Тихият бунт на машините

Терминаторите изглеждат страшни на филм, обаче истинската съвременна техника е много по-опасна за вашето здраве – ментално най-вече, но понякога след бурни сблъсъци и физически може да си го отнесете. Днес комуникирах агресивно с три уреда у дома и заключението ми е, че човешката раса е обречена. ТЕ вече са ни победили!

Започнах с пускане на пералнята. Ама не просто така, натискаш копчето и готово, а след дълги и трудни преговори.

Машината: Какво ще перем днес?
Антония: Тениски.
Машината: Ама каква материя?
Антония: Памук с примеси от ликра и полиамид май, не съм много наясно със съвременните текстили и няма как да бъда по-точна.
Машината: Ааа, не може. Избери между памук, синтетика, коприна и вълна, това са опциите.
Антония: Да приемем, че е само памук, ОК?
Машината: Щом казваш… Сега избери температурата – 30, 60 или 90 градуса.
Антония: По етикетите пише, че може да ги пера на 40.
Машината: Не, не може. Памук се пере само на 30, 60 или 90.
Антония: 30 тогава, защото тениските са с щампи, на 60 може да се повредят.
Машината: Няма проблем. Пускам центрофугата на 600 оборота.
Антония: Не, нека да са 1300 оборота, тъканите са устойчиви на въртене, по-бързо ще изсъхнат след това.
Машината: Ако си избрала 30 градуса – максимумът обороти са 600. Ако искаш 1300, температурата трябва да е 90 градуса.
Антония: WTF? Пусни 1300 оборота или ще те фрасна.

Машината замълчава обидено и отказва да сътрудничи.

Ютията пък съвсем не се подчинява. Предлага ми да посоча вида тъкан, който искам да изгладя, след което сама избира температурата и силата на парата, като тотално ме игнорва и не споделя какъв е изборът й. Искам повече пара за този памук? Не може. Искам по-високи градуси за джинсите? Глей си работата. Глади там и трай.

Фурната е почти миличка – дава ми да връткам копчето с градусите! Но не ми разрешава да комбинирам реотаните както искам. Ако си мечтаеш да включиш грил и фурната да пече и отгоре, и отдолу, не си взимай Oranier, няма да успееш да го осъществиш. Вентилаторът е дедикейтид на две програми, ако не печеш месо по определена технология, няма да се включи никога. Въобще какви са тези твои желания да управляваш процеса на готвене? Едни инженери там са изчислили, че е те така трябва да се случват нещата, ти си твърде прост и неук, не ти се позволява да своеволничиш по никой параграф.

А когато някой ден изперкам след неравна битка да наложа волята си над техниката у дома – ще се обърна към Калашника, един мегаелементарен уред. Затова и е толкова надежден за разрешаване на спорове.

PS: Стягам багажа, утре сутрин тръгваме към Закинтос за две седмици септемврийско море, малко съм стресирана (както винаги преди път) и много фрустрирана от сблъсъците с инженерната мисъл.

Публикувано на 16 септември 2009, сряда, в 2:33 pm, в категория Малки войни.