За 26-30 набързо

И сега едно кратко резюме на дните след прибирането ни от Рим.

Започнахме ремонта на банята, който оказва упорита съпротива. Много усилия от страна на Тото, леки нерви, морална подкрепа и съвети от мен. Ще се включа активно чак на финалната права, когато дойде време за чистене.

Тото си купи билет за концерта на Мерилин Менсън – най-вече заради Type O Negative май, те са му любимци от детските години. Попита учтиво ще ли желая да се присъединя, за нещастие точно си отпивах от кафето и замалко да изпръскам монитора, задавяйки се от смях. Остави, че не мога да понасям тълпи, ами и точно на подобна инициатива да тръгна… Определено не е мой стил. Макар че беше много мило да ме покани

Пристигна картичката ни, която пуснах от Ватикана. След малко ще звънна на другите, на които пращах, да проверя дали и техните са дошли. Бтв на нашата картичка е San Giovanni Laterano в цялата си прелест. Бях купила цял наръч различни картички и когато ги надписвах – просто грабвах поредната, без да гледам кому с каква картинка се пада. Много се зарадвах, че именно любимата ни катедрала съм изпратила на нас си 😎

В петък бяхме на рожден/имен ден на племенничката ни Петя. Покрай неразбориите у дома не бяхме се виждали за месец и нещо – и се шашардисах как се променят децата за толкова кратък срок! Честит празник и от тук, мило момиче, голяма и умна да пораснеш, само хубави неща да ти се случват, цялата обич на света да те сполети!

В събота с Тото се изявявахме на два различни фронта. Той стана по тъмни зори, метна се на колелото и участва в поредната обиколка на Витоша заедно с Дейв и Ники. Най-хубавата групичка на най-хубавите момчета успяла да финишира на 100-102 място! При това с едно спиране за подмяна на спукана гума. Браво младежи!

А Антония се посвети на малко чистене, пазаруване, замъкване на покупките у родителите ми, бързо готвене и разговорки. Теда, брат ми и снаха ми също присъстваха, а Тото се присъедини чак към 7 вечерта. По някое време изперкахме и си спретнахме минисъстезание по скачане на въже. Познай дали не ги отнесох всички – просто съм без конкуренция! Тото извади камерата и засне поне 15 минути бурен кикот при мъките на Митко с определено твърде късото за 190-те му сантиметра въже, както и по-равномерното, но още по-забавно подскачане на татко. Теда наливаше масло в огъня на състезанието като броеше на висок глас кой колко пъти е скочил през прекъсване. Татко й я навива да чийтват: „На мене ще броиш не 1-2-3, а 2-4-6, за да ги бием всичките“, а Теда: „Неее, няма! Много ми е трудно така“ 😆 Въобще пълна лудница. Добре, че апартаментът е на първия етаж и не тропкахме никому. Макар че хората, които са преминавали покрай входната врата, май бая са се чудели какво се случва вътре 😆

След малко ще сваля филмчето и в зависимост от това дали изглеждаме достатъчно грациозни – ще преценя за споделяне или за криене е 😎

Публикувано на 1 юли 2007, неделя, в 11:49 am, в категория Всекидневно.