Измислици-премислици
Напоследък ми върви да общувам с хора, които живеят в някаква си тяхна паралелна вселена. И имам чувството, че броят им расте, расте. Викам си, то в това вълче време как да не лудне човек. А вчера брат ми ми припомни една-две случки от преди много години – доказателство, че чалнати хора е имало винаги и по всяко време, просто досега не съм се опитвала да си обясня поведението им и затова не са ми правили кой знае какво впечатление.
Един приятел на брат ми, К., е ужасно лъжлив. Ама лъже не за да извлече полза, а ей така, както диша. В 7 клас обясняваше, че учителката по български му писала двойка защото била влюбена в него, сваляла го, той не й обръщал внимание и така я разгневил. Или пък че като тръгнали да го изпитват, той се притеснил, вдигнал кръвно и му се парализирал езика, затова не успял да си каже урока. Когато стана на 15 години му се роди дете, на 16 се ожени за приятелката си, а в края на 20-те се наложи да се разведе, защото на съпругата му й писна от изневерите му. Оправданието? Ами нали бил добър и красив, жените му се лепели страшно много, той не можел да им отказва, за да не ги разочарова. Добър самарянин.
Любимата ми история с него е когато е на 13-14 години. С брат ми тренираха хандбал заедно, К. беше вратар. По време на официален мач топката го центровала право в лицето и му разбила носа. На другия ден брат ми отива на училище и още от врата почват да го пресрещат познати и да го питат защо бил изоставил К. да се справя сам. Брат ми дава известно време заето, след което разпитва за какво, аджеба, става дума и научава… как предния ден двамата си ходили по улицата, някакви цигани ги пресрещнали, тръгнали да ги бият, брат ми избягал, изоставил К. сам, та циганите го пребили и му счупили носа.
Защо К. е измислил всичко това? И тогава не разбрах, и сега си нямам обяснение. Поне ми олекна, че всъщност някои от скорошните ми познати не са чак толкова изместени. Здраве да е~
16:15:09 ч., 09.05.2008 г.
Има такива хора – мисля, че се определяше като „патологичен лъжец“
16:32:09 ч., 09.05.2008 г.
Или „митоман“.
17:50:25 ч., 09.05.2008 г.
Този тип хора се наричат „патологични лъжци“. Лошото е, че сами вярват на лъжите си. Още по- лошо е, че мнозина от тях се подвизават в българската политика.
09:57:08 ч., 10.05.2008 г.
Мислех си за синдрома на Мюнхаузен, ама… К. не се прави по-героичен отколко е. Обикновено де. Просто изкривява действителността около себе си и не мога да разбера кога наистина не вижда истината и кога нарочно я изопачава.
12:59:43 ч., 12.05.2008 г.
лъжите им развеселяват и дават ново измерение на иначе скучната действителност. но понякога са замесени пари и картинката става грозна
16:19:45 ч., 16.05.2008 г.
Този типаж ми напомня на един мой шеф отпреди много години, който всички си го знаехме, че лъже за щяло и нещяло, но си траехме – началство, какво да го правиш :). Та въпросния редовно разказваше най-различни истории и все вмъкне нещо за ротвайлера си, без въпросното добиче да е действащо лице в съответния разказ. Впоследствие се случи една от колежките да му е съседка, и като ни чу да споменаваме кучето, реагира с „Какъв ротвайлер, жена му има болонка!“ :).
Та седим си с него един ден подпряни в магазина и той ми обяснява с кой минувач са играли тенис, на кой бил стар в казармата и пр. измислици-премислици, и по едно време минава един човек с болонка (честно, не съм сигурен дали така се пише тази порода). И нашия е един мек, примирен глас:
– Аз ей такова куче имам.
И гробна тишина, а аз вътрешно избухнах направо! 🙂