Озъбено
Тази сутрин. Стоях пред блока и се занимавах с едни торби с гипс (не питай). Доста едричък бултериер се мотаеше из паркинга. По някое време приближи безценния гипс и почна да го души любопитно. Заподозрях го, че ще вдигне крак да маркира, нещо съвсем недопустимо в случая, и съвсем приятелски го предупредих с „Неее, кучо, не може тук, забранявам“. Държеше се дружелюбно и съвсем неагресивно, затова не бях притеснена/уплашена от присъствието му, напротив, даже малко му се радвах, защото беше с правилна стойка, хубавец. Бултериерът ме послуша и изостави гипса, пак се втурна да се шматка между колите.
А на 20 метра от нас момиченце на година и половина, максимум две, ровеше нещо в снега с кофичка и лопатка за пясък. Много съсредоточена беше, не поглеждаше настрана. Майка й я наблюдаваше търпеливо от 2-3 метра разстояние. Изведнъж кучето се стрелна, бутна с глава детето, събори го на земята и го захапа за крачето. Всичко се случи за секунда, нито майката, нито аз успяхме да реагираме. Момиченцето писна, ние сте втурнахме напред, а бултериерът подви опашка и избяга.
За щастие, детето беше с грейка, която омекоти ухапването. Нямаше рана. Пък и според мен кучето си играеше (по абсолютно неприемлив начин), защото ако нападаше наистина, не ми се мисли какво може да направи. Стресът обаче… и за малката, и за майка й, че и за мен, си остава. Остава и въпросът защо животното бе оставено без надзор, разбира се.
Един съсед разказа, че бултериерът бил на собственика на кварталната заложна къща. И че редовно гризял краката на минувачите – нищо фатално не се било случило досега, ама хората се плашели. Естествено, че си е за плашене! По дяволите, та нали му видях зъбите, челюстта, захапката.
Междувременно се появи някакъв мунчо, който почна да примамва кучето с парчета хляб. Попитах го дали е негово, не, на шефа било, той бил само работник. А да го върже и никога да не го пуска? Не можел, защото се страхувал. Пък и не го бил пуснал той, имало някаква жена, дето го хранела и само тя смеела да му пипа каишката.
Какво правим сега? Не смятам да оставя въпроса така, искам да съм сигурна, че няма да има други нахапани. Само дето не знам към кого да се обърна – общината, някакъв ветеринарен контрол или…? За съжаление, забравих да запиша координатите на майката и една евентуална жалба ще бъде малко непълна. Но все пак. Трябва да направя нещо.
18:09:45 ч., 20.03.2008 г.
Ако жалба в полицията не помогне, кучето трябва да умре.
18:10:36 ч., 20.03.2008 г.
Въпреки че не знам как точно се убива бултериер, това може да ти клъцне гръцмуля без да му мигне окото.
18:18:30 ч., 20.03.2008 г.
Не смятам, че полицията може да помогне. Главно защото съм сигурна, че няма да искат да направят каквото и да е. Стопанинът на кучето е собственик на заложната къща. Мислиш ли, че не поддържа дружески отношения с полицията?
09:20:22 ч., 21.03.2008 г.
обади се в Господари на ефира, те ще измислят нещо :)))
за момента само това ми ражда главата. Иначе би трябвало да има някакви организации занимаващи се с подобни животни, но не ги знам.
10:07:32 ч., 21.03.2008 г.
Решението на проблема е само едно – гипсово саламче…
11:08:58 ч., 21.03.2008 г.
Пушката и бам! м/у очите. Това е решението.
11:36:24 ч., 21.03.2008 г.
за съжаление, нищо законово не върши работа в такъв случай. мисля, че една сочна наденичка с отрова за мишки върши идеална работа (да, не е хуманно. също не е хуманно това, което се случва куче като напада хора).
11:43:55 ч., 21.03.2008 г.
Именно. Никога не бих посегнал на куче, което е вързано или е с намордник, но всеки пес, който напада или е опасен за хората трябва да бъде… отстранен.
11:56:00 ч., 21.03.2008 г.
Снаха ми се обади преди малко и каза, че преди въпросното куче било винаги завързано. Всяка сутрин е водила Теда на градина, минавайки на няколко метра от колибката му, никога не е имало проблем с животното. Явно от няколко месеца насам са почнали да го пускат, а то не знае как да общува с хората, нали е пазач, не домашен любимец… Ужасно е гадно така, кучето въобще не е виновно, че някой идиот се държи (/е държал) отвратително с него.
Мисля да издебна жената, дето го хранела и го пускала от каишката, и да й обясня, че ще я фрасна с една тухла по главата ако го направи още веднъж. Много по-вероятно е да нападна човек, отколкото животно просто. И ако няма ефект от заплахата ми… може да помисля да платя на кучкарите да го приберат или нещо подобно. Не знам, не знам. Не ми се иска да се стига дотам.
12:22:22 ч., 21.03.2008 г.
гипсовия салам и отровата за мишки няма да донесат никому добро.Най-безобидното добро е да се намери стопанина и да му се дръпне едно конско..Хората сме най-големите зверове,жалко за кучето и добре че на детето му няма нищо..
13:06:24 ч., 21.03.2008 г.
Като мъничък, Наско беше бутнат в пясъка от един страдфордшиър или както там се пише проклетата дума. Кучето си играеше и не му направи нищо, но детето се уплаши много, подмокри се и после с часове не можех да го успокоя. Изобщо не разбрах кой е собственикът, но си личеше, че кучето не е безстопанствено. Не знам какво се прави в подобни случаи, още повече, че не видяхме повече това куче край блока ни.
Според мен собствениците, които пускат свободно и необезопасено кучетата си навън, трябва да бъдат солидно глобявани от Общината. Животното не е виновно, че стопанинът му е безотговорен.
13:29:36 ч., 21.03.2008 г.
Може да ви се струва малко дивашко, но едно парче месце с отрова по него – чиста работа. Аз така реших проблем преди години с едно псе край блока, което редовно плашеше минувачите и децата. Една крава от съседния вход го хранеше и го коткаше. Не се гордея с това, но не бих се поколебал да го направя пак ако се наложи. Няма смисъл да говорите със собственика. Нищо няма да направи, а ако нещо случайно стане с кучето, ще реши че вие сте му направили нещо (щом веднъж сте протестирали вече).
Кучетата не са виновни – виновни са собствениците, но след като собственика не го е еня и пуска кучето без каишка – предпочитам кучето да пострада отколкото детето ми. Нямам друг избор.
15:14:12 ч., 21.03.2008 г.
Получих мейл с подобна история – оказва се, че наистина общината трябва да бъде сезирана. И че по правило общината си пита цървулите и не свършва никаква работа. Тук може би трябва да почна дежурната тирада: „В каква държава живеем. Опитайте се да си представите нещо подобно в САЩ например.“ и т.н., обаче нямам сили вече.
20:39:13 ч., 22.03.2008 г.
преди година мой колега беше нахапан от кучета в двора на университета. Посред бял ден. Никой не обърна внимание. След няколко дни посреднощ, друг колега бе нахапан жестоко от шайка кучета, стига се до болници, инжекции, операции и т.н.
Най-накрая ръководството взе мерки и сега за късмет кучетата са по-малко, не съм засичала наскоро, но все пак мен си ме е страх и избирам откъде да мина.
В квартала , където живея по същия начин едно куче си хапе всеки минувач. Минава и уж на шега скача отгоре ти. Има си стопани, но те го пускали така невинно да се разхожда. Кучето е огромно, представям си какво би станало ако някое дете мине покрай него и то просто реши да си поиграе. Наскоро майка с количка бе сполетяна от едно дружелюбно „скачане и захапване“, съвсем на майтап. Чудя се кога ще се говори със собствениците. . .
и кога най-сетне държавата ще вземе мерки за подобни случки и инциденти.
В германия собствениците са задължени да разхождат кучетата с каишка, да чистят изпражненията и т.н. . . . както предполагам и в други западни страни.
До кога?!
Добрата новина е, че детенцето е живо и здраво и няма последствия никакви. Но уплахата е достатъчна!
22:00:22 ч., 22.03.2008 г.
Шантавото е, че хората доброволно са се отказали от правата си и в името на справедливостта са оставили държавата да се грижи. Данъчна система, правосъдие, изпълнителна власт (репресивен апарат) и т.н… но при нас в България всичко така брутално се е изкривило. Вече въобще не се разпознава първоначалният замисъл. Не знам… дали не е време си вземем обратно правата, да вземем сопите и да оправим цялата тази каша?
15:56:29 ч., 18.07.2008 г.
Специално за кучета от тази порода, не са необходими такива идиотски, напълно не хуманни и злонамерени „решения“ като наденички с отрова и каквито и да било подобни неща!!!
Вероятността животното да не пожелае да изяде наденичката(примерно) е малка но не е и изклиучено да откаже, колкото и да са лакоми и всеядни.
Но дори и да се възползва от предоставеният му „безплатен обяд“ той сьс сигурност ще се опита да го върне и не е изклиуцхено да успее. И ако до момента не е сторил нищо лошо на този , който се е опитал да му навреди то след „лечението“ си, повярвайте ми наистина пред Вас ще се появи един ГОЛЯАААААААААМ и до тогава дори и неподозиран проблем наречен BULLTERRIER!!!
Sorry за израза, но: „Не се ебавайте с животното“!!! Кучетата от тази порода са добри и доста злопаметни. А при случката с детето за жижотното е било просто игра и никога не би наранило което и да е дете!!!
Това че се спуска към краката е вероятно лош спомен от „детството“ преродил се в инстинкт за самосъхранение.
Ако това животно наистина нахапе някой по сериозно то ще е защото „има да си връща“ за нещо.
Кучетата от тази порода не нападат (освен други животни) безпричинно!
Така, че не се опитвайте да се отървете от него по начин по който след време да съжелявате!!!
По лесно ще е да се „сприятелите“ с него!!!
Бултериерът е приятелски настроено куче, обикновено благоразположено и склонно към привързване. Към хората е едно от най-любезните кучета, особено толерантен и силно привързан е към децата, с които почти не може да бъде видян в лошо настроение и раздразнен, независимо колко груби и досадни са игрите им. Усвояват силен инстикт за съхранение към детето.
16:48:47 ч., 19.07.2008 г.
Не става дума за „кучетата от тази порода“, а за едно точно определено куче. Ако ще кокер шпаньол да беше – като хапе (дори и на шега) малки деца, трябва да бъдат взети мерки.
17:00:26 ч., 09.09.2008 г.
# | от abadonka на 09 Септември 2008, 15:19
Преди два месеца ме нападна глутница през нощта,само сочните ми псувни ме спасиха-успях да ги стресна и си осигурих вратичка за измъкване.Това се случи точно пред блока ми-преди там имаше само едно женско и си го хранех,после някакъв мургав сънародник с каруца се засели наблизо и домъкна още три,така че през тази нощ се оказаха четири срещу мен-моята приятелка забрави,че съм я хранила и ме залая заедно с другите.Изводът е ,че кучето не е чак такъв приятел и че след като си плащаме данъците,би трябвало да се осигурят необходимия брой кучкарници,в които да ги приберат,а такива като новия ми съсед да плащат жестоки глоби задето не си ги прибират вътре и така застрашават живота и здравето на хората.Аз повече няма да нахраня бездомно куче и не мога да съчувствам нито на кучетата,нито на кучезащитниците,при положение,че е пълно с пострадали хора,някои от които нахапани до смърт.Толкова ли е сложно да ги затворят или аз самата трябва да се подложа на евтаназия,за да си спестя много по-жестоката смърт от зъбите им?За който мисли,че съм лоша,ще кажа,че работя в заведение и волю неволю се прибирам в 12 вечерта на слалом между глутниците.В момента страдам от посттравматичен стрес-изгубих всякакво желание да излизам,даже отиването до магазина се превръща в невероятно усилие да успокоя бясно биещото си сърце и да се държа права на омекналите си крака.А за хората кой ще се погрижи?