Кой иска
Гледаме Шотландски боец по TV1000 и ни е едно милно и драго такова. Спомняме си детството, когато това беше ама най-якият филм на света въобще. Деляхме хората на такива, които са го гледали, и на загубеняци. Момчетата се млатеха с пръчки, за щастие без да успеят да обезглавят някого наистина. А победителят задължително падаше на колене, ръцете към небето, главата – отметната назад.
И през всичките тези години съм си мислела едно. Биха се, биха се, а наградата за най-добрия беше какво? Едно голямо прецакване! Факт. От безсмъртен го направиха обикновен един такъв, смъртен. Е, знаел всичко, чувствал бил, обичал… Ама защо му взеха неуязвимостта? Не награда, живо наказание си беше това.
Защото при наградите даваш, а не заменяш.
23:52:43 ч., 05.11.2008 г.
И аз го гледах преди малко и също се върнах назад в младосста, когато го гледах на някаква касета под наем с приятели. Не мисля, че наградата е прецакване. Той получи възможността да остарее заедно с любимия човек и да има нормално семейство. Нещо, коеот много малко хора ценят, въпреки че мнозина го имат.
01:58:24 ч., 06.11.2008 г.
Майк е прав, но как да цениш това, което много хора имат. Ценим това, което е недостижимо.
01:58:54 ч., 06.11.2008 г.
Ама съм готин охлюв:)
08:35:09 ч., 06.11.2008 г.
Те се сменят при рефреш, така че не винаги си охлюв.
На мен концепцията за остаряването с любимия и колко е страхотно това, ми е малко изкуствена и насилена. Може човек да пролее една сълза, ако в поредния романтичен филм са добавили правилната музика, докато ни показват колко е романтично баба и дядо да гледат залеза, хванати за ръце, ама остаряването и умирането suck-ват брутално.
Аз бих предпочел да живея вечно и да преживея стотици големи любови, защото хората са толкова различни и винаги можеш да си намериш някой уникален.
Сега… романтик ли съм аз, или циник? 🙂
08:58:57 ч., 06.11.2008 г.
Мислех си: ако ще го награждават за това, че е избил себеподобните си МЪЖЕ, защо просто не му направят една безсмъртна ЖЕНА, с която да се обичат вечно на фона на залеза? Дават му знания, дават му любов, дават му възможност да се размножава… Какво повече да иска?
Защото не мога да си представя някой да се радва на остаряването, честно! Не знам дали бъгът е в моя телевизор, обаче определено бих искала цял живот да съм на 27 години, любимите ми. Достатъчно зряла и разумна бях тогава, а тялото ми беше младо, силно и здраво. Минеш ли трийсетака и… не искам да плаша подрастващите, ама не е гот.
В краен случай – съгласна съм и с варианта на Антон. Ще е много болезнено да загубваш голяма любов всеки век, ама времето лекува казват. Нали?
10:19:08 ч., 06.11.2008 г.
Сетих се за още един вариант за награда: да дадат право на Единствения да заразява други с безсмъртие. Става ли? Подбира само яките типове, всички мизерници измират и накрая остават вечномладите и умните и добрите.
Ма съм голям утопист 🙂
13:12:52 ч., 06.11.2008 г.
Това последното си е чист вампиризъм 🙂
13:35:43 ч., 06.11.2008 г.
Забравяте всъщност между какво можеше да избира победителя – да се върне там от където беше дошъл, за да се бори за каузата си или да се откаже от нея за сметка на нормален живот на Земята. Изборът на лирическия герой беше в стила на Холивуд, но ако не се лъжа имаше един n-ти епизод, в който той пак трябваже да се бие с лошите и да се върне на родната си планета (или кво беше там) и да се бори срещу лошия диктатор.
А по въпроса дали е гот да живееш вечно и имаш много любови:
Who wants to live forever
Who wants to love forever
18:21:59 ч., 06.11.2008 г.
@big_al: А в момента препрочитам Пратчет на английски, познай дали не съм поддала покрай The League of Temperance 🙂
@Гонзо: Ммммисля, че омеси малко оригиналния филм с Кристоф Ламбер и Шон Конъри и сериала (с който беше там, не го помня) 🙂
19:57:10 ч., 07.11.2008 г.
АА, възможно е, не съм сигурен, а и то филма с ламбер си е мини-сериал също. Трябва да се преговаря материала переодично. Но съм сигурен, че Маклауд имаше избор дали да остане като смъртен на Земята или да си бега от където е.
04:13:11 ч., 09.11.2008 г.
@антон: Знам, че се сменят при рефреш, но охлюва изглеждаше страхотно.
@Гонзо: Това май беше втората част с Кр. Ламбер, остани на земята или избери безсмъртието.
13:45:48 ч., 09.11.2008 г.
Да, вярно че имаше продължения на Шотландски боец с Ламбер – за нещо корпоративно и подло ставаше дума, разни слънца и озони, не помня вече.
10:56:08 ч., 17.12.2008 г.
Здравей, вчера попаднах на блога ти/прекрасен е/ ..и днес се замислих над „Кой иска“.
Интересно ми е, наистина ли гледаш така на живота, че възприемаш „наградата му“ като „едно голямо прецакване“ !
Не мога да ти обясня моята гледна точка с две думи…но бих ти препоръчал два филма ….ако имаш свободно време по празниците 🙂
Първият е The Fountain ( 2006 ) – история за любовта, смъртта, духовността и преходността на нашето съществуване на този свят.
а вторият – „Остров“ ( 2006 )на известния руски режисьор Павел Лунгин, посветен изцяло на вярата, покаянието, тайната на спасението на душата.
Още веднъж поздравления за чудесния блог и весели празници !…ако не обмениме мнения до тогава !
14:33:40 ч., 17.12.2008 г.
Привет 🙂 Радвам се, че блогът ми ти допада, благодаря за милите думи – усмихнаха ме. Обаче за вярата няма да се разберем 🙂 Като човек, който е изхвърлил мистицизма/религията от живота си, отказвам да приема, че смъртта е награда под каквато и да е форма.
Весели празници и на теб!