По пътя. На юг

Най-смешната Нова година – така ще запомня посрещането на 2007-а в Нафплио!

Следва кратка хронология на събитията, започвайки с 30-12-2006 г.

На билетите пише, че полетът ни е в 18:00, по разни сайтове е обявен за 18:25, всъщност излетяхме в почти 19:00 часа. Не че беше кой знае колко натоварено летището… Така и не разбрахме защо ни забавиха. Персоналът на Olympic Airways определено не е от любезния тип – фъфли, мънка и се заяжда с невинните пътници. И не ни разрешиха да качим трейлърчето на борда с най-безумния аргумент, последван от най-абсурдната размяна на реплики:

Тя (отсича шерифски): Не може, самолетът е претоварен.
Аз (шашардисано си представям как нас ни превозват с един самолет, а багажът лети с друг): Ама как така, багажът ни няма ли да пътува с нашия самолет?
Тя (злобно съска): Какво искате да кажете с това „вашия самолет“? Самолетът е на Olympic Airways!
Аз (пояснявам очевидното): Имам предвид самолетът, с който ще летя.
Тя (гледа хипнотизаторски): На него ще е.

Тук вече загубих интерес към разговора. И без това ми беше пъстро пред очите – оставаше да се ядосам на някаква мижава кифла, работеща на гише, как пък не.

Обаче поне т. нар. мерки за сигурност не ни късаха нерви. Защото бяха символични. Можех да пренеса всичките течности на света и никой нямаше да разбере 😆

Самолетчето ни малко ме стресна: мъничко, тесничко, витлово, че и пълно до козирката. За щастие перките вдигаха достатъчно джабала, та заглушаваха (макар и малко трудно) групата гръцки студентки. Полетът мина безпроблемно, кацането също, багажът го разтовариха непокътнат. Посрещачът ни беше на правилното място, веднага се забелязахме взаимно. Последва едно доста агресивно каране (175 километра ги отнесохме за по-малко от 2 часа), съпроводено от подробни разяснения кой крайпътен камък от кой век преди новата ера е 🙂 Много любезен шофьор беше. И ни достави непокътнати в хотела.

Където захвърлихме багажа и на секундата отлетяхме да вечеряме в изключително ъндърграунд таверна. Храната се поднасяше от произволни сервитьори, готвачи, а може би и клиенти на заведението, сметката се водеше на дебел бакалски тефтер, а шефът седеше в кьошето на безкрайно старо дървено бюро, пушеше цигара от цигара и държеше всички ни под око (и под напрежение). Вкусно беше.

И май това беше всичко за деня.

Коментари

  1. Gravatar zImage
    00:57:06 ч., 03.01.2007 г.
    1

    Тия в таверната изглеждаха като преквалифициран екипаж на пиратски кораб. Разни сравнително мускулести типове с белези по лицето, татуировки и дълга коса… иначе любезни 🙂

  2. Gravatar Дончо
    01:26:04 ч., 03.01.2007 г.
    2

    …Добро начало…
    Някоя година ще ви придружим, имам чувството, че няма как да е зле!

  3. Gravatar Антония
    01:35:25 ч., 03.01.2007 г.
    3

    Дончо, айде де! Напролет някъде на топличко като подготовка за лятото?

Leave a comment