Мила родна картинка
Според Елин Пелин:
Летен ден. Пътуваш с каручка.
Ширине, ниви, ливади. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче. Вътре скрит контрабанда тютюн. Вън кръст стърчи. На кръста кацнало невидимо ангелче, донесло божията благодат.
До параклисчето бунар. В бунара студена вода, извряла от сърцето на майката земя. Над бунара кобилица виси. Кофата от кобилицата открадната.
Отбиеш се да утолиш жаждата си и не можеш.
Тръгваш пак. Каручката тропа. Летен ден. Ширине, ниви, ливади, поле. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче. Вътре скрит контрабанда тютюн. Вън кръст стърчи. На кръста кацнало невидимо ангелче, донесло божията благодат.
И така нататък, и така нататък.
Мила родна картинка! Един път ли си радвала душата ми, един път ли си замъглявала очите ми със сълзи, за да не мога да видя всички дреболии на твоята красота.
Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти, както и към липсата на кофата.
– Украднали са я – каже. – Беше нова, та някой може да я е взел за употреба.
В тона на гласа му и в думите му нямаше ни възмущение, ни протест. Напротив, в тях звучеше някакво оправдание на стореното и малко завист към тоя, дето я е взел за употреба.
А според Антония:
Ама без оправданието!
Целият текст на великолепния разказ на Елин Пелин може да бъде намерен и в Народната библиотека.
22:20:35 ч., 24.02.2008 г.
Спомням си преди време имаше репортаж по телевизията – абе хванаха едни (от гетоизираните махали) да крадат дърва из Рила. И ги питат – абе, защо ги открадна?
Отговорът беше като изваден цитат от класика: „Ами за употреба!“
Не обвинявам и не оправдавам – само още веднъж се убеждавам, че класическата литература си е класическа:-)
09:33:21 ч., 25.02.2008 г.
Навремето в часовете по литература беше много актуално да се сравнява творчеството на Йовков и на Елин Пелин. Преподавателката ни, г-жа Къдрева, беше много умна жена, най-най-любима учителка въобще, обаче… имах два спора с нея. Първият беше за Дон Кихот – аз настоявах, че Сервантес е гадина и се е подигравал на хахото, а не го е възвеличавал, тя се възмущаваше, че иначе толкова умното дете Антония не вижда красотата, възвишеността и романтиката в романа. Не ги видях тогава, продължавам да не ги виждам и днес, явно точно на този вид послания съм яко устойчива. Вторият спор пък започна с твърдението ми, че Елин Пелин е много по-истински писател от Йовков, въпреки нейните заявления, че най-добрият творец на къси разкази бил именно втория. Не съм съгласна пък. Да, много touching пише човекът, да, вкарва яко емоции и т.н., обаче… страшен идеализатор е! Все едно не е българин, не живее в тази държава, не вижда съгражданите/съселяните си. Докато при Елин Пелин… Ами да, мила родна картинка си е. А да пишеш истински е много по-важно и ценно (според мен) от това просто да разчувстваш хората.
10:39:11 ч., 25.02.2008 г.
Проблемът не е в литературата, а в снимката. Тя е класическа вече.
А иначе от време оно:
Тео: -Елин Пелин е майстор на късия разказ. Неговите разкази са къси и съдържателни. Мълчание…..
Г-жа Цекова: -Много добре Теодоре, много по-добре от миналата година. Седни си, две.
Тео повтаряше класа.
15:33:21 ч., 25.02.2008 г.
да уж помойки во дворах это уже для матушки России не новость
00:05:38 ч., 26.02.2008 г.
А това направиха комшиите от друг съседен блок:
Събраха съчките, изсъхналата трева и боклуци, подравниха, даже белосаха дръвчетата. Миналата година с това се занимаваше само един дядо. В неделя видях, че бяха излезли още 7-8 души да му помагат.
И да предугадя следващия въпрос: нашият блок е някъде по средата. Не е мръсно, макар че има доста дечурлига, дето хвърлят обелки от джънк фууд навсякъде, май чистачката успява да им насмогне. Но и нищо специално не се прави, та да стане по-уютно. Тото се заканваше да хване една лопата и да прекопае градинката, но аз не му давам, защото съм сърдита малко. Миналата година нали боядисахме площадката на етажа със собствени средства. Е, вече не личи много – гасени фасове в стената, разливано кафе, надраскано, че даже едно съседско куче, което маркира упорито едно от кьошетата. Ми да си гледат работата.
10:55:11 ч., 26.02.2008 г.
Аз пък се каня на една междублокова градинка до нас напоследък и навярно тази събота и неделя ще се хвърля да я почистя сама.
Мишел казва, че няма голям смисъл, защото пак ще я зарината с боклуци, но дори и така да е, искам да го направя пък. Знам, че ще ми олекне и ще ми е приятно да я видя чиста, макар и за един ден.
Напоследък съвсем не мога да понасям мръсните улици, по които вървим. Но явно не съм единствената откачалка, дето ходи и събира боклуците по земята и ги носи до контейнерите – тази сутрин видях едно симпатично възрастно семчейство в Борисовата на разходка с кучето си. И те правеха същото.
Това е то. Не ща да обвинявам общината, искам на хората да им просветне, че е време да си сменят нагласите. Манталитета.
🙂
Та…не се отказвай – все някого ще зарадваш, като боядисаш площадката пак или подобрите с Тото нещо друго.
12:57:47 ч., 26.02.2008 г.
Ти си по-добър човек от мен 🙂 Осъзнавам, че е леко проблемно да очаквам от хората да ценят усилията ми, обаче… такава съм си. За едната добра дума мога да сътворя чудеса от храброст, безразличието или пренебрежението пък убиват ентусиазма ми за нула време. Не съм за този град, не съм.
14:07:22 ч., 26.02.2008 г.
Моментално да се стегнеш и да опоскаш всички междублокови простраства в околовръст. А за да не бият клошарите вземи Тото да те пази с лопатата:)
15:23:58 ч., 26.02.2008 г.
круто. давайте я вам свои фотки пришлю. песец поржете
15:49:28 ч., 26.02.2008 г.
давай, выкладывай