Ред
Цял следобяд подреждам книги. Мястото определено не стига и се налага да правя по два реда на рафт. Големият въпрос е кои книги трябва да стоят отзад: по-разръфаните или по-малко четените. Любимите ни четива имат леко износен вид, нали ги препрочитаме редовно, а по-слабите са чисто нови, защото не ги повтаряме.
Външният вид или съдържанието да е определящо… още не съм решила.
Обаче така като гледам – дали сме цяло състояние за библиотеката ни. Доскоро си мислех, че най-облагодетелстваното финансово от нас издателство е Бард (главно заради фантастиките), но днес установих, че всъщност Колибри са с по-силно присъствие. Което ме изненада, наистина.
И се присетих, че от две седмици не съм харчила пари за книги, минах през БгБук, поръчах набързо 4-5 четива в най-разнообразни стилове. Утре вечер ще ми ги доставят, пък ще видим кога ще намеря време да ги прочета.
11:41:03 ч., 30.05.2007 г.
Хехе, познавам хора, които изкупиха цялата колекция на „24 часа“, за да им изглежда добре и подредена библиотеката. Едно време пък беше модерно да имаш томовете на Тодор Живков на почетно място в библиотеката в хола. Моите книги стоят в кашони и по пода, защото нямам библиотека все още и защото не ми пука как изглежда една книга, а дали е била хубава.
12:55:54 ч., 30.05.2007 г.
В кашони не е удобно – обикновено книгата, която търсиш, е на най-долния ред и трябва да извадиш всички, за да стигнеш до нея 😛 Предпочитам библиотеки, определено. В моята къща-мечта ще си имам читалня като в някогашните английски имения. Рафтове по стените отгоре до долу, едно удобно кресло, мека светлина, малка помощна масичка за чашата с предпочитаното питие…
13:10:41 ч., 30.05.2007 г.
В моята къща мечта имам стая-бар с рафтове с бутилки от горе до долу, удобно кресло и малка помощна масичка за предпочитана книга
13:20:19 ч., 30.05.2007 г.
Ха 😆
10:25:07 ч., 31.05.2007 г.
В тоз ред на мисли да напомня, че от вчера е започнал пролетният панаир на книгата 🙂
11:07:01 ч., 31.05.2007 г.
Знам за панаира, разбира се 🙂 Обаче съм решила тази година да го бойкотирам. Всеки път като ходя – и си скъсвам нервите от простотията на издателите, които една връзка със здравия разум нямат, да прощават. Вече има големи книжарници, където да пазарувам на спокойствие, без да ме бута груба тълпа, без продавачките да ми викат „Ще купувате ли нещо, че пречите на другите“, без да ми обясняват, че едва ли не ми правят услуга като са благоволили да преведат някой некомерсиален автор – пък какво съм седнала да разлиствам книгата му, да не би досега да не съм виждала книга. Ииих, само като се сетя как ме дразнят… и се издразних 🙂