Акселерация
Теда, 5-годишната ми племенница, играе свободно на Frozen Bubbles и реди няколко пасианса. Петя, 11-годишната ми племенница, си има блог, посветен на любимата й група, където пише редовно, качва снимки, ръчка дизайна му. Акселерация… както се твърди в един текст на frumich, дето отдавна бях почнала да го превеждам, но все не стигаше време да го довърша. Ето го, в цялата му прелест.
Учителката, госпожа Иванова, огледа мрачно класа и започна урока:
– А днес, деца, ще учим азбуката.
– Уау! – зарадваха се децата – Куул! Мислехме си, че ще преговорим ейчтиемел таговете, а Вие ни изненадахте с азбуката.
„Започна се“, въздъхна г-жа Иванова, но продължи да води занятието по план:
– Буква „А“. Нека всички заедно да кажем Аааа.
– Не мога да кажа „Ааа“, – вдигна ръка Петърчо. – Мама каза, че „Аааа“ казват само хората с ниска култура. Възпитаните деца казват „Какво“ вместо „А“ когато искат да зададат въпрос в случай на неразбиране. Или пък казват „Да, разбрах“ вместо „Ааа“ като потвърждение, че са разбрали думите на събеседника си.
– А ако „Ааа“ се употребява като наименование на първата буква от азбуката? – ехидно попита учителката. – Или майка ти препоръчва да бъде произнасяна като „Какво“?
– Съвършено излишен сарказъм е това, госпожо, – спокойно отговори Петърчо. – Аз, разбира се, осъзнавам интуитивно, че трябва да преодолея вътрешния си конфликт, породен от името на една буква и възприятието ми за добро възпитание, но Вие като педагог трябва да ми помогнете да се справя със ситуацията, а не да ме иронизирате.
– Хм, – смути се г-жа Иванова. – Може би докато класът казва „Ааа“ като название на буква, ти, Петърчо, ще го произнасяш като съюза „а“?
– Ммм, – замисли се Петърчо. – Май няма да стане. Аз ще знам какво имам предвид, но дали околните ще ме разберат? Едва ли. Така че пак ще изглеждам като невъзпитано дете, а от това може да пострада имиджа ми. На който много държа.
– Госпожо, а искате ли вместо „Ааа“ да кажем старославянското „Аз“, – предложи Елена. – И така ще убием два заека. Хем ще направим компромис с конфликта на Петърчо, хем ще отдадем почит на древната ни и велика история. Пък и името на буквата е по-звучно.
– Добре, деца, всички да кажат „Аааа“, а Петърчо и другите много възпитани хора могат да кажат „Аааз“.
– Ааааз – гракна целия клас.
„Защо ли хич и не се съмнявах…“, помисли си учителката.
– Втората буква от азбуката е „Беее“, – педагожката продължи урока по план. – Повторете „Беее“.
– Отказвам да блея пред целия клас! – изропта Виктор. – Какво е това колективно „Бее“?! Още малко и „БУУУ“ ще предложите да викаме, та съвсем прекрасно да стане!
– Буки! Буки! – опита се да лавира госпожата.
– Книгз! – предложи Оля.
– Какво-какво? – не разбра учителката.
– Ай мийн… Мейби итс беттър ту юз „Книгз“ инстед ъв „Буки“ ин дъ къррънт сичуейшън, – поясни Оля. – Ит’с ауър Инглиш лесън, изън’т ит?
– Престани да ми говориш на английски, Оля! – възмути се госпожа Иванова. – Преподавам ви родна реч!
– И аз това имам предвид. И затова настоявам вместо „Буки“ да казваме „Книгз“, продължи Оля.
– Как по-точно това „Книгз“ отговаря на буквата „Бе“? – изхлипа изтормозената учителка. – И какво да правя въобще с вас?
– Може да пропуснем тази буква, госпожо? – предложи някой от последния чин. – Има още много в азбуката, и без нея ще се справим.
– Не се опитвай да ме лишиш от знания, – обади се зубрачът Ники. – Ако има такава буква – то ние трябва да я произнесем. Само трябва да намерим някакво по-естетично звучене за нея, а не да използваме животинското „Бееее“.
– Бета! – вдъхновението осени последния чин. – Дами и господа, никой не би трябвало да има нищо против да издекламира думата „Бета“ като заместител на „Бее“-то, нали? Дори и ти, Ники?
– Харесва ми, – с достойнство се произнесе Ники. – Не възразявам. Три-четири!
– Бета! – избуча класът.
– Продължавайте, госпожо, – Ники си седна на мястото.
– „Веди“! – прошепна на старославянски Иванова. – Или „Въъъ“. Или може би просто „В“?
– Може „В“, – добронамерено (и почти едновременно) разрешиха няколко гласа. И се опитаха да я успокоят: – Не плачете, госпожо. Ние ви разбираме. Просто задължителната учебна програма е такова „Л“.
Мдам, много им знаят шишарките на днешните хлапета, спор няма.
07:47:38 ч., 12.04.2007 г.
В невръстна възраст има доста будни и напредничави хлапета. В по-късен етап от детството нещо се случва, та ги обзема една покъртителна тъпота. И налице е масовата сбърканост на днешните тинейджъри 🙂
10:05:00 ч., 12.04.2007 г.
Много свежичко 🙂
Напомни ми два отминали бисера на малката ми дъщеря, когато беше на 4 годинки. 🙂
Бисер № 1
Слушайки от нас и кака си за интернет, ай-си-кю, скайп и т.н, и т.н., един ден попита баща си „Тате, кога ще ми пратиш на мен едно бебе по ай-си-кю?“ Щъркелите са отживелица, да си знаете 😉
Бисер № 2: Българската азбука е: А Б В …. Ю Я.com /произнася се „Ю Я точка ком/ 🙂
11:00:45 ч., 12.04.2007 г.
😆
16:12:38 ч., 12.04.2007 г.
A B C D E F G H TTP:// 😆
17:19:53 ч., 12.04.2007 г.
нда…
на мен обаче не ми се видя никак забавно…горката госпожа,горкичките дечица…и нашето поколение е преживяло акселерацията но можем да четем и пишем и на български език…след 10 години в обявите за работа сигурно ще има следните съобщения:
„Търси се млад специалист с отлично владеене на български език..“
20:36:42 ч., 12.04.2007 г.
И на мен ми стана мъчно за госпожата 😆
21:45:39 ч., 12.04.2007 г.
На мен пък не ми е мъчно – децата са такива именно заради възрастните. Да кажем „Ааа, ние колко по-добри бяхме“ означава да си признаем, че сме се издънили с отглеждането на следващото поколение.
Плюс това научно е доказано, че световното IQ непрекъснато нараства. Т.е. колкото и да ни е мъчно да си го признаем: малките са по-умни от нас по същия начин, по който ние сме по-умни от родителите си. Това, че хлапетата са по-различни, не значи, че са по-лоши, нали? Може и да не са много добре с правописа, ама могат да ползват програми със спелчекове.
23:25:43 ч., 12.04.2007 г.
Според мен откакто свят светува всяко ново поколение е било по-разпуснато, по-неприлично и по-интелектуално от предишното. Или поне на всички така им се е струвало. А разаказът е просто гениален, мнооого ми хареса:)
23:40:34 ч., 12.04.2007 г.
антония, чудесна е племенницата ти, но дали можеш да си позволиш да обобщаваш за цяло поколение? аз имам син, а освен това съм учителка. мисля, че си е голяма заблуда. повечето деца нямат нито интереси, нито умения. за съжаление.
да, може някои да знаят и могат неща, които ти не си знаела и можела на тяхната възраст, но това, което описваш е просто резултат от достъпа до нови технологии. точно тези деца, за които ни се иска да знаят повече от нас, за съжаление не знаят и не могат много от нещата, които ние сме знаели и можели.
и поколенията не се раждат различни. те стават различни заради различната среда, в която растат.
ха, де да бяха толкова интелектуални като във веселото ти разказче. но не са. какви бета и веди?!?
моля се племенницата ти да не изтъпее като тръгне на училище. когато тръгне, ще трябва да ходите по въже, за да може хем да расте умна и можеща, хем да се вписва добре в околната среда и да си няма неприятности. а това не е лесно. разбрала съм го от 17 годишен опит като учител и 14 годишен опит като родител.
нека силата да е с вас. и музата 🙂
00:22:44 ч., 13.04.2007 г.
Morw 🙂
lyd, мисля, че дали ще си умен или глупав понякога е въпрос на избор. Когато станах 6 клас семейството ми се премести да живее в Люлин и от училище в центъра с традиции попаднах в клас, където имаше деца, които едва-едва четяха. Бяха ми симпатични, веднага заформихме тайфа, миткахме заедно, беснеехме по онзи раннопубертетен ирационален начин… обаче аз ясно осъзнавах, че мога много. И продължих да уча повече от всички. Изкарах два години в Люлин, след което кандидатствах в английската гимназия, представих се добре на изпитите и се преместих там. След това университет, работа и т.н. А съучениците ми… Девойчето, с което седях на един чин, е санитарка в кварталната поликлиника, защото не завърши 11 клас, ожени се като ученичка още. Въпросът е защо те не взеха пример от мен, не си дадоха малко зор да учат. И как така аз не паднах на тяхното ниво. Имай предвид, че родителите ми са обикновени хора, не са ми обръщали внимание колко и как уча, ако не исках – нямаше сила на света, която да ме принуди. Обаче бях направила своя избор, знаех, че не искам да съм игнорантин, имах хъс да попивам все повече и повече знания.
Мисля, че и в момента е така. Има деца, които ще се носят като плавей – нищо добро няма да закачат в училище, я завършат, я не, момичетата ще са сервитьорки (в добрия случай), а момчетата шофьори. Има деца, които ще постигнат много повече от нас. Защото искат, могат и имат акъл. Огледай блогосферата, виж колко млади хора има наоколо. Може да пишат наивно и по детски, но си личи, че мислят. Което е най-важното. Да са живи и здрави 🙂
00:28:03 ч., 13.04.2007 г.
Ох, забравих да кажа, че и аз съм учителствала, макар и отдавна – водех курсове по английски като студентка. Имах една група от тийнейджъри, 14-18 годишни, голям ужас, та аз бях на 20-21 🙂 Хлапетата ми викаха „тийчърчето“ 😆 Забавлявахме се заедно определено, винаги съм обичала да общувам с по-млади от мен хора.
01:38:44 ч., 13.04.2007 г.
Антония, когато го видях блога ти за първи път имаше преводи на две от творбите на този руснак или молдовец, не се сещам точно.
Не беше преди много време, но ми харесаха много, пък и тогава започнах да следя и блога ти.
В момента дори ми е най-интересният от всички, които чета.
03:02:30 ч., 13.04.2007 г.
Може би сега е моментът да кажа, че няколко разказа на frumich (aka Сергей Узун) бяха включени в един сборник, който ще излезе всеки момент от печат в Москва. И че май-май и други книги с негово участие се подготвят за издаване 🙂 Определено съм радостна, че получава такова признание – доказателство, че в блоговете има хляб 🙂
16:41:18 ч., 17.04.2007 г.
Весело! Синът ми като беше на две и видеше страницата на Гугъл на монитора и казваше „А, Шмугъла“, а Гугъла си е наистина едно голямо шмугване. Поздрави!
23:54:48 ч., 17.04.2007 г.
Добре дошла, Деница 🙂
15:06:07 ч., 27.03.2008 г.
А, моята дъщеря, която наскоро навърши 4 години, всяка вечер игра игри в Интернет и то според мен доста сложни за възрастта й. Така и не разбрахме кога се научи, че чак стана и доста добра ;). Дори, ако са много елементарни, не ги иска, а подбира по-трудните… Започна да играе още на 3 годинки и половина..
01:18:49 ч., 28.03.2008 г.
Да ви е жива и здрава 🙂