Несвързани

Попаднах на интересен… може би комикс? Диалоги кота и человека ме радва по един хем много светъл, хем малко тъжен начин.

Бях на парти в детската градина. Теда ходи на модерни танци от една година и вчера им беше официалният концерт пред мами, баби, лели, някой и друг татко. Такъв безподобен смях отдавна не е падал. Миличките дечица една стъпка не направиха както трябва, да са живи и здрави. Обаче бяха толкова сладки – като енергични, но все още не твърде уверени в ходенето котенца. За съжаление на всички снимки са с червени очи, светлината беше много оскъдна, пък и надалече ми бяха. За догодина ще си знам да намеря по-мощна от нашия Canon A95 техника.

След поредното уикициклене разбрах, че всъщност името Хотблек Десиато не е измислено от Дъглас Адамс!

The character is named after an estate agency based in Islington, with branches throughout North London; Adams said he was struggling to find a name for the character and, spotting a Hotblack Desiato sign, liked the name so much he „nearly crashed the car“ and eventually telephoned to ask permission to use the firm’s name for a character. Apparently, the firm’s staff later received phone calls telling them they had a nerve naming their company after Adams’ character.

А това е сайтът на агенцията за недвижими имоти. Як дисклеймър 😎

Почвам да се чудя дали да не пускам някои от спам коментарите – като им махна линковете, разбира се. Такива бисери има. Вицове, игра на думи, цитат на деня…

След три дни подтичкване на токчета по софийските китни тротоари днес краката ми проплакаха жално. Не си е работа хем да се стремиш към правилна походка, хем да прескачаш дупките, хем да пазиш ботушките, че са ти любими… Оказа се, че имало решение – и то отлично!

Не е ли гениално? Създателят на модела, Marte den Hollander, разказва:

Обувките с висок ток са типичен пример за продукт No pain, no gain („Трай, бабо, за хубост“?). Жените, които ги носят, приемат, че няма начин дискомфортът да ти се размине. Реших, че всъщност има начин да се съчетае елегантността на токчетата с удобството на всекидневната обувка.

Затова и създадох обувка, чието токче от високо с едно леко завъртане се превръща в ниско. Край на проблемите с карането на кола, изкачването на стълби, ходенето по неравни улици, няма нужда от резервни обувки в чантата, и най-важното – глезените и пръстите вече не понасят цялото страдание на света!

Само че защо си мисля, че производителите на обувки няма да прегърнат идеята? Та нали така ще ни продават един вместо два чифта… Е, поне ще си помечтая малко.

Публикувано на 21 февруари 2007, сряда, в 11:53 pm, в категория По мрежата, Теда.