Рим. Ден 6
Ставаме, стягаме багажа, сбогуваме се със Стефано (обещах му да напишем положително ревю за MAIAN – и ще го направя тези дни!), отиваме на Termini, качваме се на метрото, слизаме на последната спирка и изпускаме автобуса за летището за ЕДНА минута. Следващият е след 40 минути, наоколо е дива пустош и наистина няма какво да се прави, пък и притеснението, че може да закъснееш за полета (което вече сме го правили и хич не ни харесва) лекичко започва да ни помрачнява настроението.
Не закъсняхме, де. Пристигнахме няколко минути преди крайния срок, всичко по чекирането и натоварването мина идеално, даже проверяващите на скенера не засякоха течността за лещи, която купих в Рим 🙄 Или техниката им е по-скапана от софийската, или грам не им пукаше какво ще кача на борда, и без това само българи бяхме 😆
У дома е хубаво, мирише още леко на боя и има климатик!
Започнахме да кроим планове за следващите ни пътувания. Наговаряме се да отскочим до централна Европа в края на август, до някой от гръцките острови през септември и в Париж през пролетта. Да видим дали ще имаме този късмет да изпълним плановете си.
10:49:58 ч., 01.07.2007 г.
Бравос.
При разказванията на тези пътувания просто нямаш равна.
Голямо удоволствие ми доставя твоят блог.
10:54:24 ч., 01.07.2007 г.
Благодаря ти 🙂 А точно този път ми беше много трудно да разкажа как е било… Получи се нещо като information overload ли, що ли. Може би ако бях писала ден за ден – щеше да се получи по-добре.
14:04:28 ч., 01.07.2007 г.
Мерси, беше удоволствие да съпреживеем екскурзията :).
Напролет за Париж – ако стане и е удобно, като нищо може да се присъединим. Като гледам, добре организирате и прекарвате времето си :).
14:09:04 ч., 01.07.2007 г.
Живот и здраве, Дончо, дет се вика 🙂 Ей го къде е Париж, колко му е да се срещнем там 😉