Брум
Няма ли закон, забраняващ да се пробиват дупки в пода, който по съвместителство играе ролята на таван на съседите от долния етаж?
От сряда насам всяка вечер комшията вади кангото и почва да дупчи. Шумът е оглушителен, разбира се, но голямото ми притеснение всъщност идва от заплашителното дрънчене на полюлея. Тормозът продължава около половин час. През това време с Тото е немислимо да разменим и приказка дори – просто не се чуваме. Така или иначе обикновено погледът ни е вперен в тавана, чудейки се дали ТОЗИ път пустия панел няма да поддаде най-накрая. В най-добрия случай, ще си общуваме ала Топло. Макар че като гледам, много по-вероятен вариант е цялото четиричленно (и ужасно шумно) семейство от апартамент 61 да ни дойде на гости по краткия път…
18:45:00 ч., 20.10.2007 г.
Има..ама..
И при нас има шум, тия апартаменти от 60 квадрата с толкова много разбиване поне 120 да са станали ама на, къртят си хората. По принцип след 22 ако не ги мързи много полицаите биха дошли по подаден сигнал, но така или иначе няма какво да направят освен „устна забележка“. Това е положението. Както казва лелката от апартамента, в който все къртят – който не му харесва да си купи вила на Траката:)
19:11:48 ч., 20.10.2007 г.
Отвърнах на удара като се затворих в кухнята и включих кухненския робот! Бая ми е шумничък, да ми е жив и здрав 🙂
19:44:08 ч., 20.10.2007 г.
Пускай го по често докато не къртят:)
02:02:08 ч., 21.10.2007 г.
oh the drama
*кирилица*
17:17:23 ч., 21.10.2007 г.
Преди време моите съседи чакаха да стане към 11 вечерта и почваха едни вихрени купони… Ама наблягаха на басите и у нас всичко трептеше като при земетресение. След две посещения на полицията поспряха. Сега си позволяват два пъти в годината и се търпи.
23:17:39 ч., 21.10.2007 г.
Пфф, нашият блок беше най-тихият на света – повечето съседи са бивши военни и са въвели някаква желязна дисциплина у дома. За съжаление, дечурлигата поотраснаха и се почнаха зулумите. Когато родителите ги няма надуват яко музика, крещят, простеят. То верно, че всички сме минали през този етап, ама… пак си е неприятно 😀 А комшиите над нас са специален случай. Новодошли са, цяло лято ги няма, мисля, че имат къща някъде по селата и живеят там. А през останалите месеци си наваксват с един постоянен и ужасен шум. Хлапетата им са невъзпитани, сутрин крещят на майка си „Ти ли ще ми кажеш, ма“ и други подобни любезности, докато се приготвят за детска градина и училище. По-малкото се е научило да тропа с крака, застава на едно място и започва туп-туп-туп. От чиста проклетия. Баща им е големия разрушител с кангото. А майката… едно малко, слабо и свито момиче, някъде към средата на 20-те, сигурно е била съвсем дете когато е родила за първи път. Не знам, не знам…
15:14:21 ч., 22.10.2007 г.
Е, в нашия блок всичко се чува. Като стъпват съседите в стаята до моята, моят под също се тресе ;(