13 начина за борба със задръстванията. Сингапур

Большой город е руски блог за проблемите на големия град. Не го следя редовно, темите, които разисква, обикновено са ми чужди. Но минавам веднъж на месец-два за бърз преглед, защото понякога има истински бисери. Като ето тази статия за 13 начина за борба със задръстванията. И понеже знам, че напоследък все по-малко хора разбират руски свободно, а четивото е добро… Хващам се да я преведа. Заслужава си. Ще я публикувам на части – и започвам с челния опит на Сингапур.

13 начина за борба със задръстванията

Текст: Геннадий Анисимов

Сингапур. Изкуствено ограничаване на броя на автомобилите
Действа от 1990 година

Сингапурският метод за борба със задръстванията е един от най-ефективните на света. За съжаление никой друг не се опитва да го приложи в действие, тъй като се счита, че е твърде антидемократичен и тоталитарен. Същината му е, че правителството от една страна ограничава броя на продаваните в страната коли, а от друга – вдига цените им до небето.

За да се сдобие човек с автомобил в Сингапур трябва първо да участва в специален търг, провеждащ се в Интернет на сайта на правителствената организация по проблемите на транспорта, и да закупи разрешително за използване на лично превозно средство за период от 10 години. Ежемесечно на този търг се продават около 12-13 хиляди разрешителни. В момента средната стойност на тапията за лека кола е около $7 800, но през 1997 година (сравнително скоро след въвеждането на системата в действие) хората са давали и по $39 000.

Освен разрешителните друго голямо разходно перо е митото за самите автомобили, което възлиза на 41% от пазарната стойност на съответното превозно средство. И така една Toyota Corolla с най-най-базова окомплектовка излиза минимум $35 000, а Mercedes C-класа не пада под $88 000. Страшни суми, нали? А още сме в началото… Най-ужасната тежест върху кандидата за лично превозно средство идва от задължителната такса за регистриране на колите – еднаква за всички, без значение дали са нови или стари, развалини или добре поддържани. Тя възлиза на 140% от пазарната стойност на автомобила. И за капак – има сума ти пътни данъци. След всички плащания Toyota Corolla-та излиза повече от $100 000.

След всичките тези огромни разходи другите ограничения за сингапурските шофьори изглеждат наистина твърде леки. А не са. На островът има електронна система за плащане по някои от магистралите и шосетата през пиковите часове сутрин и вечер. На входовете/изходите на тези пътища има арки със сензори. Всеки автомобил е длъжен да има специална смарт карта, на която предварително е заредил пари, както и специално устройство-четец за тази смарт карта. Чужденците, които идват временно със свои автомобили, са длъжни да наемат четеца и да си купят картата – няма лабаво и за тях. Когато кола мине под арка на пътя от картата автоматично се приспада определена сума (от $0,30 до $1,30). Ако няма заредени достатъчно пари, а колата все пак мине под такава арка, то задният й номер се снима и се изпраща в контролен център, където компютърна програма го разпознава и на нарушителя се налага глоба от $6,50. Ако глобата не е платена до 28 дни, добавя се ново наказание от $46.

Как се наказват нарушителите

Заради изолацията на острова и честността на полицията закупуването на кола, заобикаляйки всичките огромни данъци и такси, е невъзможно. В кратката версия на правилата за движение по пътищата, която е публикувана на сайта на тамошното КАТ, дори не пише какво ще е наказанието за каране на нерегистриран автомобил. Макар че човек може да си го представи… след като шофьор, който говори по мобилен телефон докато кара, отнася глоба от $650 или 6 месеца затвор.

Всички пътища са под постоянно видео наблюдение. Сингапурската полиция е оборудвана с всички най-нови чудеса на техниката, добре е заплатена и не се церемони хич при раздаването на глоби и завличането в съда на неизправните автомобилисти. Освен това правителствените служители в страната имат репутацията на честни и некорумпирани хора: различните класации постоянно поставят Сингапур в челната десятка на най-малко подкупните страни в света и на първо място в Азия.

Алтернативата

Правейки автомобилите недостъпни за много жители на Сингапур, властите се потрудили да приведат обществения транспорт в идеален вид: метрото и автобусите са много удобни и работят непрекъснато. Най-добрата замяна на личния автомобил е евтиният таксиметров превоз. В Сингапур в момента има 23 500 таксита от 7 частни компании. Всички работят само с касови апарати и имат идентични цени, въпреки че от 1998 година насам правителството не регулира пряко ценообразуването им. Предвижването из града излиза от $2 до $7. Единственото, от което се оплакват пътниците, е че има опашки за таксита. Но пък винаги може да си поръчаш кола на адрес срещу $1 първоначална такса.

Резултатът

При подобно финансово натоварване само най-богатите хора могат да си позволят собствен автомобил. Автопаркът на града се увеличава по план график с 3% на година. В целия Сингапур има само 800 000 коли и мотоциклети за 4 484 000 жители (178 коли на 1 000 жители). А това е наистина малко за страна с годишен БВП възлизащ на $28 400 на човек. Строят се непрекъснато нови пътища, въвеждат се и други помощни мерки (например държавните служители почват работа по различно време, за да се разтегне час пика) и властите успяват да предотвратят задръстванията. Сингапур е един от мегаполисите с най-добре регулиран пътен трафик в света.

Следва: Лондон, Атина и Рим.

Публикувано на 5 май 2007, събота, в 2:35 pm, в категория Малки войни.