На пазар
Малко ще мрънкам, извинете.
Два дни наред се мотая по магазините – първи истински шопинг от януари насам може би. И ужасно неплодотворен. Освен две солнички, захарница и каничка за сметана от Genesis… нищо не си харесах. Ама нищо! Трябват ми панталони, блузи, ризи в светли цветове (все пак лято идва, няма нужда да се почерняме), а няма. Или ако случайно намеря нещо, което да ми допада – то задължително е детско-юношеско по размери. Особено намразих магазините в мола на Хемус, даже си поизпуснах нервите в Madoc, където ме посрещнаха с „Заповядайте, търсите ли нещо специално?“, на което отговорих с „Дреха, която да ми става, моля“, а те не успяха да изровят такава. Всички блузи ми бяха къси в ръкавите! А съм само 174 сантиметра все пак, чудя се по-високите от мен дами какво обличат?!
Въобще не коментирам факта, че като са писали етикетчетата с цените, са се самозабравили. Знам, че наемът ви е висок, ама какво ще кажете да разчитате на оборот, а не на по една продажба на ден, с която да си избиете всички разходи, а?
С ужас установих, че това лято обувките и чантите ще са доматени на цвят. Всички магазини, от най-евтините до най-скъпите, червенеят. Как мразя когато правят така. Преди няколко години цяла България се беше порозовила, чак да ти се догади. Да не споменавам за зимата с блатно-зелените дрехи, че съвсем се разстройвам. Защо, бе, джанъм, трябва всички еднакви дрехи да носим, в еднаква стилистика, все в една и съща цветова схема? Аз например предпочитам по-широки панталони, това е всекидневна дреха и трябва да ми е удобна. Да, ама някой акълия е решил ВСИЧКИ да носим адски тесни дрехи тази година – и панталоните ми стоят като чорапогащници. Ако не искам… няма „Не искам“, бе, ще се обличаш като стадото и това е. Избор няма.
Купих си книжки:
– Хартиени мъртъвци на Алисия Хименес Бартлет
– Going Postal на Пратчет
– Странна случка с куче на Марк Хадън
– Голямата риба на Дейвид Линч
Рибата я прочетох докато пиех кафе в сладкарница Пчела. Уж изглеждаше прилично-дебела, оказа се, че са я печатали на по-тежка хартия и всъщност е само 70 страници барабар с биографичните справки и извадките от IMDB. A, и шрифтът е едричък, полетата са огромни, разстоянията между редовете – също. Не е хубаво така. Текстът реално е колкото по-дълга статия от списание.
Сдобих се с огромни количества бисквитки Loacker. Много са добри, много. Специално заради тях си взех и тенекиена кутия, тип бисквитарник. Сега стои на бюрото до лаптопа и гали окото. А след обяд – ще погаля и стомахчето 😀
15:57:35 ч., 27.04.2007 г.
По въпроса с дрехите – дънки, тениска, кубинки – целогодишно, само лятото дънките са срязани на коленете. 🙂
А Голямата риба мен доста ме израдва именно защото Линч е толкова слово-не-охотлив. Питат го хората – ами този ами онзи филм и той – ааа то ние с еди кой си… еди какво си .. а аз медитирам… .. и нищо по върпоса. А и той многократно се е изказвал за творчеството си, все така недвусмислено. Иначе е жалко, когато хора на които се радваш се разпишат и размислят и ти паднат в очите с глупостите си… затова – Браво! 🙂
16:18:47 ч., 27.04.2007 г.
Когато миналата година си търсих червени чанта и обувки, оставих прилична сума, просто защото нямах никакъв избор – и сега безумно елегнатните, но все пак леко екстравагантни обувки от миналата година изглеждат твърде комерсиални. А така мразя да става така.
21:40:55 ч., 27.04.2007 г.
А, това с размерите е много голяма драма. Всички дрехи са създадени за клиощави създания без задници и гърди…но няма да продължавам да не ме помислите за злобна.
Колкото за цветовете – забравяш и ЗЛАТНОТО, което просто те залива от всякъде това лято.Дори и аз, дет не се поддавам на модни течения уж си купих златисти обувки. Трябва някой да ме спре преди да си купя и такава чанта!!!
14:26:15 ч., 28.04.2007 г.
@Иво: нямам проблем с носенето на дънки, имам проблем с намирането на модел, който не е със супер тесни крачоли. Ако имаш инфо кой бранд се е съобразил с това ми изискване – сподели, веднага ще им стана клиент!
@Мила: и мойте любими летни обувки са червени. Ама ще си ги нося това лято с кеф и без страх, че съм като стадото, защото след внимателно разследване по магазините установих, че точно моя модел и точно моя цвят са непопулярни все още 🙂
@Све: говори ми, говори ми… 😀
00:49:04 ч., 29.04.2007 г.
ти поне си в софия! не питай какво е в хасково. ясно е, че НИКАКВИ обувки няма да си купя, а за друго, може пък и да имам някакъв късмет. ще се моля за тебе!
21:07:04 ч., 29.04.2007 г.
Хахахаха.Антония,това ми напомня за миналото лято.Обиколихме тогава с приятелката ми цяло Търново да и търсим дънки,които не трябваше да са накъсани и с разни картишки и блестулки.
Мога да ти предложа да започнеш да си пазариш дрехи от интернет:)
Има повече избор:)
17:11:43 ч., 30.04.2007 г.
С удоволствие бих пазарувала от мрежата, знам сайтове с чуднички оферти, но… никой не доставя в България. Просто няма как, уви 🙁
00:30:57 ч., 01.05.2007 г.
Пращай до нас.Аз ще ти ги препращам до България:)
23:27:56 ч., 01.05.2007 г.
Много си мил 🙂 Благодаря за предложението, ще го имам предвид 😉
22:27:28 ч., 02.05.2007 г.
Сериозно,не се шегувам:)
22:53:44 ч., 02.05.2007 г.
Зная! И пак ти благодаря!