13 начина за борба със задръстванията. Лондон, Атина, Рим
Продължавам с информация за постигнатото (и пропуснатото) в Лондон, Атина и Рим – три града с ясно обособен исторически център, притегателна точка за милиони туристи и източник на доста средства за местните.
Лондон. Такса за каране в центъра на града
Действа от 2003 годинаВ платената зона попадат улиците от историческия център на града (Ситито, Уест енд, Уестминстър и Сохо). Ако колата се движи по тези улици от 7:00 до 18:30 часа – собственикът й плаща £8 ($15,70) до 22:00 часа на същия ден. За автобусите, мотоциклетите, такситата, велосипедите, аварийните коли и автомобилите с алтернативни горива тази такса не важи. Хората, които живеят в платената зона (около 136 000 души) дължат само 10%. Парите може да се преведат по интернет, по телефона, със SMS или на касата на някои магазини. Има опция за абонаментен достъп – за седмица, месец или година (съответно £40, 176 и 2 000).
Как се наказват нарушителите
Трафикът в платената зона се контролира от 230 видеокамери: 180 стационарни на входовете и изходите, а останалите са монтирани по покривите на специални коли, коите циркулират из центъра.
Видеозаписите се изпращат в контролен център, където компютърна програма разпознава номерата и съставя списък на „посетителите“. Ако таксата не се плати до 22:00 часа същия ден – към нея се добавя глоба от £10 ($19,60), ако пък съвсем се отплесне човек и не я внесе до полунощ на следващия ден, глобата става £50 ($98).
И така за жителите на острова настъпили тежки времена – просто няма как да измамят системата. За сметка на това на чужденците им се разминава често. Например компютърната програма не разпознава номерата на коли от Швейцария. Освен това понякога блокира ако номерът е замърсен и съответно нечетивен. Затова и пътните полицаи в Лондон се интересуват главно от чистотата на номера, не на целия автомобил.
Резултатът
Системата за контрол е струвала $400 милиона на общината. Когато я въвеждали мнозина твърдяли, че няма да има кой знае какъв ефект от нея. Но по официалните отчети на транспортния отдел на Лондон в момента броя на колите в центъра е намалял с 10-15%, като при това натоварването на метрото и другия обществен транспорт не е нарастнало съществено. Неочакван бил ефектът за търговците по центъра: половин година след въвеждането на ограничението всички магазини по Оксфорд Стрийт отчели спад в продажбите с около 8%. Това бил силен коз в ръцете на конкурентите на кмета Кен Ливингстън на изборите през 2004 година. Но кметът го преизбрали и на 28 февруари 2007 година съществуващата платена зона се удвоила по размер. А Ливингстън открито заявява, че ненавижда колите и ако зависи от него би ги забранил напълно.
Атина. Четен-нечетен номер
Действа от 1982 годинаСистемата, въведена в Атина, е проста. Колите, чиито номера завършват на четно число, могат да се движат само на четен ден от месеца. „Нечетните“ коли пък са разрешени през нечетните дни. Правилото е в сила само през работните дни.
Как се наказват нарушителите
Изпълнението на правилото се контролира визуално от пътната полиция. А това означава, че не е много качествено. Минималната глоба за каране в неправилен ден е €72. Обаче никой не забранява на атиняните да купуват по няколко коли. Затова 44% от семействата в града имат по две, а 17% — по три коли.
Резултатът
Забраната довела до обратен на желания ефект: резервните автомобили обикновено са древни, полуразпаднали се таратайки, купени на старо от Западна Европа. Въздухът се замърсява допълнително, което води до увреждане на многобройните исторически паметници. Паркирането в центъра пък е почти невъзможно.
Подобна забрана не помогнала и на бразилския мегаполис Сао Паоло. Според местните власти в понеделник от 7:00 до 10:00 и от 17:00 до 20:00 часа по улиците е забранено карането на коли с номера, завършващи на 1 и 2, във вторник — на 3 и 4 и т.н. Само дето полициятане смогва да контролира спазването на това ограничение. „Трафикът е ад, паркирането — кошмар, спазването на пътните указания и знаци отсъства като идея дори: караш там, където има място“, така европейци описват движението в икономическата столица на Бразилия.
Рим. Ограничение на достъпа на автомобили в центъра на града
Действа от 1994 годинаЗоната с ограничено движение на автомобили в Рим (или Zone a traffico limitato) обхваща част от историческия център на Рим, на изток от Тибър, с площ около 4,6 кв. км. Обособена е още през 1989 г., но едва от 1994 г. общинската полиция започва да контролира трафика там.
Забраната действа през работни дни от 6:30 до 18:00 ч., в събота — от 14:00 до 18:00 ч. Безплатно се движат само хората, които живеят в квартала. Всички останали трябва или да докажат, че имат неотложна и жизненоважна нужда (например да отидат на лекар), или да платят от €55 до 600 за разрешително и допълнително да си плащат за паркинг.
Как се наказват нарушителите
От октомви 2001 година зоната се пази с електронни устройства – заедно с разрешителното собственикът получава четец и смарт карта (безконтактен пропуск). Влизайки в зоната колата минава покрай контролни врати (приличащи повече на улични лампи) и датчиците проверяват данните от пропуска. Ако колата няма подобна екстра – номерът й се снима и изпраща в полицията. Глобата е €78 ($105).
Римляните, естественно, са измислили схеми за заобикаляне на системата. Или казано в цифри, през центъра на ден минават 155 000 превозни средства с безплатни пропуски. От тях близо 8 000 са камиони, зареждащи магазини в центъра, 30 000 са колите на местни жители, 30 000 са автобусите, 29 000 са чиновнически возила и… хоп, едни 50 000 бубута на инвалиди. Въпросът с повишена трудност гласи: що дирят толкова инвалиди в историческия център? Отговорът? Нищо, разбира се! Електронният пропуск е „вързан“ за номера на колата, но когато минава покрай контролната врата това не се отчита от електрониката. Само полицейска проверка би хванала нарушителите с чужди пропуски.
Резултатът
По официални данни интензивността на движението в центъра е спаднала с 20% след въвеждане на електронната система за контрол. При това с цели 6% е нарастнало натоварването на обществения транспорт. Като цяло ситуацията устройва и властите, и жителите на Вечния град.
Следва: Лос Анджелис, Цюрих, Виена и Мелбърн.
18:13:56 ч., 05.05.2007 г.
След като изчетох за Сингапур, Лондон, Атина и Рим се зачудих … коя мярка може да си приложи при нас…
1) Сингапурските са адски нехуманни.
2) Лондон-ските са добри. Когато имаше някаква среща на НАТО в София и паркирането в центъра беше забранено ситуацията беше сравнително нормална.
3) Атинските … не бива. Можеш да си вземеш 2 Голф-а за по 2 хил. всеки и хем ще караш най-бързата кола на света, хем няма да те ловят забраните.
4) Римските – не. Тъмният балкански субект ще измисли хиляди начини за измама. То не че сега скъпи мерцедеси не паркират на паркоместа за инвалиди…
18:50:54 ч., 05.05.2007 г.
мерси за превода Антония (аз си признавам, че съм русконечетящите)… доста забавно четиво, май в крайна сметка опира до коя е държавата, а не каква е мярката. Очаквам ЛА с нетърпение 🙂
01:31:30 ч., 06.05.2007 г.
@Георги: аз лично съм за още по-драстични от сингапурските мерки, кофтито е, че съм малцинство 🙂 Доколкото разбирам от статията, когато е въведена системата общественият им транспорт не е бил цвете за мирисане. Ама сега вече е перфектен. Спомням си как се бяха справили с изхвърлянето на боклук по улиците – глобите станали от $500 нагоре и били гарнирани с общественополезен труд (чистене на публични места) или затвор от месец-два. По избор. Познати твърдят, че в момента това е едно адски чисто място. Даниел да каже така ли е, той е бил там.
@PaRadoX, сподели как е движението във вашия щат, а? Аз вече писах за ужаса на Бостън и Маями Бийч, по другите градове, през които минавахме обаче положението беше доста добро. Ама то и ние така прелетяхме, сигурно не са ми много адекватни впечатленията.
11:47:15 ч., 06.05.2007 г.
Наистина беше понатоварено движението в Бостън, но чак задръствания не бих казал, че имаше. Повече от 2 цикъла на 1 светофар не си спомням, да сме висели. При излизането на магистралата в час пик понякога скоростта спадаше до около 20 км/ч, но за кратко. Мнооого далече от софийските задръствания. А в Маями Бийч обаче си беше задръстено.
14:13:12 ч., 07.05.2007 г.
Не си малцинство, Антония:)
Мен кмета на Лондон с идеите си ме кефи. И как ги изпълнява, също:)
За София има лесни варианти – няма воля все още, за справяне с проблема (политическа, кметска, общинска):
1. Ако живееш в центъра на София, и имаш кола, плащаш минимална годишна такса, и имаш право да паркираш пред къщи. Ако не живееш в центъра – виж точка 2)
2. …Абсолютният център – „червена зона“ – се затваря за всички автомобили, освен полиция/пожарна/бърза помощ, плюс автомобили които зареждат магазини (но за тях ще има само ОПРЕДЕЛЕНИ часове, когато ще могат да преминават през тази зона). Пешеходци и колела са разрешени, разбира се:)
3. По-широкият център – „жълта зона“ – е отворен за всички, но се въвежда таксата „преминаване“ ца частни автомобили, както в Лондон. Трябва да е достатъчно висока, за да намали съществено процента хора, които НЕ ЖИВЕЯТ в тази зона, но искат да се возят всеки ден с колата си дотам. Също и за тези, които изпалзват автомобилите си на малки разстояния. Ако живееш в жълтата зона – плащаш минимална такса, както за червената. Идеята е основният начин на придвижване в жълтата зона да стане: градски транспорт (надземен плюс метро), велосипед, пеша. Около по-широкия център се строят големи подземни и надземни паркинги, с относително ниска такса за престой (много по-ниска, отколкото ако се влиза в жълтата зона с автомобил – да е икономически изгодно да не се влиза с автомобил в нея). Може част от парите, събирани за преминаване през жълтата зона, да спонсорират паркингите:)
4. Извън червената и жълтата зони, всичко е „зелена зона“ – крайни квартали и отвъд широсия център. Без ограничения за паркиране и т.н.
Общата идея е да се намали драстично трафикът в центъра (абсолютния и широкия), да се стимулира използването на велосипеди за транспорт, и на ходенето пеша:)
Също ще е важно да се подобри градският транспорт, да се изградят велоалеи, и да се забрани (така или иначе) паркирането по тротоарите:)
Градът може да стане много хубав след това:)
Много по-чист, по-спокоен, и по-уютен:)
Просто, нали? 🙂