добри колеги винаги са се оказвали студенти, които сме взимали на временен стаж при нас. А след това за нула време са стигали до ръководни позиции 🙂 Мисля, че наистина една стажантска програма за вас би било добро решение.
13:11:24 ч., 09.11.2007 г.
По темата: в момента пазарът на труда много ясно показва на работодателите, че или дребните хитрувания и тарикатлъци ще останат история, или те самите. На нашия трудов пазар дойдоха достатъчно големи компании, които ясно го заявиха. Тепърва ще идват още. Който има уши да чуе и очи да види – ще го има и утре, който няма – ще плаче колко ниско квалифициран е българския работник, поради простата причина, че сам си отрязва пътя към групата на висококвалифицираните.
@pro01:
Без ни най-малкото желание да се заяждам, явно условията, които предлагаш, не са достатъчно добри, за да получиш желаното от теб качество. И преди всички да ми кажат „Ти за България каква заплата очакваш?!“ ще отговоря – глобална (Европейска, Американска, …) след като работиш на глобален пазар както на продукта, който предлагаш, така и на „суровината“ с която да го произведеш. Всичко останало е плуване срещу течението, ще се случва само ако (докато) имаш сила да плуваш…
ref: Губим програмистите си заради ниски заплати
Но след като „големите“ в бранша не желаят да го проумеят и излизаха (поне доскоро) с безумни изказвания как щели да внасят програмисти от Виетнам, какво да говорим…
14:28:19 ч., 09.11.2007 г.
И тук търсим колега, досега сме получили само 1 CV.
Колкото до стажантската програма, с ужас (за мен самия) мога да потвърдя, че момченцата прясно излюпени от университета май знаят най-много и са необременени със стари езици, кодове и опит 🙂
18:36:31 ч., 09.11.2007 г.
@dzver
Необременени, ама могат най-много един цикъл да извъртят дето са го научили покрай някоя курсова работа. Много зависи от самия човек, ама от университетите масово излизат неуки „професионалисти“.
00:22:55 ч., 10.11.2007 г.
Системата за възнаграждения и бонуси е цяла наука, при това точна. Ако е правилно приложена между подходящите хора /работодател и служител/, тя води до високи резултати. Идеята е да се уеднаквят интересите и на двете страни. Казано по-просто да излиза и на двамата сметката или както казва Мечо Пух „Колкото повече – толкова повече“. В този случай и двете страни са много доволни.
Има две златни правила за служителя при договарянето на бонуси.
1.Критериите да са повече от ясни, изразени в конкретни цифри или други показатели. Идеалния вариант е служителя да знае заплатата си преди да си е видял фиша си за месеца.
2. Когато основната заплата е по-голяма от получаваните бонуса – те обикновенно имат таван, но ако заплатата е по-малко от бонусите, схемата трябва да е такава, че никакво ограничение не трябва да има върху разтежа на заплатата.
13:04:40 ч., 10.11.2007 г.
И аз съм учила навремето в университета разните методи за определяне на заплати и т.н., знам, че не се случват нещата ей така, от въздуха 🙂 В случая обаче наистина имах предвид ЛЪЖАТА, а не спорът между работодателите и наемниците 🙂
11:35:03 ч., 11.11.2007 г.
@vladi: да ме прощаваш, ама това ми звучи като гледната точка на вечно недоволния работник. няма нищо общо къде си продаваш продукта, какви приходи имаш от него и колко е заплатата на работниците. ако заплатата им се определяше съобразно приходите, те нямаше да са работници, а партньори в компанията. и тогава нямаше да има обяви за работа, щеше да има търсене на венчър партньори. работника получава едни пари (които сам е определил за окей за себе си) за да свърши една работа. ако я свърши по-добре ще получи съответната премия, но е абсурдно да поставяме в една плоскост приходите от продукта/услугата и заплатата на работника. независимо в кой край на света се намираш и на кой пазар продаваш.
един пресен реален пример: инвеститор продава апартамент за 1200 евро квадрата. наетия от него изпълнител е свършил работата за 500 евро на квадрат. работниците на изпълнителя вземат по 1000 лева месечна заплата, от която са доволни. как я мислиш работата един ден да стане така, че работника да каже не ме интересува, искам 1% от цената на апартамента? всеки има претенции в наши дни – учители, доктори, шофьори, цигани. много лесно се разсъждава от гледната точка „наема ми скочи, кашкавала е 15 лева (или колкото е там сега), пък и оня продава на ебати цените, ми тогава искам и заплатата ми да е х2“. не е реално, защото не е толкова елементарно. затова претенциите на всички не могат да бъдат удовлетворени. но е много трудно и всъщност не си е изобщо работа да обясняваш на всеки защо исканията му се базират на примитивна логика. и не само че подобни искания не са реални, това е СПЕКУЛА. така както се спекулира с цените на недвижимите имоти, така се спекулира и с цената на труда. в крайна сметка никой никого не кара насила да работи, нали така?
и ако обърнеш внимание, голяма вина за спекулата има типично българския парадокс „нетна“ заплата. на мен 1700 лева „нето“ с пълните осигуровки ми излизат 2700 „бруто“. 2000 ми излизат 3000. ако 1500 евро не е европейска/световна заплата на фона на качеството на свършената работа, еми ебати лигавнята е настанала на българския пазар на труда…
13:21:43 ч., 11.11.2007 г.
@pro01: Съгласен съм с първия абзац на поста за разпределението на печалбата между шефа и работника. С изказването си по-горе имах предвид, че крайната цена на продукта ти е висока, защото хората, които го изработват, са висококвалифицирани и ТРУДЪТ ИМ Е СКЪП. Просто повечето ИТ мениджъри в България са свикнали да отделят относително по-малък процент от стойността на продукта за плащане на най-важната част от производството му – трудът (знанията, опитът, общата интелигентност, ако щеш). Дето има една приказка – струвам по-малко от компютъра, на който работя… Масовата представа (консултирал съм какви ли не овчари, решили да се занимават с ИТ, щото чули, че там е парата) е да се наемат 10 черноработника за по 500 лева примерно, пък да продават продукта после по 10 000 (множество пъти). Това няма как да се случи, когато работиш с най-интелигентната и образована част от трудовия пазар, чиито умения са глобално конвертируеми. И ако по някаква причина (неинформираност, затруднена мобилност) досега е ставало, все по-трудно ще се случва да успяваш да използваш труд на 1/3 (1/5, 1/8 ?) от цената му на по-малко от 1000 км.
А колкото до „наема ми скочи, кашкавала е 15 лева“ – ми логично е човек да иска някакъв стандарт на живот, който се определя от това, какво може да си позволи с полагане на единица усилие/отделяне на единица време. Ако някой не е разбрал – влязохме в ЕС. Това съвсем не означава, че ще потекат реки от пари, точно обратното – конкурираш се на 570 милионен пазар, с компании, които са на него от маса години. Не забравяй, че както ти избираш работник по уменията му, така и той/тя те избира по стандарта, който можеш да осигуриш. И се спира на най-добрата оферта. Като илюстрация на същото нещо е и казаното от Антония – в качество на офертата се включват и други фактори, освен заплатата – трудов договор, осигуровки на реална заплата, коректност, общ климат и настроение в компанията, и др. Можеш да се успокояваш, че това е спекула, че никой няма да даде повече, и т.н., но в крайна сметка, ако не предоставиш най-добрата оферта, ти губиш, не той/тя. Ако бизнесът ти не позволява да дадеш по-добра оферта – или ще се задоволиш с по-ниско качество, или ще прицелиш бизнеса в по-качествени клиенти.
Иначе ми харесва обявата ти, излязъл си от стереотипа „търсим 25 годишна секретарка с 5 езика и 12 години опит“. Написана е разчупено, с чувство за хумор, което си е червена точка за теб още на стъпката „обява“. Само за сведение с какво подмамва конкуренцията доста по-ниско ниво професионалисти: на таблото във фоайето на Технически Университет – София преди няколко месеца съм виждал обява „Търсим студенти последни курсове за работа с Flash, месечно възнаграждение 1500-2400 лв“
16:37:38 ч., 11.11.2007 г.
Аз бях учуден като получих документ в който пише какво е нужно да се направи за да се задоволи Х процент от бонуса.Остават 10% субективни които се дават от шефа, но останалите могат да се проверят винаги. И въпреки това бонуса е малко 🙂
17:48:39 ч., 11.11.2007 г.
Бонусът винаги е малко, разбира се 😆 Иначе освен всички леко да ти завидим за цивилизованите работодатели… 🙂
10:01:31 ч., 12.11.2007 г.
дневник са писали за пазара на труда днес… ще се сетят някои, ама ще е късно…
13:41:21 ч., 12.11.2007 г.
Горе-долу както си го мислехме – квалифицирани хора няма. И сега какво?
12:11:25 ч., 15.11.2007 г.
[…] искам да пиша по тази тема, така че публикацията на Антония за бонусите ми идва […]
09:11:09 ч., 16.11.2007 г.
Няма СВОБОДНИ, търсиш с прожектори и няма 🙂
17:02:40 ч., 16.11.2007 г.
1. Аз търся блогъри и има много кандидати. Нишата на платените блогъри е почти свободна. Оглеждайте се за нови бизнес възможности и предизвикателства!
2. Бих посъветвал Ивайло и dzver да потърсят подизпълнител за техните проекти. Може и чужд. Време е българските компании да започнат по-активно да се възползват от възможностите за outsourcing.
17:14:53 ч., 16.11.2007 г.
Ивайло, масова практика в американските startups e да мотивират служителите със stock options.
Employee stock option
http://en.wikipedia.org/wiki/Employee_stock_option
Startup company
http://en.wikipedia.org/wiki/Startup_company