Човекът е човек…
… когато не се губи по пътя!
Тази вечер пътепис няма да има, ще бъда много кратка.
Сутринта Тото отскочи за последно до data центъра, а аз се замотах из хотела, приготвях багажа, гледах Умирай трудно (млад Брус Уилис!), правих последен преглед дали не сме забравили нещо. В 12:00 ч. проверихме на рецепцията дали са дошли последните две пратки, с неудоволствие установихме, че все още ги няма и така заформят едно тридневно закъснение, помолихме ако случайно куриерът цъфне – да приемат пакетите от наше име, ние ще минем към 17:00 да си ги приберем… и напуснахме хотел Триа, нашия дом за последните 12 дни.
Заредихме карта на пътя до аквариума в Бостън и поехме – през Кеймбридж, през Кеймбридж та до паркинга на Бостън Комън ($6/час), където зарязахме колата и тръгнахме да търсим рибките. Не ги намерихме. С този пуст наш късмет май-май бяхме попаднали на някаква административна сграда. Затова пък намерихме Дървото с катеричките. Т.е. едно обикновено дърво, по което обаче преброих пет пухкавелки. Един дядо-костюмар извади шоколад и познай дали не му се намяткаха да ядат от ръката му! Имам десетина снимки, направени от метър разстояние, надявам се да са се получили добре.
Завъртяхме едно кръгче по Freedom Trail, ама не го минахме целия маршрут – едно, че градът беше по понеделнишки забързан, а ние в ролята на моткащи се туристи само се пречкахме на хората, второ, че пак си беше кучи студ. Опитах се да придумам Тото за един последен шопинг, но на него още му държеше влага Macy’s, та категорично отказа. Затова към 16:00 ч. си взехме колата от златния паркинг и уж тръгнахме към хотела, ама изпуснахме отбивката (сефте!), та направихме още едно кръгче из центъра като за последно.
Пратките не бяха дошли, затова с неудоволствие се наложи да ги обявим за недоставими (има ли такава дума на български), огледахме за последен път Кеймбридж и поехме на юг.
Край Бостън беше студено, но поне не валеше. Ограничението от 65 мили в час ни се стори твърде строго, особено на фона на профучаващите с поне 20 мили отгоре камиони (това камионите трябва да бъдат забранени, да знаете). Скоро обаче навлязохме в бая гъста мъгла, последвана от снежна буря. И изведнъж се оказа, че и 55 м/ч са твърде много.
Междувременно на три пъти или пропускахме отбивка, или се отклонявахме по неподходящи пътища! Твърде наивно ли се доверихме на предложения от Google Earth маршрут, прекарващ ни по няколко магистрали, които трябваше да сменяваме непрекъснато, или пък просто ни липсва тренинг – обаче в гадния снеговалеж табелите покрай пътя бяха практически нечетивни, част от картите се оказаха твърде мащабни и не си личаха подробностите, а и самото трасе беше някакво ултранелогично, с невъзможни криволици и чупки. За щастие сравнително бързо намирахме начин да се качим на необходимата магистрала и не загубихме много време.
Малко преди Ню Йорк снегът премина в обилен тежък дъжд. Трафикът беше адски наситен, а гмежта от пътища – още по-объркваща. С голям късмет обаче този път не се загубихме нито веднъж! И след като поехме по магистралата от страната на Ню Джърси се оказа, че това в общи линии пътят е „все напред и не се поддавай на изкушения да кривнеш нанякъде“ 🙂 Адски бързо преполовихме щата, но Тото почна да се поуморява и затова спряхме на един Days Inn, разтоварихме се, аз успях да се логна даже, че и да се отчета тук.
Утре потегляме по първи петли. Целта е да стигнем до топлите страни до края на деня. Само дано не се губим повече. Макар че с този наш тренинг…
20:47:53 ч., 20.03.2007 г.
Ако Google Earth беше толкова точен,нямаше никой да използва ГПС.Не знам защо въпреки,че ви дадоха предложение да си сложите един ГПС ,продължавате с гугъла.Навсякъде по торентите има софта + картите и имате нужда само от 1 антена която е към 100$,а при вас може и по.евтини да са.
05:58:34 ч., 21.03.2007 г.
Не си разбрал – ние имаме GPS и софтуер и всичко.
08:19:12 ч., 21.03.2007 г.
Тогава за какво ви е гугъла?:)
07:32:22 ч., 22.03.2007 г.
Ами за всеки случай 🙂 Тук разстоянията са огромни, пък едно малко кривване в грешната посока – и се озоваваш в друг щат направо преди да може да се върнеш в правилната посока. В момента се предвижваме с: GPS, някакъв софтуер на Nokia N800 и Google Earth на лаптоп. Кофтито е, че на юг достъпът до мрежата е бая куц и понякога не успяваме да ъпдейтнем максимално точно картите. Но като цяло доста добре сме екипирани и вече се справяме без никакъв проблем с ориентирането.
Голямото мазало беше в отсечката Бостън – Ню Йорк. Първо, че времето беше отврат. Непрекъснат дъжд, сняг или и двете едновременно, мъгла, огромни камиони, които като ни задминат (защото карат задълже с превишена скорост) и ни обливат със страшни вълни кална вода (дето викаше Тото, да сме тренирали за каране на сърф на Маями Бийч). Освен това пътищата там са адски заплетени, непрекъснато сменявахме магистрали, дебнехме изходи и мърджвания. А карахме по тъмно, и двамата недовиждаме леко, еле пък нощем. И не на последно място – по целия път от Бостън та сигурно чак до Каролините има по-малко пътни знаци и указателни табели отколкото само около Палм Бийч. Една табелчица, указваща следващия изход, да пропуснеш… и си отпрашил n-найсе мили в грешната посока. Само като се сетя как кръстосвахме под магистралата в тъмното, търсейки как да се качим на нея.. снегът се опитваше да ни затрупа, тъмно, безлюдно, голи дървета, огъващи се под напора на вятъра… а, бе, сцена от роман на Стивън Кинг направо.
09:58:17 ч., 22.03.2007 г.
Тоя GPS,не сте ли го научили да говори?
Да може да ви казва след колко метра да кривнете у десно?
14:01:10 ч., 22.03.2007 г.
Казва той… казва неща от сорта на „След 0,2 мили при exit 85 merge on магистрала I-95 през третата отбивка“. Иди смятай колко е 0,2 мили, дебни къде е изхода и брой през коя от дупките да излезеш… при скорост 65 мили в час.
Любимото ми указание получихме когато излизахме от Ню Йорк: „Завий надясно, качи се на магистрала I-95 и карай 792 мили до Ричмънд“ 🙂 А не като в Бостънската метрополия, дето на всеки 20 метра имаше чупка в дясно, кривка в ляво.
Всъщност забравих да спомена за най-важния плюс на Google Earth: вади списък с местата за хранене и за спане, разположени край пътя, дава линк към сайтовете им, така че да провериш за какви цени става дума и да размислиш дали условията им те удовлетворяват. Защото магистралите заобикалят градовете, за всичките тези мили май само Александрия, Ню Йорк и Джаксънвил се виждат от пътя, другите населени места бяха бая отдалечени. И ако просто следваш указанията на GPS-а – ще помнинеш всички интересни неща по пътя.