Подаръци ще има за всички от сърце
От една седмица насам маман притиска цялата рода с въпроса „Какво искате да ви подаря за Нова година?“ и отказва да приеме, че все още не сме измислили отговора. На бурните възражения, че има още цял месец, тя реагира още по-бурно, обвинявайки ни в прокрастинация.
И сигурно е права. Много по-лесно е да пазаруваш преди лудницата около празниците, разбира се. Само дето принудителният елемент („Трябва!“) определено не ни допада. А го има моментът с изненадата. Т.е. липсата й. От една страна, по-добре е да получиш подарък, който ти харесва, необходим ти е и ще ти свърши отлична работа. Затова в семейството ни от години си съставяме списъци – кой на кого какво ще вземе, така че всички да са доволни. Обаче… Като знам какво точно ще получа и някак не ми е интересно вече. Все едно аз съм си го купила.
Не мога да реша кой от двата варианта е по-добър. А вие какво предпочитате?
19:17:57 ч., 04.12.2008 г.
По това време всяка година е приключено с подаръците и списъците с подаръци. Разстоянията са големи, всички са адски заети, стреснати и затова е добре да се знае предварително.
Аз не правя списъци с желания, предпочитам изненади.
Тази година не знам какво искам.
Ей така, за цвят не знам.
И не мога да реша какво да взема на човека до мен.
Мисля че тази коледа имаме всичко))
19:21:52 ч., 04.12.2008 г.
Колко хубаво го каза 🙂 Благодаря, усмихна ме 🙂
19:39:28 ч., 04.12.2008 г.
изненада, изненадаааа!! 🙂 важно е не какво точно получаваш, а с какво чувство ти го подаряват… от подаръците си личи как те възприемат хората… ако всяка година се сдобиваш само с пуловери, вратовръзки или, не дай си боже, чорапи, има нещо гнило в отношението на роднините и приятелите ти към теб 🙂
19:40:11 ч., 04.12.2008 г.
сетих се за по-лошо… ако ти подаряват само секси бельо, хихик 🙂
21:05:03 ч., 04.12.2008 г.
Възрастните са прецакани и в двата случая почти винаги. Друго си е да бъдеш дете без сериозна покупателна способност, тогава тръпнеш в очакване дори и да знаеш какво ще ти подарят. Е, почти винаги.
Но това със списъците ми изглежда някак жалко …
21:44:59 ч., 04.12.2008 г.
Мили дядо, за подарък искам да вземеш малката ми котка, не издържам вече 🙂
23:15:39 ч., 04.12.2008 г.
А аз не обичам да ми подаряват неща. Предпочитам да подаявам, ама без повод и то нещо, което знам че ще зарадва наистина, или пък отсреща имат нужда от него.
Иначе аз съм за изненадите, пък дори и да не се получат суперприятни.
23:37:50 ч., 04.12.2008 г.
@gery: От опит ли говориш 😛
@skoklyo: Защо прецакани, говорим за подаръци все пак, нещо, което се прави от сърце. Поне аз съм така, обожавам да подарявам разни неща на любими хора 🙂
@big_al: Имам чувството, че издевателстваш над безкоткова Антония, ей! За дядо Коледа е знам, но някой друг (ха!) може да ти отмъкне малката котка и ще те питам тогава какво ще правиш 😛 Иии… снимки, показвай снимки!
@Anton: Ще ми се и аз да не обичах подаръците… Тогава нямаше да тормозя толкова Тото, милият ми той 🙂 Ама не би 🙂 О-би-чам подаръците, адски-адски много! И в двете посоки.
07:26:12 ч., 05.12.2008 г.
И аз не обичам подаръци. Особено депресиращо ми е когато се подаряват безполезни изненади, защото трябва да се подари нещо. Някой от тях са интересни към момента на подаравяне, но след това тънат в прах по шкафовете и ако не искаш да се превърнеш в Плюшкин по някое време ги изхвърляш. По-добре нещо полезно от списъка (wishlist) 🙂
07:30:22 ч., 05.12.2008 г.
А, да: подаряването на дрехи, особено ако ти ги подарява някой с вкус ;-), е изключително полезно, защото спестява онова тъй досадно ходене по магазините.
11:05:36 ч., 05.12.2008 г.
Изненади, изненади, ама друго си е да ти подарят точно оня парфюм, който ходиш през ден да си душиш в магазина. А не просто парфюм. 🙂
Много зависи кой подарява и дали е внимавал в часа по шопинг и глединг. 🙂
11:12:06 ч., 05.12.2008 г.
@zImage: Много навременно допълнение направи, че след първия коментар бях почнала да гледам леко лошо 😛
@Вера: Гореспоменатият zImage вече се научи да следи внимателно какви реплики, съдържащи „Ау, колко хубаво! Искам!“, подавам към него. И си има директория букмарки по темата 🙂 Така хем успява да ме изненада (защото понякога дори аз забравям какво съм пожелала, а пък и няма начин да отгатна кое точно ще подбере, за да ме зарадва), хем не му се налага да се диви твърде много когато настане време за подаръци. Може да подхвърлиш идеята на заинтересованите, м? 🙂
15:44:39 ч., 05.12.2008 г.
Идеята с дрехите е много добра, ходенето по магазините е ужасно. За това шопинг консултант/купувач/подаряващ е безценен. 🙂
18:55:30 ч., 05.12.2008 г.
Голяма си закачка 😛 Поздрави на Иза и Пульо от фен клуба им 😉
00:37:26 ч., 06.12.2008 г.
От повече от една година карам Пърси да ме запознае с вас с Тото, искам да го питам за онази масачузетска пижама 🙂
11:31:21 ч., 06.12.2008 г.
Сега ще си сложа голям грях на душата, обаче ще си призная, че не мога да се сетя за кой Пърси говориш 😳 А и ние с Тото сме много сложни за запознаване – не, че сме антисоциални, просто ужасно трудно си нагаждаме графиците с хората, разсеяни сме и като цяло сме почти неуловими, като нелегални направо 🙂
11:32:22 ч., 06.12.2008 г.
Много добра пижама!
14:55:13 ч., 06.12.2008 г.
Пърси е най-колоритнатото нещо/някой, обитаващ блазето, много добър приятел и така …
14:56:37 ч., 06.12.2008 г.
Въпрос към Тото-как си с цветовете, че Антония ти беше подбрала една леко розовка 🙂
15:07:27 ч., 06.12.2008 г.
Не беее, розовата беше моята 😀 На Тото е черна 😛
21:20:37 ч., 06.12.2008 г.
Ти се беше пробвала с розовото, знам аз 🙂 ето го и доказателството – http://dni.li/2007/11/23/lazy-2/ 🙂
02:21:01 ч., 14.12.2009 г.
Най-трудният избор винаги е бил за половинката ми. Въпросът вече е решен: 100 ml Allure Homme Sport и един прекрасен свещник с ангел от Thun.