От 5 сутринта до 10 вечерта – 24 часа

Пристигнахме, настанихме се и даже успяхме да поспим малко. Малко сме изместени, но след подобно пътуване… просто няма как.

В четвъртък си легнахме към полунощ. Станахме в 5 сутринта след крайно недостатъчно количество сън, доприбрахме багажа, закусихме обилно и към 7 и нещо потеглихме към летището. Улиците бяха кошмарни! Задръстването – по-зле от час-пик. Уж заобикаляхме из крайните квартали, за да избегнем истерията на центъра, уж шофьорът взимаше гъвкави (разбирай „не-винаги-съобразени-с-правилата“) решения и пак се влачихме сума ти време като грипозни охлюви. Не закъсняхме, напротив, доста рано пристигнахме, само защото си бяхме оставили цял час за превземането на софийската пътна обстановка мизерна.

На гишето успяхме да спазарим да получим места един до друг, че и хубаво разположени бяха. Багажът бе чекиран ОК, натовариха ни навреме и… капитанът обяви, че полетът закъснява заради „токов удар, който ошашкал наземната техника“. В кой век живеем, ей 🙂 След 45 минути изчакване, пръскане с препарати срещу обледеняване и прочие скучности най-накрая отлепихме от София. Безлични три часа, кацаме в Амстердам, където се сбъскваме с най-най-най-любезните и усмихнати летищни служители, ей! Не съм вярвала, че ще ми е толкова весело да минавам през security checks, честна дума 🙂 Навсякъде „Как сте, внимавайте, заповядайте, имате ли нужда от помощ, хубав полет“, навсякъде приветливи и услужливи хора, нищо общо с грубияните от всички останали места, където са ни джобили като престъпници. Чак ти се приисква да минеш няколко пъти през скенерите, ей така, да си пообщуваш малко със симпатягите.

Което се наложи да направим, де, защото умниците от Еър България ни бяха издали бордни карти за гейт В, ние им се доверихме, отидохме там и… установихме, че самолетът ни е на гейт Е, където минахме втора проверка, все така весела. Натоварихме се на Northwest Airlines, с неудоволствие установих, че пред мен седи огромно-дебела жена, която още преди да излетим смъкна седалката върху коленете ми (а аз подритвах облегалката кога случайно, кога нарочно passive-aggressively), разгледах списъка с филмите (огромен!) и vrooom, понесохме се над Атлантическия океан.

Всички стюарди и стюардеси бяха над 35-годишна възраст. Две от дамите определено бяха чукнали петдесетака. Човек очаква, че след като толкова дълго са летели – ще са добри в работата си… но не би. Толкова груби и невнимателни бяха, чак да ги заподозреш, че са стажували в български хотел на младини! На мен ми се сопнаха, защото съм сложила част от приборите си на Тотовата табла и така съм я направила твърде тежка ли, що ли (а те са пластмасови, мамка му, колко ще тежат?!?), на дебеланата пред мен изнесоха много наставническа и дисциплинираща лекция как не трябвало да си играе с копчетата, защото натискайки едно от тях била повикала стюард, защо го разкарвала само, напитки се раздаваха рядко и можеше да избираш между безалкохолно и алкохол, но не и двете заедно, нямаше „моля“, нямаше „имате ли нужда от нещо“, а, бе, най-скапаното поведение на cabin crew, на което съм попадала някога. Девойчетата по low cost компаниите са на светлинни години по-добри, честна дума.

За капак мен ме заболя глава и към третия час от полета вече умиргах въпреки хапчето (Тото стана и отиде до бокса, за да помоли за чаша вода, защото стюардесите не се сещаха да минат сред пътници, да не ги ухапем сигурно). Направо не знам как изкарах до края на полета. Кацнахме, разтоварихме се, устремихме се към гишетата за проверка и… оказа се, че не знам как да давам пръстови отпечатъци 🙂 . Я направих 50% съответствие с това, което бях оставила в Американското посолство при издаването на визата, я не. Та се наложи да изчакаме в едно стайче, докато проверят аз ли съм Антония наистина, не съм ли аз… За щастие им отне по-малко от 5 минутки – яко са прошнуровали и прономеровали света, лесно правят кроспроверки.

След което изчакахме багажа, Тото не позна нашия куфар, Famzah не позна неговия си, оставиха ги да направят няколко кръгчета по лентата, та трябваше да им ги показвам 🙂 Натоварихме се на буса до офиса на National, взехме Toyota Yaris под наем, прекосихме центъра на Бостън в петъчния час-пик (стресиращо за несвикналия шофьор), открихме си къщата (ключовете бяха оставени в незаключената пощенска кутия), настанихме се, че даже и минахме през близкия супер за храна.

И след един 24-часов буден ден просто се сринахме по леглата. Джет лагът естествено не ни прости – Famzah стана в 4, аз в 5 и нещо, а Тото в 6 и половина местно време. Определено не се бяхме наспали, но пък така се бяхме ококорили… Закуска, младежите се отправиха към data center-а, аз подомакинствах малко, твърдо решена днес да си стоя на топличко, че навън как вее, ужас-ужас. Привечер може би ще отскочим до Бърлингтънския мол за нови GSM карти, а и на разходка на закрито 🙂 Ако не откапем още по светло, де, че с такова ненаспиване дълго няма да изкараме.

Снимки – като намеря кабела на фотоапарата.

Коментари

  1. Gravatar Djgeorgie
    21:08:13 ч., 21.02.2009 г.
    1

    Е, малко сте се прекарали с Northwest явно, обаче наистина Амстердамските служители са много готини. А и самото летище в Амстердам е много добре измислено за разлика от огромното Heathrow. На връщане предполагам ще имате време да разгледате Амстердам или кацате рано сутринта?

  2. Gravatar big_al
    21:39:41 ч., 21.02.2009 г.
    2

    Щом сте там, значи всичко е наред 🙂

  3. Gravatar Ели
    00:04:48 ч., 22.02.2009 г.
    3

    Добре дошли! 🙂 Тони, погледни си пощата. Целувки и до скоро!

  4. Gravatar Антония
    16:19:17 ч., 22.02.2009 г.
    4

    @Djgeorgie: Хийтроу е наистина адско летище 🙂 Толкова голямо, толкова объркано, с всичките опашки и твърде грубия персонал, дето мрази вся и всьо… Колкото харесвам полетите с British Airways, толкова мразя факта, че задълже се прекачваме на този Вавилон.

    Иначе на връщане имаме само два часа между полетите – притеснено ми е, че няма да успеем да хванем втория, честно казано, времето ми се струва адски недостатъчно. Ще видим. А разглеждането на Холандия оставяме за лятото, сега с всичката тази мъгла и вятър и дъжд някак предпочитам да се отправим към по-топли дестинации.

    @big_al: Наред е, наред е 🙂 Вече.

    @Ели: Сега ще ти драсна два реда, мила 🙂

  5. Gravatar Djgeorgie
    01:31:46 ч., 23.02.2009 г.
    5

    За два часа няма смисъл и да се опитвате да разглеждате каквото и да било. Вярно, че NS имат станция на летището и ще можете да отскочите до Amsterdam Centrum за половин час, обаче само пътя ви е час в двете посоки и не си струва разкарването. Иначе и аз избягвам Heathrow когато мога, Gatwick ми е някак по-спокойно.

  6. Gravatar Апостол Апостолов
    08:44:10 ч., 23.02.2009 г.
    6

    Ако преди 20 години някой ми беше казал, че в наши дни ще има българи като вас, щях да го помисля за луд, ама за много луд. Да, tempora mutantur. И ние очевидно се променяме с тях…

  7. Gravatar Антония
    14:12:20 ч., 23.02.2009 г.
    7

    @Djgeorgie: А трябва да сме подготвени и за изненади като сбъркани бордни карти, опашки на проверките, рандъм изблици на неорганизираност… 🙂 Знаеш ли, че полицаите на амстердамското летище карат Segways нагоре-надолу, не вървят пеша?

  8. Gravatar Djgeorgie
    21:37:01 ч., 23.02.2009 г.
    8

    Ха стига бе, не знаех. То всъщност аз като бях там, всичко стана много много бързо. На летището бях около 10 минути само. Тогава наистина се почувствах като бял човек. На Stanstet ме джобеха като идиот, а на Schiphol никой не ме и погледна, само ми видяха за две секунди личната карта и ме пуснаха. А между другото много ли се чака за интервюта за виза за щатите, че мисля в бъдеще и аз да намина на там. То така или иначе ми излиза по-скъпо да се прибера до България, отколкото да летя до US. А и БГ Еър са много зле по принцип, дано нямате проблеми на връщане.

  9. Gravatar Антония
    23:20:05 ч., 23.02.2009 г.
    9

    Много зависи за визата. Тото като записваше час – успя да договори интервю за след 3 дни, отговориха му веднага, изпратиха му подпечатания паспорт в рамките на два дни. Общо по-малко от седмица. При мен се оказа, че графикът е адски натоварен, успях да се промъкна чак след три седмици и макар че ми отговориха на секундата… бе много време си беше 🙂

    България Еър си ги знаем, нали те ни сбъркаха бордните карти, ама нямаме избор 🙂

Leave a comment