Стол
Днес някаква чавка се опита да прави евтина реклама на Аико тук – не знам как уцели момента, обаче ме хвана отново разгневена на всички мебелни къщи в тая държава!
Значи. Утре баща ми има рожден ден. С брат ми и снаха ми решихме да му подарим люлеещ се стол, цял живот е искал такъв. Като дежурен отговорник по подаръците Антония се зарови из мрежата и установи, че задачата се оказва сложна. Информацията е оскъдна, асортиментът още повече. Предлагат се само ратанови столове, подходящи за градина или веранда, но не и за всекидневната на родителското тяло. Намерих някой и друг телефон за контакт и преминах към втория етап от търсенето: неистово звънене по магазини, офиси, складове… Всуе. Навсякъде ми обясняваха, че „Ооо, ама ние отдавна не ги внасяме/продаваме вече, съжаляваме“.
Провалила се и в този си втори опит, реших да видя какво е положението офлайн: демек да фукна по мебелните къщи. Какво-какво, същото е! Гледаха ме като че ли сме в разцвета на развития социализъм, а аз съм прогнил буржоа. Забрави за подобен лукс, те продавали само належащи мебели… На всичко отгоре май уцелих и най-жежката седмица за показване навън, бях на крачка от топлинен удар.
Приех, че съм претърпяла поражение отново и в пристъп на паника (стана петък, а аз все още нямах идея къде ще го диря този стол) за пореден път се метнах в мрежата, разширих критериите за търсене и най-накрая попаднах на фирма, която по принцип внасяла обков, ама като странична дейност понякога продавала и люлеещи се столове. Точно в момента имали 4 вида на склад, да кажа какъв искам, те щели да ми го изпратят в магазина, да отида там да си го взема. Ми ОК, да кажа какъв искам, ама откъде да знам какви са ви пустите столове, та да мога да си избера. „Уф, оф, ми, да взема да пратя снимки по мейла, а“. Ми вземи прати, мамка ти! Прати. Е, не точно снимки, а един pdf файл с модела и разцветките на дамаските, ама да не съм ги гледала тях, „щото в момента са други материите и десените, колегата, дето отговаря за столовете, е в отпуск, аз само го замествам и не съм наясно къде са новите рекламни материали“.
Около три минути след като получих файла се обадих по телефона да кажа приблизително кой стол ме радва най-много и да го поръчам. Познай! Секретарката ме осведоми, че „дойде стока на митницата и всички мъже в офиса отидоха да я освобождават и разтоварват, аз не ги знам столовете, елате в понеделник“. Е, не искам в понеделник! „Ми няма как, сори“. Все пак? „Оф, добреее, беее, айде, ще ви се обадя към 5 да ви кажа дали имам някой стол за вас“.
Побърках се, ей! Все едно не се опитвах да им дам пари, все едно не бях клиент. Така ми кипна… а не можех да се откажа – все пак единствената ми опция бяха тези тикви.
В 5 и 10 телефонът звънна: „Извадил съм ви тука четири стола, елате до офиса да си изберете, ама побързайте, че в 5 и половина си тръгвам“. Писнах, че съм на другия край на София, тръгвам веднагически с такси, да ме чака! И фукнах. Естествено по средата на пътя таксито загасна, шофьорът сто пъти вдига капака да човърка нещо, пробва да запали, то не ще, аз се изприщих, вече си представях как излитам и се опитвам да спра друга кола на булеварда, за щастие накрая пущината тръгна и ме достави почти навреме. Грабнах си кашона и чак тогава си поех дъх.
Та чуденките ми по случая са ясни: защо мебелните магазини се държат все едно клиентът е враг, кога ще започнат да обучават персонала си да продава, ще се сетят ли някога да качат информация за стоката на сайтовете си и т.н. Не трябва да се подминава и въпросът защо всички предлагат едни и същи продукти, разбира се, все едно сме средата на 80-те, когато имаше два вида секции и една гарнитура по магазините само.
Иначе столът изглежда ОК, утре като го сглоби Тото – ще го снимам и ще го покажа тук. Ако се окаже сполучлив може и за нас да си вземем. А след това и котка, и камина, и чаша вино с книга в ръка…
22:11:13 ч., 20.07.2007 г.
Честито за находката и браво за самоотверженото търсене.
Обаче при люлееш се стол, котка и камина според Пратчет би трябвало да има и метла 😆
Поздрави!
22:32:12 ч., 20.07.2007 г.
Мога само да споделя и аз личния си ужас от подобни (не мои, на близки хора) преживявания. Подариха на една писателка люлеещ се стол, който… се разглоби под нейната тежест (дамата е с нормално тегло, фина и елегантна) и тя претърпя доста неприятни ожулвания, охлузвания и други леки травми по най-деликатните части на тялото. Опитаха се да върнат стола, да го заменят, накрая се наложи да крещят по управителя на фирмата – ефектът беше нулев, естествено… Иначе люлеещият се стол, откакто Георги Господинов го превърна в актуален художествен образ, е и моя мечта… 🙂
22:41:24 ч., 20.07.2007 г.
@big_al: добре, беее, признавам си за родеенето с някои героини на господин Тери 😀 Поздрав 😉
@Борислав Борисов: татко е сто кила, познай дали не съм търсила ама най-здравия възможен вариант 😆 Бтв имам малко кисела случка от преди година с един люлеещ се стол, изложен нагло точно на входа на магазин Лабиринт. Естествено, че седнах да го пробвам – и на ставане чудото така се извъртя, че се озовах на колене на пода. Добре, че не беше по нос, де. Оттогава гледам с подозрение всички движещи се мебели 🙄
02:06:27 ч., 21.07.2007 г.
О, страхотна идея за подарък и аз искам:) ако може с камина и страхотна къща :))
02:47:08 ч., 21.07.2007 г.
Относно чуденките ти, добре щеше да е, ако само в мебелните магазини персонала не е на ниво. За съжаление обаче дори само ти имаш доста подобни истории и всичките в различни сфери.
09:33:27 ч., 21.07.2007 г.
Привет 🙂
Миналата седмица мярнах люлеещи се столове в Практикер, но определено не бяха с дамаска. Трябвало е по-рано да пишеш, че търсиш, хората да могат да помагат 😉
Хубав ден!
10:02:16 ч., 21.07.2007 г.
Не само в мебелните къщи, навсякъде продавачите се държат така, все едно ти правят неоценима услуга, като ти отделят от крайно ограниченото си време за кафе и кръстословица. Даже някой се цупят и мръщят, с едно такова изражение „К’ъв е тоя прошляк“, а ти сам трябва да се сетиш, че не бива повече да смущаваш заслужената им обедна почивка. 😈
Между другото ратановите столове са по-издръжливи на кила, дано си случила на стол с хубава сглобка. 😉
10:03:22 ч., 21.07.2007 г.
s/някой/някои/
10:16:16 ч., 21.07.2007 г.
Ако ти остане някоя ръчичка в повече се обади 🙂
Мисля ,че ще мога да им намеря пазар тук 😛
11:37:34 ч., 21.07.2007 г.
офтопик: Искам да те питам – ти редактирала ли си сега стари постове, защото заедно с този ми излязоха в блоглинес още 8 или 9, което напоследък наблюдавам при много блогове и си викам – а бе тия хора какво са се юрнали да коригират стари постове или пък нещо друго има?
00:04:37 ч., 22.07.2007 г.
OK, хора, подарихме стола, Тото го сглоби за нула време, всичко му беше наред (без един винт, ама татко каза, че може да си го оправи). Столът е симпатичен в завършен вид, в първия момент е малко страшен, обаче като му свикнеш (при мен се случи за около 10 минути) е перфектен. Единственият му истински недостатък е, че е нисичък. Аз съм 175 сантиметра и ми е почти точен по размер, за по-високи хора не би бил удобен, уви.
Тествах го по формулата с чаша вино в ръка и под климатик – идеално се чувствах, идеално!
@Таня: нищо не съм променяла по постингите напоследък. Преди време ъпдейтвах списъка с онези блогореакции, ама от 2-3 дни не съм го пипала. Ти промени ли адреса на RSS фийдовете в bloglines? Нали първо смених домейн (от dni.li на dni.li), a след това се хвърлих на feedburner.com. Да не би заради това да има сътресения?
23:33:10 ч., 22.07.2007 г.
Да, фийдовете отдавна ги смених.
Подгонила ме една параноя… Не ставав въпрос за постингите за Странджа – променяла ли си нещо в тези за Рим например?
Напоследък ми направи впечатление, че доста от блоговете, които следя променят /или някой нещо пипа там/ по 10-20 от постовете си и ми ги показва в блоглинес. Това обикновено се получава, когато в блогспот правят някакво преинсталиране, но то се случва рядко и на един човек. А тия дни всеки ден ми показваше по 60-70 нови поста и като видя – те само на трима или четирима души, в това число и ти и реших да те питам…
23:40:22 ч., 22.07.2007 г.
Ами може да е от feedburner тогава. Нали ги купиха Google, че след това минах на pro акаунт… Може от там да са дошли сътресенията. Нищо не съм променяла по нито един постинг, а и по принцип не го правя. Я се е случвало два-три пъти за всичките години, я не.
13:41:58 ч., 17.08.2007 г.
Здравейте,
Изчетох цялата одисея и имам молба – предстои ми да пазарувам люлеещи се столове като подарък за една нетрадиционна сватба, може ли да ми пратите снимка на закупения с толкова усилия стол или поне координати на мястото откъдето е купен?
Благодаря предварително! 🙂
15:33:58 ч., 17.08.2007 г.
Пратих ти мейл с брошурата, дано ти е от полза 😉
19:37:18 ч., 16.10.2007 г.
Ама защо само по мейл, дайте я насам тази фирма. И аз искам люлеещ се стол за вилата. След толкова труд да я направи красива и моя съпруг заслужава такъв стол.Аз намерих нещо друго, ако заслужава внимание кажете.
http://www.csanox.com/index.php?m=320&lang=1&prodid=42&ppid=271
21:51:09 ч., 16.10.2007 г.
Хех 🙂 Не, че е секретно, ама по-лесно ми беше да пратя инфото по мейла, отколкото да качвам pdf файл на сайта. А сега вече я нямам – затрила съм я без да искам. Освен acrista да я пази и да ти я прати… Спомням си, че магазинът е в началото на улица Сребърна, номерът е в малките числа (между 1 и 10) и е точно до магазина Киров. Ето малко кьопава снимка на татковия стол:
А този модел, дето си го харесала, го нямаше наличен когато аз пазарувах. На снимката изглежда по-масивен, пък и е по-скъп малко.
23:46:52 ч., 29.10.2007 г.
Анатема!
Всички в тази държава дето се занимават с мебели да бъдат обесени по площадите.
До един!
00:18:39 ч., 30.10.2007 г.
Ти сериозно си подхванал блога ми – от-до ли ще го четеш сега 🙂
00:26:07 ч., 30.10.2007 г.
Ако ти кажа, че за първи път влизам в блог ..
00:36:03 ч., 30.10.2007 г.
Добре дошъл! Надявам се, че ще намериш публикации, които няма да те дразнят (като тази 🙂 ), пък може скоро и ти самият да подхванеш собствен блог 🙂
00:43:53 ч., 30.10.2007 г.
Тук съм на чужда територия и идея си нямаш колко съм далеко от блоговете, но си мисля,че ще влизам да ме забавляваш.
А ти не се опитвай да се харесваш на всеки и не се притеснявай да дразниш други
00:55:52 ч., 30.10.2007 г.
Предпочитам да съм любезна с хората – домакиня съм все пак 🙂 Знаеш как е когато посрещаш гости…
Бтв сега погледнах сайта от мейла ти. Доста неща ми харесаха. А не съм ги засичала по големите магазини (срещу които обикновено пиша гневните си рантове). Къде в София мога да видя изделията ви?
01:02:18 ч., 30.10.2007 г.
В АИКО и Лабиринт е пълно с тях. Ох, ще умра от смях.
Тук бягам от работата си разкарай тая тема!
11:48:42 ч., 22.11.2007 г.
Интересувам се от къде сте закупили люлеещ се стол. Може ли да ми изпратите е-мейл, телефон или адрес.
Предварително Ви благодаря.
19:50:44 ч., 09.04.2008 г.
Само не ходете в Лабиринт – пълни нещастници.
Уговорих с тях доставка и ми определиха 5 часа интервал, в който трябваше да чакам и какво мислите стана – естествено НЕ ДОЙДОХА. Дори не се и обадиха.Същото и на следващия ден. Накрая си взех парите. Сестра ми си поръча секция и я чака месец и половина. Донесоха й мостра, след две седмици втора мостра и накрая – взехме си парите.