По съседски
Бях на събрание на блока. Опитаха се да ме изберат за председател на домсъвета. А ние още не сме се нанесли даже!
Успях да парирам всички опити да ми вменят някакви загадъчни задължения, съгласих се единствено да водя протокола. Добре, че съм гръмогласна, а и тренирана, та успявах да надвикам всички и да вкарвам малко ред. Така се отплесваха със злословене разните женки в предпенсиона (менопаузна) възраст, думи нямам. Блокът е забатачен тотално заради човешка глупост. По едно време чак се изкуших да се навия и да стана Домоуправителят от ада, който преследва всички до дупка… ама се усетих навреме, че всъщност няма да имам кой знае каква власт да прокарвам конструктивни решения. Защото съкооператорите не зависят по никакъв начин от домсъвета – няма инструмент на света, с който да успееш да ги накараш да действат разумно и правилно, няма.
Малко ми е тъжно. Блокът е една мини България, с всичките проблеми на обществото ни, с всичките кривини. И светлинката в тунела я е хванала липсата. Почвам да пиша протокола от събранието.
07:58:36 ч., 25.04.2008 г.
Ехх, точно пред същата ситуация съм от месец насам. Понеже ми е ред и ми се пада съм „домоуправител“, съм решил да им предложа да плащам сметката за ток на входа и да не ме занимават повече. Аз с малоумници и безхаберници не мога да се боря. Съшо като тебе почти се бях навил, но след последното събрание просто нЕмам думи. И съм абсолютно съгласен, че това е мини БГ.
Някъде бях чел, че има фирми, които могат да изпълняват тези функции на домоуправител, ама я ги накарай съседите да плащат за нещо…
08:21:59 ч., 25.04.2008 г.
Моите съседи са не по-малко „представителни“. Сигурно е някаква епидемия… или просто национален белег.
08:25:07 ч., 25.04.2008 г.
Антония фор чеърмен 🙂 (не дава да го напиша на ингилизки)
08:42:22 ч., 25.04.2008 г.
И другият белег на мини БГ обществото по блоковете е тоталното нежелание на можещите да се занимават с управлението, с което доброволно дават властта на лумпени. Ако се огледаме наоколо ще видим резултата. Наистина е ужасно да се опитваш да събираш пари и подобряваш мини инфраструктурата, но ако не ТИ – кой би го направил?
Аз също ненавиждам обществените дейности – дори не ходя по събрания, така че горното не е упрек, а наблюдение.
09:17:21 ч., 25.04.2008 г.
А аз с удоволствие се включвам в обществени каузи – имам и идеите, и ентусиазма. Само дето съм реалист и ясно виждам кога нещо може да се случи и кога просто няма никакъв шанс нещата да се подобрят.
Пример от снощи. Домоуправителят е свикал събрание за 7 часа вечерта. В 7 и 5 все още аз съм единственият човек на площадката. Самият домоуправител идва в 7 и 15, събранието почва с половин час закъснение. От самото начало, преди да сме почнали да говорим по важните неща, се опитвам да привлека вниманието им към лошото състояние на мазетата. Казвам, че ще поръчаме контейнер за строителни отпадъци за наша сметка и понеже в никакъв случай няма да го напълним – да се организираме да почистим помещенията долу, да изхвърлим боклуците и да сложим нормална врата с ключ, така че да не се въди кипъл. А насреща ми редица стъклени погледи. Едната лелка вика „Миналата година платихме на едни цигани да почистят, тази година пак е боклук“. Другата „Ние сме с таван, няма да чистим мизерията на тези с мазетата“. Третата „Който е цапал, да си чисти“. И т.н. Какво означава това? Че с Тото май сами ще изринем всичко, ще поръчаме желязна врата за наша сметка и ако някой иска достъп до мазето – ще трябва да дойде и да си купи ключ от нас. Самоуправство се нарича тази мярка. Ама… Нали трябва да се направи нещо.
Друг пример. Ние сме 4 блока на каре. По средата има паркинг и съответно контейнерите за боклук. Които са само ДВА за всичките блокове. Пълнят се още сутринта, до вечерта преливат. Тото писа на общината да сложат още, молбата му има входящ номер и всичко, ама онези си питаха ушите и не направиха нищо. Снощи на събранието викам, да пуснем колективна жалба. „А бе, ако ти се занимава…“ Ми не ми се занимава, ама ще го направя.
Трети пример. Съкооператорът, който се навие да е касиер, получава 50 лева месечно. С което съм съгласна, занимавката си е нервна, човекът заслужава парите. Една лелка, дето била безработна, се съгласява да е касиер. След което говорим за чистачка, която да мете само и единствено площадката на първия етаж пред асансьорите и веднъж месечно да минава стълбите. Площадките пред апартаментите се чистят от живущите. Викам на касиерката да поеме и чистаческите функции, няма да й окапят ръцете да развърти метлата два пъти седмично, нали? При това на площ не повече от 30 квадратни метра. А тя не иска. Не й се занимавало. Тя била продавачка в магазин, не чистачка, моля ти се, работела с цифри. Допълнителните 50 лева не я изкушавали.
И т.н. Събудих се изключително кисела тази сутрин, боли ме главата, врата, раменете, цялото тяло ми се е схванало от двучасовото киснене на пустата ветровита площадка. Майната му.
09:53:10 ч., 25.04.2008 г.
Аз на събранията в нашия блок именно по тази причина никога не съм ходила. Помня просто тези от едно време и си представям как ще започна пак да се ядосвам на глупави и кресливи бабички и решавам да си спестя нервите. Но трябва да си призная, че в нашия блок всъщност са доста добре нещата – сега боядисаха стените във входа в прасковено 🙂 (още никой не ми е искал пари, което ме очудва) а иначе си имаме един календар там, който абсолютно винаги показва правилната дата. Когато го забелязах това, си казах: Ебати, ние в офиса не се сещаме да сменяме редовно датата…
12:00:01 ч., 25.04.2008 г.
Миналата година мой познат се нанесе в ново жилище и, както му е ред, събра верни другари да го полеем. В неговия случай обаче блокът е съвсем нови той е сред първите нанесли се. А на приземния етаж има помещения предвидени за търговски обекти. И самите търговски обекти вече бяха налице и функционираха. Но, макар че блокът беше почти празен все още, като влизахме във входа на импрозивираното табло за обявления беше лепнат яркожълт лист изпълнен с приблизително следната прочувствена молба:
“Уважаеми новодомци и строители, които все още работите в блока, МОЛЯ не изхвърляйте строителни отпадъци в каналите, защото вече два пъти се запушват. Всеки път като викаме фирмата, която ги отпушва, тя ни взема 200.00 лева, а собственика на магазина, в чиито помещения се излива водата от запушения канал, каза, че ако пак го наводним, ще ни отреже тръбата и ще ни остави без канал!”
Ето на, дори още да не са се събрали хората проблемите вече си тръгват.
А нашият коридор е много голям – с по шест апартамента на всеки етаж и общо 14 етажа. Същинско село изсипано в един двор. Никой никога никакво смислено решение не може да вземе въобще.
То какво ти в целия блок, ние на етажа не можем да се разберем – тия дни майка ми и аз боядисахме целия коридор включително платихме на майстор да се погрижи за доста неприятната на външен вид мазилка. Все пак идват празници, а блокът ни е особено мизерен. Решихме, че както ни е приятно вкъщи да е чисто и хубаво, можем да се погрижим и пред вратите да е така.
И се опитваме да обясним на хората, че сумата която сме дали за материали и труда на майстора, ако се раздели на 6 е почти никаква. И разбира се – не успяваме.
Какво да се прави – тъжна родна действителност. Въздъх.
13:11:51 ч., 25.04.2008 г.
Антония,
навий ги твоите съседи да си наемете фирма наречена „частен домооправител“.Преди седмица бях на гости при моя приятелка, която живее в сравнително нова кооперация, може би 4-5 годишна вече, не зная. Та те са от доста време с такова чудо и трябва определено да споделя впечатлението си от прекрасната обстановка.
Цената е 360лв, не съм съвсем запозната какво точно включва тази цена, но определено се води идеално счетоводство, всичко е повече от нормално. Стените са боядисани в прасковено, с едни много приятни орнаменти. Стълбите са чисти, етажите с цветенца и асансъора е работещ и изобщо много пригледен без нормалните лепенки и драсканици. Мисля, че определено си заслужава такава придобивка.
От друга страна този, който не иска да си плаща си бива съвсем правномерно съден, тоест направо си има закони, които искат не искат си действат.
Аз лично много искам да въведа подобна система в блока на родителите си, но това тук е абсолютно неуспеваемо, защото живеят само наематели или хора на над 75 години и е панаир и без това за 2 лв.
А за сметището, направили са си кошовете точно встрани от блока и фирмата се грижи редовно да е почистено и изметено.
Фирмата мечта и моята приятелка сподели, че са много доволни след толкова години, защото иначе нещата не вървят и е много трудно. Но сега с времето всики свикнали и са доволни.
И аз се разправям с асанъорни такси и знам какво е да ти вдигат кръвното и дори да те обвиняват в кражба, при положение, че ако не си бил ти – асанъор още 7 години е нямало да има. Позната история и с мазетата …абсолютна кочина, да не говорим за етажните пространства.
19:06:43 ч., 25.04.2008 г.
И аз не ходя по събрания… не искам да им гледам мутрите на една част от съседите, особено тези, които паркират в платното за движение. При нас е мизерно, но се почиства поне. Най-много ме дразни това, че някой все забравя да затвори прозорците на стълбището през зимата, това е адска тъпотия.
Иначе – човек може да се хване да върши административната работа, но по мои наблюдения винаги се стига до това този човек да плаща на разни хора стълбищната такса или тази за асансьора от джоба си, защото да причакваш дадени съседи в засада в един момент писва.
Аз като си приключа с апартамента съм решил да оправя моята площадка, площадката на входа и първия етаж, и асансьора. Ще го направя с мои пари и мои усилия, няма да карам никой да плаща – това е безнадеждна работа.
Човек може много неща да направи, с ентусиазма, желанието и парите си. Това, което не може да направи е да промени чуждите хора.
20:24:44 ч., 25.04.2008 г.
Домоуправителят от ада, който преследва всички до дупка
–
…ми заприлича, но съвсем не нарочно на Bastard Operator From Hell
…във всеки случай и твоята версия заслужава култов статус =)
22:46:37 ч., 25.04.2008 г.
В нашият блок е същата история. Лошото при нас е, дори, че освен лошата инфраструктура, няма и чистачка и входа е заприличал на бунище от безбройните ремонти и пренасянето на строителни неща във входа. Обаче, това което най, ама най-много ме дразни е факта, че някакви безхаберни съседи забравят да затварят външната врата на блока когато излизат или се прибират и е имало случаи в които половината апартаменти са обирани посред бял ден и пак нищо не ги е накарало да я затварят тая врата. Писна ми като се прибирам от някъде и винаги да виждам как вратата зее и всеки може да си излиза и влиза абсолютно необезпокояван от никого. Съседите ни са тотални непукисти.
13:16:59 ч., 28.04.2008 г.
Вчера се засякохме с новия домоуправител – може и да се случи нещо положително, може. Изглежда разбран човек, антидалавераджия. Ще видим.
11:56:29 ч., 01.05.2008 г.
Много впечатляващо:)
12:05:22 ч., 01.05.2008 г.
Като ви чете човек коментарите му идва да ви събере всичките, да ви поглади по главичките и да ви даде по 1 лев да отидете да си купите нещо…Ама вие къде живеете , бе , в кой свят мислите че се намирате?! Ако на тия от празника на вестник Дума в Борисовата градина им е разрешено да бъдат с чугунени глави, вие как още не сте разбрали, че в тази държава и с този народ, пардон, население, всичко е обречено и няма никакви изгледи да се промени.И какво правите още тук, не сте ли разбрали че единствения изход от това се казва „летище София“?!
18:06:51 ч., 01.05.2008 г.
Eх, успех ти желая. Много е песимистично прочетеното в коментарите.
На последен етаж съм и покривът протече, другата седмица ще го ремонтирам. Все се надявам, че ще мога да събера някакви пари от съседите…