We’re all Irish on St. Paddy’s Day!

Бяхме на парада по случай деня на Свети Патрик! И направих повече от сто снимки – по-голямата част от които са си наред от репортажна гледна точка. А Тото засне към час видео. Двамата заедно пък УМРЯХМЕ от студ. Но то си се подразбираше.

Още като затръгвахме към парада към 12:00 часа си знаехме, че атмосферните условия са предизвикателни. Затова измрънках да ходим с колата до възможно най-близко до Бостън и едва на финалната права да разчитаме на метро и ходене пеша. Тото се нави – и след това проклетисва в продължение на близо час докато се въртяхме из тесните улички в търсене на място за паркиране. Намерихме платен паркинг, решихме да жертваме някой и друг долар, устремихме се да влизаме, а никъде нямаше обявена цената. Някакъв младеж ни се метна веднага, разпечата билетче, връчи ни го и едва след като три пъти питах колко струва, той измрънка „Осем долара на час“. О, да, как пък няма да дадем 40 долара за паркинг. Казахме му, че се отказваме и тръгнахме назад, а той „Карайте през паркинга и излезте през другата бариера, няма да ви чарджнем за преминаването“. Тото се поведе по акъла му и подкара колата през ограждението. А на изхода стоеше друг младеж, който се ухили от ухо до ухо и отсече „Осем долара, моля“. Ама нали колегата му каза, че няма да ни вземат пари? „Оо, не може да минавате така, тука се плаща!“ И като се разсърдих, и като се разкрещях, и като му обясних как ще види пари през крив макарон и веднага да вдига бариерата, че ми чернее пред очите от подобни мошенически номера. Пусна ни бързо-бързо, че май се чувах чак до Ню Йорк.

С много мъка си намерихме местенце на един общински паркинг, метнахме се на метрото и отпрашихме в посока Южен Бостън. По план-график трябваше да слезем на Бродуей, където беше началото на парада, но по едно време машинистът ни извести, че шествието е почнало вече и най-добре би било да слезем на следващата спирка, Андрю, и там да го причакаме. Послушахме го и не съжалихме 🙂

Беше светло, беше весело, беше зелено! Нямаше я онази омразна ми от соц. времената грандоманщина, всички участващи се усмихваха от ухо до ухо. Беше много аматьорско – и непринудено, мило, приятелско, истинско. Освен полицаи, военни и пожарникари (най-многобройните участници) по трасето минаха и бяха приветствани: ученици, Червеният кръст, спортни отбори, клоуни, местна тенекеджийска компания, няколко радиостанции, Клубът на високите бостънци, няколко гостуващи тумби от Ирландия, пенсионираните iron workers на Бостън, сума ти духови, джазови и даже една пънк групи, десетина оркестъра ГАЙДАРИ, фен клуб на Star Wars (с щурмоваци, джедаи, двама Чубака и истински Дарт Вейдър!), няколко танцови трупи, флейтисти-колоездачи, благотворителни и църковни организации, сенаторът, кметът, губернаторът, както и опонентите им в предстоящите избори, пивоварни и пъбове, старчески дом, кой ли не! Малцина бяха правили специална подготовка: тук-таме нестройно маршируване, малко смешни свирни и танци и май това е всичко. А като се сетя как едно време тренирахме с месеци преди разните паради… И колко изкуствено се получаваше всичко. И как почти никой не се радваше, защото всички бяхме там по задължение.

Е, именно доброволността е голямата разлика. Никой не е чакал някой да седне и да организира всичко и всички, просто хората са решили, че им се купонясва и сами са се погрижили събитието да е толкова хубаво. Защото са искали.

Малко снимки – само ги рисайзнах, много е късно и съм твърде уморена да търся подходяща програма за пооправянето им, извинете. Като се приберем в София, може би… Клик на първия тъмбнейл и след това направо с Next:

01-paddy.jpg 02-pivovarna.jpg 03-publikata.jpg 04-starwars.jpg

05-jiga.jpg 06-pensionerki.jpg 07-firebrigade.jpg 08-punks.jpg

09-tinman.jpg 10-blizalki.jpg 11-saw.jpg 12-redcross.jpg

13-march.jpg 14-kolelo.jpg 15-puritani.jpg 16-jazz.jpg

17-cherveno.jpg 18-barabani.jpg 19-gajdi.jpg 20-orchestra.jpg

Непознат младеж ни прегърна и ни пожела Happy St. Patrick’s Day, guys. И ние го гушнахме, разбира се.

Коментари

  1. Gravatar Димитър
    13:47:14 ч., 19.03.2007 г.
    1

    Какво е „жига“?

  2. Gravatar Антония
    16:05:55 ч., 19.03.2007 г.
    2

    Честно казано, грам идея си нямам дали точно жига танцуваха или не, обаче понеже това е единственото наименование на ирландски танц, което знам… 😳

    В общи линии жигата е жизнерадостен танц с много подскоци и потропвания. През по-голямата част от времето имаш чувството, че танцьорите са или на един крак, или съвсем във въздуха. Освен в Ирландия, популярен е бил във Франция и Италия през средновековието. Много е живописен, изглежда лесен, но когато се опитах да повторя само една от стъпките – краката ми се преплетоха неживописно и добре, че Тото ме подхвана преди да се срина на земята.

  3. Gravatar Morwen
    22:48:04 ч., 19.03.2007 г.
    3

    Флейстисти-колоездачи и Стар Уорс? Това наистина е било парад, който си струва да се види. Звучи някак толкова неподправено ентусиазирано…

  4. Gravatar Ели
    04:01:05 ч., 20.03.2007 г.
    4

    Чета те с удоволствие. След 7 години в Бостън, някакси имам нужда да сверя вътрешния си часовник с един свеж и непредубеден поглед отвън …:) Дали пък не съм загубила онова така необходимо чувство за преценка на нещата от живота? Благодаря за удоволствието… да разбера, че не съм 🙂
    Само сподели моля те, какво точно каза на Сцила и Харибда? За толкова години тук това е първият случай, за който знам, че е завършил 1:0 за изтерзания от безплодно търсене на паркинг в центъра, шофьор … :))
    А понеже следващото ни запланувано пътуване е вашия маршрут на юг, с нетърпение очаквам утрешния пътепис … :))) Have a safe trip! 🙂

  5. Gravatar Антония
    07:26:33 ч., 20.03.2007 г.
    5

    Морви, точно такова беше: страхотен хъс, ама не злобен някакъв, а мил и леко хаотичен. Като малки дечица, опитващи се да танцуват. Или новопроходили котенца, които се надбягват – хем със залитания и катурвания даже, хем много грациозно и страшно-страшно весело.

    Ей, Ели, може би сме се разминали някъде около парада? И понеже вече сме далече от Бостън – нищо няма да кажа за паркирането вече 😀

  6. Gravatar Дни » Blog Archive » За гайдите и хората
    02:31:16 ч., 29.04.2007 г.
    6

    […] вече писах преди време — бяхме искрено изумени да видим цял […]

Leave a comment