Пролет
Родителите ми живеят на първия етаж и страшно се оплакват от това. Целият блок им минава пред вратата, периодично някой опропастява изтривалката им, непрекъснато им звънят за справки, три пъти са разбивали апартамента, комшийските цветя капят кална вода по прозорците им, на нивото на улицата са и целият шум на света се изсипва в стаята, ей такива тривиални неща ги дразнят. Обикновено с основание.
Още първото лято след настаняването в това жилище маман купи десетина корена рози, разкопа калта под прозореца (ама точно под прозореца, на поне 10 метра от най-близката алея) и ги засади. Натори ги добре, поливаше ги редовно, почисти от бурени цялата полянка, насади райграс. Задължение на татко стана опазването на чистотата – все се намираха съседи да изхвърлят боклуци през прозореца, даже знам кои са, да, за вас говоря, пети и шести етаж. На следващата година розите започнаха да цъфтят като луди. И започнаха едни драми.
Целият квартал реши, че цветята са там, за да има кой да ги бере. Редяха се на опашка направо. Майки с бебешки колички или едва проходили дечица, баби пенсионерки, подрастващи гаменчета, кремиковски работници, прибиращи се от нощна смяна, всички. При това не просто късаха цветовете, а и тъпчеха тревата, кършеха клонки, мачкаха всичко. Започна една обречена битка. Кажи-речи всеки ден се налагаше да гоним някого, подвиквайки от терасата: „Не късайте розите“, „Не унищожавайте“, „Защо, беее, защо кършиш“ и т.н. Ефектът? Никакъв. Продължаваха с безчинствата и това си е.
Тази вечер бяхме на гости на родителското тяло, разговорът се завъртя към настъпващата пролет, цветята, розите. Та се присетихме за особено наглите диалози, които сме водили през годините. Като дамата от съседния блок, в средата на 50-те, винаги облечена с маркови дрехи, разхождаща шарпей на детската площадка. Която заварихме една сутрин да реже цветята с голяма градинарска ножица. Майка ми вкара едно „Недейте, госпожо“, а онази отвърна „Това са мои рози. Точно тук се намираше моята къща, блокът ви е построен на моя земя и розите са от моята градина. Ще си бера колкото си искам“. Да коментирам безумието на думите й… май няма нужда.
Веднъж така се ядосах на някаква предпубертетна пикла, която крещеше обиди под прозореца, че изскочих от блока, заобиколих го и я гоних две пресечки. Ако я бях докопала, със сигурност щях такива шамари да й вкарам, ама на, тръгнах с голямо закъснение на старта и не успях да скъся дистанцията. Друго ужасно невъзпитано хлапе пък беше псувало родителката, абсолютно непровокирано при това, винаги сме били безкрайно учтиви когато сме напомняли на хората, че правят простотии. Върхът на всичко беше когато татко спипа някаква похабена лелка с цял букет. С ужасно примирен глас той все пак задал сакралния въпрос: „Защо, бе, госпожа?“. И получил отговор:
„Имам си повод!“
Родителското тяло вече се примири, че съседите ще продължат да съсипват красотата. Аз… аз не мога. И все още се ядосвам, и все още страдам от всяка проява на глупост, простотия, злобно разрушителстване.
Честита пролет.
23:39:50 ч., 22.03.2008 г.
Мда, и аз бих ги изтрепала гореспоменатите до крак. Грр, много им набрах, сериозно! 😀
Иначе честита пролет. 🙂
23:48:50 ч., 22.03.2008 г.
Живея в триетажна къща с двор и градини. Със съседите от горните 2 етажа проблеми никога не е имало за нищо, но с другите от блока срещу нас…не е за разказване. Цветята редовно се обират, и винаги „с повод“.
Особено ме втрещява, когато това се случва и на село. Във всеки двор има по една череша и въпреки това нашата винаги е обрана. Не мога да си го обясня. Повтаря се година след година и като че ли няма изгледи скоро нещо да се промени.
00:13:21 ч., 23.03.2008 г.
Такива простотии ме влудяват. При нас отрязаха една елхичка пред кооперацията точно преди Коледа. Поне да беше нормално, но го бяха направили доста над земята. Гледката беше жалка – бяха останали само най-долните клони. Всички бяха възмутени и дори някой съсед беше сложил бележка с неща от сорта на „Да му изсъхнат ръцете на този, който съсипа елхата!“.
Иначе честита пролет и на теб! 🙂
05:58:55 ч., 23.03.2008 г.
Като прочетох този пост, си помислих само едно: „Горките хора!“
14:24:23 ч., 23.03.2008 г.
Мда, тва е на принципа – моето си е мое, чуждото е общо:( Тъпо, ама освен ако не оградите розичките с телена ограда, по която да тече 220 волта ток, не знам как ще ги опазите 🙁
17:40:17 ч., 23.03.2008 г.
Четита пролет Тони,
Желая много усмивки и слънчице в очите! И аз им се ядосах на вашите съседи, но не знам какво можеш да промениш. Може би ще минат много години преди да осъзнаем, че прагът на къщата не е границата на „у дома“. Аз пък си имам други проблеми 🙁 При нас патиото е обгардено от грижливо гледана ливада, и още по-грижливо подкастряни храсти. Наистина е красиво и много зелено, но трябва да водя пуническа война с кондо управата за да боцна един люляк под прозореца. Аз все пак ще го засадя… пък нека им даде сърце да ми го унищожат … такова било виждането на ленд скейп архитекта – храсти, трева… и алпинеум – това е. Както казва Валко: Бе жена, поне можеш да си съскаш на открито, стига си се жалвала. 🙂 Виж идеята за розов храст е супер, ако ще е война, то поне да е на няколко фронта … 🙂
21:04:40 ч., 23.03.2008 г.
Днес пак се видях с маман – имам още истории за разказване. Ама не ми се иска да си ги припомням в момента.
Елиии, слънчооо, поздрави на Вальо! Радвам се, че се обади 🙂
01:27:54 ч., 24.03.2008 г.
Минирайте около розите.
07:41:23 ч., 24.03.2008 г.
Поставена е символична оградка: дървени колчета (че ако са метални циганите ще ги отнесат за скрап, вече са успели да изтръгнат дори лоста за тупане на килими) и коаксиален кабел за парапет. Майка е пуснала и една японска увивна роза по заграждението, поне немощните баби и дребните дечурлига да се спират.
15:48:57 ч., 24.03.2008 г.
Тони, не си сама:
http://vita.blog.bg/viewpost.php?id=21551
22:21:10 ч., 24.03.2008 г.
Трябва да се измислят алармени системи за градинки направо 🙂
12:47:33 ч., 26.03.2008 г.
С риск да разводня мъничко темата: „Бабочки налетели на сирень“ 🙂 И аз да предам много целувки от моята банда. Поздрави момчетата от всички ни. Сигурно ще се видите с Нана това лято, ако ви случи в София. 🙂
22:02:53 ч., 26.03.2008 г.
Нана непременно да се обади, нали 🙂 Поздрави~
11:33:57 ч., 27.03.2008 г.
Проблема е, че не са ги засадили те, та да видят лесно ли се отглежда цвете. То се нуждае от внимание, грижи, но който не го е изпитал не може да си го представи. Аз имам градинка и като знам какви усилия ми струва, не си и помислям да си късам цветята, а пък и са толкова красиви. Но в крайна сметка май всичко е въпрос на възпитание. Май не можеш да се пребориш с това.
Що не им сложиш една табелка: “ Моля не късайте цветята, те са тук за да красят „
01:19:38 ч., 28.03.2008 г.
А дали могат да четат е въпросът?
16:44:10 ч., 31.03.2008 г.
Страшно се накефих на коментара на malhavoc с идеята за минирането. Смяла съм се половин час.А моята е-надпис с текст“ВНИМАНИЕ СКРИТА КАМЕРА“. Ако пък има възможност и да се инсталира такава, нещата стават направо прекрасни.Поздрави Тони, нали все пак пролетта си идва отново?
20:52:11 ч., 31.03.2008 г.
Ха-ха, точно проучваме въпроса със СОТ-овете разни, освен да ги питаме колко взимат за охрана на градинки 😆