Рим. Ден 1

До последно вярвах, че ще успея да си легна към 10 вечерта и да поспя 5 часа преди полета, но уви. В 12 и половина все още циркулирах из къщата, сещах се за разни дреболии за свършване, занимавах се с маловажности… и реших, че за 1-2 часа сън просто няма смисъл да се мъча да заспивам – и без това като съм развълнувана ми е трудно да се отпусна. Пък и по едно време почна такава страховита гръмотевична буря, тракаха стъкла и врати, дъждът тропаше безмилостно по ламарината на климатика… Всичко се опитваше да ми попречи да си отпочина преди пътя.

София – Ciampino, Rome

Малко след 4 се натоварихме на таксито и пристигнахме съвсем навреме за чекирането, което мина безпроблемно – въпреки опасението ми, че могат да се заядат за размера и на двете раници, доста над допустимите 50х40х20 см се оказаха. За сметка на това ми конфискуваха течността за лещите! Чисто нов флакон! Много била, нямало значение, че не е отваряна опаковката, не, не се правели изключения за никакви препарати. Oh, well.

Натовариха ни много експедитивно на самолета, инструктаж, предложение да си купиш кроасан и кафе за 5 евро, без излишно суетене на стюардесите – допада ми бизнес моделът на low cost компаниите. Все едно някой е примрял за безвкусна храна, че и на редовите полети те чарджват сигурно един сандък злато за сервирането ѝ. Малко след излитане се унасям за около 45 минути на рамото на Тото, така или иначе съм на средната седалка и не мога да наблюдавам ни небето и земята, ни другите пътници. Добре уплътнено време.

Ciampino – Agnalina – Termini – Via Carlo Cattanneo

Приземяването е леко, разтоварват ни експедитивно, намираме автобуса за метрото и докато тръгнем – нашето самолетче е натоварено отново и полита! Браво! Никакво киснене на пистата, никакво харчене на грешни пари. Така се постига цена 6.99 евро на билет.

След около 15 минутки сме на първата станция на метролиния А, Agnalina. Минаваме през цял куп предградия, тесни улички, надвиснали тераси, много зеленина; напомня ни на Нафплио и Корфу Таун, много средиземноморски изглед. Подготвяме се, че и Рим ще е така (както се оказа – напълно погрешно). След кратка и неравна битка с автомат за продажба на билети за градския транспорт аз се поядосвам и в крайна сметка взимам заветните картончета от някакво кафе. Чели сме, че метрото било мръсно, надраскано, фрашкано с крадци… и затова сме толкова учудени, че всъщност вагончетата са чисти, много по-просторни от софийските, с удобни за хващане дръжки.

Пътуваме около 30 минутки, май 15 спирки бяха. Слизаме на гара Термини, оглеждаме се и след 5 минутки сме пред Maian Guest House, където имаме резервация за 5 нощувки. Подранили сме, настаняването почва след 11 сутринта, а ние сме там едва ли не по тъмно. И затова решаваме да направим една кратка обиколка на района, да се поогледаме, да открием някое приятно кафе за лека закусчица. Улиците са чисти, спокойни (като за Рим) и определено ни допадат. Разбира се, че има много по-добре изглеждащи райони на града, но за сметка на това са превзети от туристите до степен непоносимост чак. Пък и от логистична гледна точка мястото ни се оказва удачен избор, на гарата спират де що има автобуси, пресичат се двете метролинии, човек лесно може да се придвижи до другия край на града.

Via Carlo Cattanneo – Piazza Vittorio Emanuele II – Colle Oppio – Domus Aurea – Parco Traiano – San Pietro in Vincoli – Via Carlo Cattaneo

И както се разхождахме лека-полека – стигнахме до градините на площад Vittorio Emanuele II. Много симпатични, с фонтанче, гигантическа постройка, стометрови палми… Обърнахме на югозапад и не след дълго се озовахме в Domus Aurea, Parco Traiano и Colle Oppio. Хора, не знам как да разказвам за подобни гледки, хич не разбирам от археология. С две думи: впечатлих се колко са древни пустите руини и същевременно колко са запазени, как масивно са строели някогашните римляни и какви грандомански конструкции са създавали. Много лаишки и съвсем непоетично, ама толкова мога. За сметка на това съм склонна да лея тиради за мраморните пейки в парка, дебелата сянка на пиниите и кедрите, приятните звуци на ромоляща вода… ама няма, защото дори за мен е отегчително.

Тук някъде настана време за настаняване, направихме пълно кръгче и цъфнахме на вратата на Maian. Оказа се, че е много симпатично местенце – един голям апартамент с 4 стаи, всяка със собствена баня и тоалетна, всичко декорирано с много вкус и внимание към дребните детайли. Ще отскоча малко напред с разказа, за да отбележа, че единствените недостатъци на мястото са липсата на климатик (само дето ние денем не стояхме вътре, така че не ни пречеше много) и шума (който май е характерен за цял Рим, навсякъде и по всяко време нещо пърпори по улиците, гадост).

Santa Maria Maggiore

… е огромна катедрала, съвсем близо до Maian. И съответно когато тръгнахме да търсим място за обяд – право на нея се набухахме. Ентрито на Wikipedia е горе-долу изчерпателно, снимката също става. До края на престоя ни в Рим поне по веднъж на ден минавахме през площадчето ни и някак много делнична, обикновена една такава ни стана. А не е такава, определено. Все пак една от четирите най-важни катедрали на града е.

След обяда с бодра крачка отпрашихме към другия край на града. Придържахме се към Via Panisperna (която, разбира се, тръгва от Santa Maria Maggiore 😉 ) и пътем разгледахме Mercati Trainei, Colonna Traiana, Foro Traiano, Monumento a Vittorio Emanuele II, Palazzo Venezia, Chiesa del Gesu.

На Area Sacra завихме по Via Arenula към Тибър, а малко преди реката направихме заветната чупка към Campo dei Fiori, Palazzo Farnese, Palazzo Spada и многобройните фонтанчета, статуи и прочие красоти. Вечеряхме в ресторант, в който нямаше ни един турист, само местни се веселяха. И ни изненадаха с размера на пиците – преливаха от най-огромните чинии, които съм виждала.

По нощите се прибрахме лека-полека до Maian и припаднахме. Е, поне аз заспах непробудно. Тото цяла нощ се въртя заради шума от улицата.

Публикувано на 20 юни 2007, сряда, в 9:44 pm, в категория По пътя.