Закинтос

С три думи – на Закинтос сме.

Пък тук е толкова диво, че и нас почна да ни хваща. Отседнахме в Порто Рома, което е така дребно, че и село не може да се нарече. Няколко семейни хотелчета, предлагащи студиа на съвсем прилични цени, една кръчма, смесен магазин, където продават домашни сладка и зехтин, плаж като една човешка длан и стига толкова. Хазяйнът ни се казва Спиро, а вилата е Катерина. Всичко е първично, само важните неща са налични, никакъв лукс, но пък сме сред маслинови насаждения, а терасата е с гледка към морето. Всяка нощ дебнем къде са кукумявките и чухалчетата, Тото си отглежда един гекон и го храни с нощни пеперуди, а аз гоня от стаята щурците със сандал в ръка. И пищя когато се опитат да скочат върху мен.

Ходим на плаж на Геракас, където костенурките снасят яйца през юли. И в момента има няколко техни гнезда, заградени са с дървени пирамидки и някакви младежи ги пазят. За съжаление самите костенурки никакви ги няма и не успяхме да ги видим. Но пък във водата се натъкнахме на сума ти октоподи! Кафявички отгоре, с червеникави пипала и очи като на особено дяволски козли. Разполагат се сред скалите и почти се сливат с цвета им, откриваме ги само по купчините мидени черупки около тях.

Цамбуркайки се срещнахме морски звезди, грамадански охлюви без черупки, раци-пустинници с черупки, писии, всякакви средиземноморски рибки, включително ярки жълтоопашатковци, дето не успяваме да ги прогоним и все се навъртат около нас, както и една ужасно страшна дънна гад, дълга поне 40 сантиметра. В много дълбокото се озовах очи в очи с лилава медуза, която ми изкара акъла и буустна плувните ми умения до неподозирани висини. И скорости. Стрелнах се като делфин, докато мигнеш и бях на 2 метра от брега, заорала нос в пясъка 🙂

Храната е все така безподобно добра. Гръцката салата заема особено свидно кътче в сърцето ми. Местният специалитет се нарича клефтико – агнешко, печено в пещ с разни билки в продължение на 4 часа и половина. Невероятно вкусно, думи нямам просто. Почнах да ям риба. Ципурата е превъзходна, с една запечена кожичка, ммм… Виж, калмарите все още са ми невкусни и ще продължа да ги избягвам. Рибата-меч беше добре приготвена с доматки и всякакви мерудии, но вкусът й е твърде силен за мен. Мога да я ям, де, но не е с кеф. Трябва да опитам и лаврак, мисля, че ще ми допадне.

По време на митканията си из острова все още не сме засекли нито една wi-fi мрежа. Купихме си SIM карта на Wind (някакъв мобилен оператор), която идва с неограничен интернет достъп. Уловката е, че тук няма ни 3G, ни EDGE. На един гол GPRS разчитаме – и е адски бавно, адски бавно. Но пък нали не сме се разбързали за някъде.

Вечер е, седим си на тераската, цикади и щурци озвучават тъмнината, биричка за Тото, мартини за Антония, кисело мляко (10 процента масленост!) със смокини за десерт. Така се живее до 100 години.

Коментари

  1. Gravatar Lilia Ivanova
    16:52:27 ч., 24.09.2009 г.
    1

    Мила Антония!
    Слънчеви дни по сините морета ти пожелавам.
    Да си наловите много топли емоции – за цялата зима.

  2. Gravatar loxs
    22:09:23 ч., 25.09.2009 г.
    2

    Искаш да кажеш, че предплатените им карти са с неограничен интернет трафик? о.О
    ъъ, ще взема наистина да се изселя от България някой ден.

  3. Gravatar UZUMAKI
    12:36:38 ч., 28.09.2009 г.
    3

    Да, изселването от България става все по-блазнеща идея с всеки изминат ден.

  4. Gravatar Антония
    21:16:40 ч., 28.09.2009 г.
    4

    @loxs: 15 евро предплатена карта за едноседмичен интернет достъп с неограничен трафик. Не е съвсем идеална офертата, ама като за туристишета бива.

    @Lilia Ivanova: Трябва да посетите Пелопонес! Честно казано Закинтос леко ни разочарова – очаквахме да видим малко братче на Корфу, а островът се оказа доста по-близък до Тасос… Затова вчера си стегнахме багажа и в момента сме в едно градче Неаполи, най-южното място на континентална Гърция. Перфектно е тук! Простоооо думи нямам да кажа колко много ме радва всичко. И не е хич туристическо. Я има 3 хотела, я не, цените са съвсем приемливи, много е приветливо-спокойно, а плажовете са фантастични!

    @UZUMAKI: Да не подхващаме темата, че пак ще почна да се гневя 🙂 Ще се стягат куфари, просто не виждам алтернатива.

  5. Gravatar Lilia Ivanova
    23:01:35 ч., 29.09.2009 г.
    5

    О, радвам се да те чета отново!:))
    Май ще трябва! Спомняш си как разказвах за разочарованието от Тасос – как ни се разминаха очакванията за островчето, обаче 3 месеца си говорим за там с умиление. През септемврийски празници помирисахме мъглите на Митикас, Олимп, валя ни дъжд на Ривиерата, пак ни стопли слънцето на Метеорите.
    Важното е да си оставим гледане и за следващия път…
    Чакам подробен разказ за вашето пътуване!:))) Няма да повярвам без снимки!

  6. Gravatar септемврийски празници
    11:37:59 ч., 19.07.2013 г.
    6

    Мен лично винаги ме е интересувало повече как се чувствам и какво виждам сред природата… както и вие пишете… „Всичко е първично, само важните неща са налични, никакъв лукс, но пък сме сред маслинови насаждения, а терасата е с гледка към морето….“ не е необходимо да имаме джакузита и какви ли не екстри, които само да ни задържат в кибритените ни кутийки наречен дом и да не видим синъо небе или земя. При подобни почивки е къде къде по интересно да се разходи човек на вън сред хората.Благодаря за хубавата статия.

Leave a comment