Късчета

Седя си в Pete’s Coffee & Tea, отпивам от чашата дарджийлинг, чета си Anansi Boys. Някой застава до масата ми и се опитва да привлече вниманието ми с едно срамежливо Excuse me. Вдигам поглед от книгата и фокусирам момче, приличащо на първокурсник, което се усмихва предпазливо едно такова. Решавам, че или съм се разпростряла повече отколкото ми се полага, или съм изпуснала нещо на пода и младежът иска да ме предупреди. А той: „Само исках да ти кажа, че книгата, която четеш, е разкошна. Приятен ден“. Усмихнах се от ухо до ухо, потвърдих, че и аз харесвам прочетено до този момент и му пожелах всичко най-хубаво. Отдавна не ми се беше случвало някой да ме заговори по подобен повод. И почти бях забравила колко е хубаво да срещнеш непознат, който има сходен с твоя вкус – пък било то и за минутка само.

Днес температурата в Бостън стигна 10оС. По улиците се разминавам с десетки хора по джапанки, по сандали на бос крак, по блузи с къс ръкав. Аз съм с блуза с дълъг ръкав, жилетка и зимно яке и ми е добре. Единствено дето съм оставила зимните обувки и съм сложила едни по-леки велурени. И розови. Само като ги видя тези голите – и потръпвам. От друга страна… И аз днес си взех ледено лате, все едно е лято. Може би след като цяла зима си карал на -20/-30оС, десет над нулата ти се струва жега неземна?

Отново се разходих по магазините. Хич не мога да се ориентирам по местната номерация на дрехите, много е разнообразна – от S-M-L скалата през размери от 1 до 5, та до някакви двуцифрени номера. Имам чувството, че всеки производител си има собствени мерки. И с обувките го ударих на камък – избрах си едни, премерих ги, оказа се, че ей това е моя номер, обърнах да видя кой е той и установих, че е или 6, или 9 😆 А наблизо нямаше кьорав продавач та да питам. Магазинът е огромен, може би по-голям от Метро, обаче освен няколко души на касите, обслужващ персонал не видях.

Намерих марка, която определено ми допадна: Roxy. Попаднах на разпродажба и се сдобих с три блузи срещу $27 общо. Чудя се дали да не намина утре пак 😳

Чета въпроса на Пейо дали се храним сами. Оглеждам се. Преброявам още 6 човека в заведението, които или четат, или са с лаптопи като мен. Май-май единичните сме заели повече маси от компаниите. Сещам се, че в София наистина много рядко виждам сами хора по заведенията – обикновено съм само аз. Опитвам се да си представя как ли ще ме изгледат ако вляза в Мотто например и извадя лаптопа докато си ям салатата. Как-как, естествено с пренебрежителното „Тая на каква се прави“. Защото българинът много обича да съди другите, мисли си, че всеки умира да позира и ако ползва техника на публично място – то е само за да се фука. След което слагам черна точка и на себе си. Защо, Антония, се притесняваш да се държиш така, както според теб е нормално, и се съобразяваш с разни недобри хора? Трябва да се упражнявам да бъда по-независима от чуждото мнение.

Фонетичната подредба на Виста скъсява човешки животи! Сега разбирам защо Дончо така се бунтуваше срещу нея. Довечера смятам да подхвана едно Кубунту тука и да прекратя с пустия Windows, писна ми само за 3 дни. Тази сутрин както си чатех с майка ми и изведнъж съобщение: Windows has detected an error and is shutting down the computer. И наистина го изключи! Ей така, на своя глава. След като пуснах отново лаптопа пък бях сюрпризирана с едно There has been an error: BlueScreen. Зачудих се дали MS не са направили Синия екран поредната запазена марка.

Влюбена съм в хотелското легло. Като се има предвид, че аз на чужди места много трудно привиквам да спя нормално – тук от първия ден съм убедена, че това е най-най-удобното нещо на света. Е, сигурно има и по-добри, разбира се, но аз поне не съм ги открила досега.

И докато съм на любовна вълна, да спомена, че в Бостън имат адски здрави радиостанции! The Mighty Mighty Bosstones, The Clash, Pixies, разни други ска и пънк и даже рок (като Аеросмит) групи. По цял ден си дрънчат яка музика и радват сърцето. Плюс това Dropkick Murphys ще имат концерт тук и познай дали не ни заливат със celtic punk отвсякъде. Колко е хубаво така.

Публикувано на 13 март 2007, вторник, в 11:11 pm, в категория По пътя.