Табулирано
Напоследък съм придобила изключително неподредено отношение към браузъра си: преди малко установих, че имам отворени три прозореца, всеки от които с поне 8-10 таба! Все неща, които са ми направили впечатление. И то така, че не искам да ги губя, метафорично казано. Да не си помислиш, че всичките са супер важни и/или полезни… Не, разбира се. По-голямата част са просто любопитни, нали съм с котешка душа, някой ден ще си затрия главата от този стремеж навсякъде да погледна.
Една голяма част от линковете са с яко консуматорска насоченост. Като CAMiLEON – магазинът за обувки с регулираща се височина на тока. Преди време бях попаднала на подобна концепция, но с няколко дами изразихме опасения, че начинът, по който се прегъва токът, ще доведе до обезобразяването му след три крачки по неравните софийски улици. Затова и толкова се зарадвах, като открих, че има хватка как да се преодолее това:
Дългата част се прибира под свода и освен ако не стъпиш на ръб – няма как да я нараниш. Браво за решението, браво за инициативата. Сега остава да свалят малко цените и да разнообразят моделите и съм готова да им стана клиент 🙂
Друга част от табовете са посветени на разни любопитни арт проекти. Като книгите не-за-деца на Deanna Molinaro:
е октоподът, а е чудовищенцето. Разкошни са!
Следват четива от сорта на Как да се справим с негативните хора (познавам десетки такива индивиди, отне ми години докато се науча да ги неутрализирам) и Брой 1-2-30 (най-накрая някой доказа това, което всички деца знаят със сигурност). Да, псевднонаучни са, ама пък развличат. И може да засилиш линковете им към познати – като повод за лек клюкарски чат.
И някъде на опашката са откъсът от новата книга на Ал Гор, публикуван в Time, и The Data Bill of Rights на John Battelle. Напоследък избягвам по-сериозните четива, натоварват.
12:36:29 ч., 30.05.2007 г.
Всъщност, откъсът от новата книга на Ал Гор си е доста сериозно четиво… Някак си се крие надежда във факта, че в политиката все още се срещат здравомислещи хора (макар, че дори самият Ал Гор вече се е отчаял и не личи да му се занимава повече), като в същото време са доста плашещи нещата, които са здраво-измислили… да видим
12:58:16 ч., 30.05.2007 г.
Много ми е странен този човек Ал Гор. Докато беше вице – периодически се издънваше яко (сещам се за религиозните и псевдоморални изблици на жена му например). Когато вече не се занимава с политика… изведнъж започна само умни неща да казва/върши. Може би изводът е, че политиката блокира здравия разум по някакъв начин?