Късчета

Седя си в Pete’s Coffee & Tea, отпивам от чашата дарджийлинг, чета си Anansi Boys. Някой застава до масата ми и се опитва да привлече вниманието ми с едно срамежливо Excuse me. Вдигам поглед от книгата и фокусирам момче, приличащо на първокурсник, което се усмихва предпазливо едно такова. Решавам, че или съм се разпростряла повече отколкото ми се полага, или съм изпуснала нещо на пода и младежът иска да ме предупреди. А той: „Само исках да ти кажа, че книгата, която четеш, е разкошна. Приятен ден“. Усмихнах се от ухо до ухо, потвърдих, че и аз харесвам прочетено до този момент и му пожелах всичко най-хубаво. Отдавна не ми се беше случвало някой да ме заговори по подобен повод. И почти бях забравила колко е хубаво да срещнеш непознат, който има сходен с твоя вкус – пък било то и за минутка само.

dj.gif

Днес температурата в Бостън стигна 10оС. По улиците се разминавам с десетки хора по джапанки, по сандали на бос крак, по блузи с къс ръкав. Аз съм с блуза с дълъг ръкав, жилетка и зимно яке и ми е добре. Единствено дето съм оставила зимните обувки и съм сложила едни по-леки велурени. И розови. Само като ги видя тези голите – и потръпвам. От друга страна… И аз днес си взех ледено лате, все едно е лято. Може би след като цяла зима си карал на -20/-30оС, десет над нулата ти се струва жега неземна?

dj.gif

Отново се разходих по магазините. Хич не мога да се ориентирам по местната номерация на дрехите, много е разнообразна – от S-M-L скалата през размери от 1 до 5, та до някакви двуцифрени номера. Имам чувството, че всеки производител си има собствени мерки. И с обувките го ударих на камък – избрах си едни, премерих ги, оказа се, че ей това е моя номер, обърнах да видя кой е той и установих, че е или 6, или 9 😆 А наблизо нямаше кьорав продавач та да питам. Магазинът е огромен, може би по-голям от Метро, обаче освен няколко души на касите, обслужващ персонал не видях.

dj.gif

Намерих марка, която определено ми допадна: Roxy. Попаднах на разпродажба и се сдобих с три блузи срещу $27 общо. Чудя се дали да не намина утре пак 😳

dj.gif

Чета въпроса на Пейо дали се храним сами. Оглеждам се. Преброявам още 6 човека в заведението, които или четат, или са с лаптопи като мен. Май-май единичните сме заели повече маси от компаниите. Сещам се, че в София наистина много рядко виждам сами хора по заведенията – обикновено съм само аз. Опитвам се да си представя как ли ще ме изгледат ако вляза в Мотто например и извадя лаптопа докато си ям салатата. Как-как, естествено с пренебрежителното „Тая на каква се прави“. Защото българинът много обича да съди другите, мисли си, че всеки умира да позира и ако ползва техника на публично място – то е само за да се фука. След което слагам черна точка и на себе си. Защо, Антония, се притесняваш да се държиш така, както според теб е нормално, и се съобразяваш с разни недобри хора? Трябва да се упражнявам да бъда по-независима от чуждото мнение.

dj.gif

Фонетичната подредба на Виста скъсява човешки животи! Сега разбирам защо Дончо така се бунтуваше срещу нея. Довечера смятам да подхвана едно Кубунту тука и да прекратя с пустия Windows, писна ми само за 3 дни. Тази сутрин както си чатех с майка ми и изведнъж съобщение: Windows has detected an error and is shutting down the computer. И наистина го изключи! Ей така, на своя глава. След като пуснах отново лаптопа пък бях сюрпризирана с едно There has been an error: BlueScreen. Зачудих се дали MS не са направили Синия екран поредната запазена марка.

dj.gif

Влюбена съм в хотелското легло. Като се има предвид, че аз на чужди места много трудно привиквам да спя нормално – тук от първия ден съм убедена, че това е най-най-удобното нещо на света. Е, сигурно има и по-добри, разбира се, но аз поне не съм ги открила досега.

И докато съм на любовна вълна, да спомена, че в Бостън имат адски здрави радиостанции! The Mighty Mighty Bosstones, The Clash, Pixies, разни други ска и пънк и даже рок (като Аеросмит) групи. По цял ден си дрънчат яка музика и радват сърцето. Плюс това Dropkick Murphys ще имат концерт тук и познай дали не ни заливат със celtic punk отвсякъде. Колко е хубаво така.

Коментари

  1. Gravatar PaRadoX
    08:27:27 ч., 14.03.2007 г.
    1

    Ще си в Бостон по време на свети патрик…яко, все се каня да го направя това, но и тази година няма да стане.

    а и да добавя, както някой каза, че е мега фън да четеш твоите наблюдения за разни малки детайли, който са ни шашка ли и нас като сме дошли, а вече дори не им обръщаме внимание. И аз искам да пиша за живота в щатите, но съм толкова обгърнат в него, че не се сещам, кое ще е интересно на един българин.

  2. Gravatar yovko
    09:07:02 ч., 14.03.2007 г.
    2

    Сложи си класическата фонетична подредба.

  3. Gravatar Elena
    09:16:13 ч., 14.03.2007 г.
    3

    Този някой, Радо, бях аз 🙂 И аз се чувствам по същия начин като теб, затова и на мен тези пътеписи са ми много сладки 🙂

  4. Gravatar Elena
    09:18:35 ч., 14.03.2007 г.
    4

    Само да кажа, че 6 отговаря горе долу на 36 в България (за обувките). 9: на 39-40

  5. Gravatar dzver
    10:16:43 ч., 14.03.2007 г.
    5

    За липсата на обслужващ персонал в магазина… ние веднъж отидохме в някакъв спортен магазин от този мащаб. Служителката вътре беше толкова любезна, че ни донесе 20 броя обувки, докато намерим тези, които идеално ни пасват. Останахме много доволни.

  6. Gravatar Антония
    13:34:32 ч., 14.03.2007 г.
    6

    Добро утро на всички 🙂

    Леле, PaRadoX, добре, че ми напомни за Св. Патрик. Трябва да проверя какво, къде и кога ще се случва тук. Почнах да подскачам направо от кеф – а с лаптоп на коленете е кофти тръпка 😀

    Елена, благодаря за инфото, значи съм 8-9 номер. Обаче имам проблем с ширината на обувките – всичките ми хлопат. Пък специално гледах да пробвам неwide модели, а обикновени…

    dzver, всички са любезни тук 🙂 Само една кифла от Старбъкса на хотела е намръщена, ама аз ходя при колежката й.

    yovko, като ще го махам това Vista – и не ми се занимава с него, честно.

  7. Gravatar Све
    22:12:56 ч., 14.03.2007 г.
    7

    много хубаво разказваш
    караш ме да мечтая 🙂
    чакам следващата дозичка, особено след като от няколко дни нещо се случва с блог-чето ми:(

  8. Gravatar gregory
    22:26:57 ч., 14.03.2007 г.
    8

    Priqtno mi e da 4eta pytepisite ti, dokato az syshto pisha moite v drugiq krai na shtatite. A nqkoi tvoi zaklyucheniq prosto mi spestiha malko pisane:)

  9. Gravatar gregory
    22:29:10 ч., 14.03.2007 г.
    9

    Vtori opit.
    Priqtno mi e da 4eta pytepisite ti, dokato az pisha moite v drugiq krai na shtatite. A nqkoi ot zaklyucheniqta ti prosto mi spestiha pisane na men:)

  10. Gravatar January
    18:34:38 ч., 15.03.2007 г.
    10

    Све, блогхъб няма да го има повече, активните блогове ще бъдат прехвърлени на БгИТ скоро. 🙂
    Антония, извини ми офтопика, ама не обичам хората да се тревожат за блоговете си, когато мога да внеса яснота. ;D

  11. Gravatar Антония
    22:43:36 ч., 15.03.2007 г.
    11

    Нп, Jan, и аз съм за спокойствие в ежедневието 😉

  12. Gravatar Све
    23:37:10 ч., 15.03.2007 г.
    12

    Ей, мерси Jan – камък ми падна от сърцето! И току-що приключих с работата за днес – мога да си пея:) Шалала:)

Leave a comment