Рим. Ден 2
Спахме до 10 сутринта, след съмване беше малко на пресекулки заради безподобния шум от улицата. Направо да не повярваш каква джабала се вдига по една супер тясна еднопосочна пресечка с бая рехав трафик. Изключително бяхме подразнени от прекъсвания сън и затова се набухахме директно в аптеката, където инвестирахме в една опаковка тапи за уши. По принцип идеята да поставя нещо в ухото си ме изпълва с ужас – сума ти време се колебах преди да се реша. Оказа се, че не е толкова страшно. И е много ефикасно, тапите направо нулират острите шумове.
Решихме да не закусваме в Maian, а да споходим препоръчания ни Dolomiti Bar. Бтв в Рим под бар се има предвид не питейно заведение, а нещо като снекбар: кафе, безалкохолни, прясноизпечени кроасани, сандвичи, плодове, сладолед, ей такива неща. Местното еспресо е убийствено добро, думи нямам да изразя възхищението си. И съжалението, разбира се, че нямам добра машина у дома. За сметка на това кроасаните са някакви никакви, дребни, мазнички и като цяло доста безвкусни.
Стигнахме до консенсус да тръгнем на юг и да обиколим района около Колизеума, като истински туристи. Маршрутът ни: по Via Emanuele Filiberto до Porta San Giovanni, разгледахме San Giovanni Laterano (втора по големина и значимост катедрала в Рим, но лично нас най-много ни впечатли, адски бляскава е) и отпрашихме по Via Santo Stefano Rotondo към Villa Celimontana. Пътем се впечатлихме как изглежда местната кардиология, някакъв замък с огромна градина, палми, тревичка, фонтанче, всичко. И се отбихме в Santo Stefano Rotondo.
В момента Villa Celimontana е седалище на местното географско дружество. Нуждае се от малко боя май, но пък градината й е много разкошна. Група деца се цамбуркаха във фонтанчето, млади хора с книги в ръка лежаха на тревичката, майки с колички се разхождаха по алеите. Много лежерно, спокойно и хубаво.
По Viale Spellman покрай Arco di Dolabella, Santi Giovanni e Paolo и San Gregorio Magno та до Circo Massimo. Хайде бързо до Santa Maria in Cosmedin и Arco di Giano. И след това се набухахме във фурната. Т.е. решихме да разгледаме Palatino и целия куп руини наоколо в 2 часа следобяд – камъни, слънце и никаква сянка, дали пък не изгоряхме по най-текезесарския начин, а? Накрая почнах да мрънкам леко, Тото също се начумери, ама наистина не си е работа да се мотаеш наоколо в средата на деня. Освен всичко останало бяхме забравили батерията на камерата на зарядното и ни беше малко сърдито 😳
Колизеумът е впечатляващ. И натъжаващ един такъв, даже жал да ти стане за порутеността му. За сметка на това Arco di Constantino и Arco di Tito са доста добре запазени и красиви. Разните полегнали камъни, дето са ги нарекли, че са терми, форуми или храмове няма да ги коментирам – нито съм компетентна, нито им отделих кой знае колко време. Не че и да ги бях съзерцавала с дни щях да си представя как точно са изглеждали преди 20 века, все пак става дума за едни безформени очуканяци. Необходимо е специално образование, за да приемеш, че са нещо различно 😆
Та в тоя ред на мисли да спомена, че многократно минавахме през разните fori-та: Foro di Cesare, Foro di Nerva, Foro di Augusto, Foro Traiano. Сега да ме питате каква точно беше разликата между тях… не мисля, че мога да обясня. Просто не съм от типа хора, които могат да градят красиви картинки около невероятни руини. Не ми се получава. Ако ги видя на снимка – ще позная кое какво е, защото имам добра визуална памет. И дотолкова.
В края на деня се добрахме до Isola Tiberina, островчето в центъра на Тибър. Намерихме приятно ресторантче, седнахме на маса, която се надвисваше над водата и за пореден път бяхме изненадани от огромността на порциите по онези места. Бтв ако някъде ви сервират майонезен микс под името италианска салата – лъжат ви. Местната салата е много зелена (марули, айсберг, рукола и т.н.) и се сервира с различни добавки: чери доматчета, моцарела, нарендан морков, варено яйце, маслини, ей такива неща. Домати капрезе пък ги водят предястие. И го ценообразуват подобаващо, под 7 евро за порция няма да ги намерите.
Та като почнах за храната… Вкусничка е. Ние смятаме, че когато си в Рим трябва да ядеш като римляните и все по местни специалитети залитахме. Пиците са много добри. Обикновено са само с домати и максимум 2 други продукта, например капричоза е с един голям резен прошуто и яйце, понякога добавят маслинки за украса. Не като в нашенските пицарии, дето кичат триста добавки (кисели краставички и царевица, моля ви се!). Доста често не им слагат месо въобще, набляга се на тестото – което е тънко и изключително вкусно.
Пробвахме много видове сладоледи, тирамису (крем е, не го сервират като торта), капучино (точно толкова добро като еспресото), както и всякакъв вид паста. Любима ми стана една лазаня неаполитана с домашно-приготвени кори, просто невероятна. Равиолите обаче продължавам да не ги харесвам в нито един вариант. Бтв и пастата обикновено е безмесна и я третират като предястие.
Най-вкусното ястие, което опитах, беше едно пилешко филе със салвия (ама не халюциногенна). И като казвам едно… по-скоро става дума за четири парчета. Естествено, прехвърлих половината на Тото, не знам коя жена може да изяде половин кило месо на едно ядене.
Тото си взе грапа и вика, че била като хубава и силна домашна ракия със силен гроздов вкус. Наливното бяло винце го пих с огромно удоволствие: лекичко е, сухо и много пивко. Водата обаче за нищо не става. И чешмяната, и бутилираната са твърди, невкусни и някак се отлагат по устата направо.
Отплеснах се с това ядене. Е, то и Isola Tiberina беше последната ни спирка за деня, след това се дислоцирахме по леглата и спахме кажи-речи непробудно благодарение на тапите за уши 🙄
11:58:30 ч., 28.06.2007 г.
Ех, Антония, пак ме накара да се размечтая;) Снимки няма ли да качиш?
12:14:11 ч., 28.06.2007 г.
Точно ме подръчква Тото да го направя… А на мен хем не ми върви писането, хем не ми се занимава и със снимките… Ох, ще видим, поне десетина ще пусна, ама в отделен постинг 🙂
13:19:49 ч., 28.06.2007 г.
Бих препоръчал да отидете на Piazza Navona към 9-10ч. вечерта, там ресторантите са наистина впечатляващи (както и цените 🙄 ).
А за метрото може да си вземете някой пълнодневен билет. Така ще може да обикаляте повече.
И последно има по-лесен път до летището. С влак (който е страшно готин и удобен) от Termini station до Ciampino. И от там пак с рейсче подобно на това, което вози до Anagina.
p.s. Май е твърде късно… вие сте се върнали май, чак сега се усетих:)
15:10:35 ч., 28.06.2007 г.
Бяхме на Навона, разбира се, само че предпочетохме да вечеряме на около километър от там – Campo de Fiori повечко ни хареса като площадче 😉
А за пътя до летището – не разбрах къде спират пустите влакчета! Гледах, че бая линии имат, чудехме се дали да не ги пробваме… Ама за малкото време в Рим някак не стигнахме до тях. Но и с метро+автобус пътят беше лесен и евтин – по 1 евро за билет.
21:58:47 ч., 28.06.2007 г.
Само не разбрах какво имаш против киселите краставички 🙂 Веднъж май чух, че „пицата“ даже въобще не е италианска, а е американско „изобретение“. Само че от италианци направена. Спорно е кои пици са най-хубави: Зависи как си свикнал и как ти се услажда. Важното е да има разнообразие.
10:47:56 ч., 29.06.2007 г.
Обожавам кисели краставички! Ама по отношение на истинските неща съм пурист – искам да се правят както си трябва 😛
15:57:49 ч., 29.06.2007 г.
Мога да ти помогна за оформянето – ама ще трябв ада ми пратиш снимкте:-)
На мен пак ми се доходи до Италия – и миналата година ми се ходеше, и по-миналата и по-по-миналата….;-)
01:28:20 ч., 01.07.2007 г.
То по-голямата мъка е с подбирането – кои стават, кои не. Нацъкали сме повече от 400 кадри, бая триене ще падне. Ама пусто да остане, нещо времето ни е кът от няколко дни, не сварвам да допиша дори за остатъка от пътуването… 😥
20:28:14 ч., 07.08.2007 г.
„Пиците са много добри, но съвсем различни от българските. “
Човек може да се заблуди и да си помисли, че ние сме ги измислили пиците, а в Рим ни подражават… 😕 😛
No offense… италианската кухня е супер ❗