Малко снимки от Виена

Няма да показвам виенските забележителности, няма смисъл. Едно, че не съм никакъв фотограф и правя посредствени снимки. Две, че по мрежата многократно по-добри кадри, ако някой се интересува – ще ги намери бързо и лесно (hint: Google Earth). Три, че толкова много неща съм нащракала, мъъързи ме да ги преглеждам, рисайзвам, качвам тук… Затова ще покажа само неща, които са ме впечатлили, ама наистина.

Кога за последен път шляпахте из локвите с удоволствие? Спомням си за лятото след подготве, имаше рок маратони на стадион Дружба, едната вечер слушахме Ревю, а след това, на път за у дома с Лили се събухме боси и пошляпквахме по Волгоград (сегашен Васил Левски). И всичко беше ОК, защото улиците бяха чисти. Ето това детенце ме върна години назад:

Цялата туристическа гмеж се е събрала пред Хофбург, коне, каляски, продавачи на билети, а хлапето си се радва на дъждовната вода и не обръща внимание на никого.

А гореспоменатите каляски са навсякъде:

Вали, не вали, не могат да се оплачат от липса на пътници. А за конете се грижат добре:

Тото доста изненадано хлъцна, като ги видя, „Леле, дори чуловете в Австрия са от гортекс“ 😀 Опитах се да си представя как подобно превозно средство би се вписало в софийския пейзаж… и се ужасих, разбира се. Задръствания, изпочупени пътища, истерия, само коне липсват в картинката.

А във Виена не успяхме да видим нито едно задръстване. Нито едничко. През деня улиците са празни, предполагам, че хората си работят от 9 до 5 и не се размотават с коли нагоре-надолу. Вечер движението е малко по-оживено, но по никакъв начин не може да бъде наречено натоварено, о, не. Може би защото виенчани предпочитат да ползват градския си транспорт?

Одобрявам трамваите и влаковете, дори когато са миниатюрни:

Всъщност и колите в града са преобладаващо дребни. Не знам дали се забелязва колко мъничко е това бубу, не вярвам да е по-дълго от метър-метър и двайсет.

Служебните коли бяха винаги от най-компактния вид:

И дори спортните автомобили бяха умни 🙂

А паркиралите неправилно BMW-та се забелязват от местния КАТ, които явно не страдат от избирателната слепота на софийските им колеги:

Може би затова улиците на Виена изглеждат така:

И парковете са прекрасни, прекрасни, зелени!

А градинките на замъците са отворени за всички:

Храня катерички с шоколад:

И за финал – Тото пред любимия магазин на Шарън Стоун, гледка от виенското колело и екзотичен концерт в Museum Quartier, любимата ми вечерна дестинация.

Имам още сто милиона снимки, на всичките сме усмихнати до уши. Ех.

Публикувано на 20 юли 2008, неделя, в 10:45 pm, в категория По пътя.