Пътни истории
Славонски брод е малко красиво градче в Хърватска, близо до границата със Сърбия, на брега на река Сава. В края на септември е слънчево, спокойно и много-много приятно – за разходки, за набези по кафенета и барове (където в петък вечер свирят интересни млади групи), въобще релакс на талази. Много ни допадна.
Хотелът ни беше в най-баш-центъра, разбира се, тесни улички, еднопосочно движение, обърквация. Тръгваме си от него, GPS-ът почва да дава странни указания как да се измъкнем от лабиринта, ние се опитваме да си припомним къде сме минавали вече… и се озоваваме очи в очи с полицейска кола. Няма място да се разминем, а и не се налага. Един от полицаите застава до zImage и го поздравява с „Добър ден. Хърватски разбирате ли?“. zImage вика „Горе-долу“, което очевидно не е правилният отговор, защото полицаят продължава с „Do you speak English?“. След утвърдителното „Yes, we do“ от наша страна, ни бяха поискани документите и ни бе разяснено, че сме влезли неправилно в еднопосочна улица.
Което сигурно го бяхме направили, обаче указателни знаци нямаше. Изръкомахахме, че по принцип сме крайно внимателни, винаги спазваме правилата и ако сме знаели – никога нямаше да се изложим така пред чужденците. Полицаят отиде до кьошето да провери наистина ли липсват знаците, убеди се, че „някъде са изчезнали, миналата седмица ги имаше иначе“, върна ни документите и ни каза „Карайте след нас, ще ви изведем от тук“.
И ни изведоха. Близо 5 километра се въртяхме, докато стигнахме табелката за края на града. Другият полицай дойде до колата ни и отново на много добър английски ни обясни как да хванем магистралата. Благодарихме му с едно „Thank you, officer, you’re great!“, пък поехме към дома, като през цялото време се чудехме какъв е шансът да попаднем на учтиви, внимателни катаджии в София, които да говорят чужди езици и да са готови да помагат на заблудени туристишета с ескорт и съвети. Нулеви?
Май единствената ни снимка от Славонски брод – бяхме твърде усмихнати, спокойни и съвсем не ни се щракаше. Разбираемо.
19:20:26 ч., 24.09.2012 г.
И тук има свестни полицаи – веднъж се бях забил на някакво странно място и една патрулка спря да види какво правя там. Като разбраха, че съм се загубил ме ескортираха.
22:42:28 ч., 24.09.2012 г.
Може и да има тук, но откъде бюджет за бензин за да минеш около 10 км., за да помогнеш на човек, който се е заблудил…Тук дори няма да си направят труда да погледнат дали, аджеба, го има тоя знак. Просто ще те проверят за аптечка, пожарогасител и прочие…сещай се…
10:26:37 ч., 25.09.2012 г.
Минах през Славонски Брод преди около месец – августовска вечер, топло, приятно… и ТЪЛПИ красиви девойчета по улиците. Нямаше и помен от хард-чалга фешън трендовете, познати в малките ни градове – всички бяха отделили труд/време, за да изглеждат добре, а не пошло в събота вечер. Де късмет такива гледки и в Радомир (примерно) 🙂
12:40:26 ч., 26.09.2012 г.
О, да, много благи бяха младите хора из града. Пристигнахме в петък вечер, рецепционистката беше девойка в ранните 20, очевидно издокарана за обикаляне по заведенията – едва ни изчака да се настаним и драсна нанякъде. Дори на zImage му направи впечатление как е облечена, а обувките ѝ (нещо с 12-сантиметрови токове) го стреснаха леко. Пък мъж ми да обърне внимание на нечий тоалет/обущък… страшна рядкост е това 🙂
13:52:14 ч., 13.09.2013 г.
Представям си как сте се почувствали когато сте се спрели, но все пак е минало всичко добре и както казвате…“ След утвърдителното “Yes, we do” от наша страна, ни бяха поискани документите и ни бе разяснено, че сме влезли неправилно в еднопосочна улица. ….“ не всеки път се обръща внимание на знаците, а имайки предвид те какви са в нашата страна и като се сетя за едната ми вила, колко са стари, почти нищо не се разбира какво е имало предвид, а там където може се вижда че с шпрей са се погрижили да увеличат скоростта която е ограничена, общо взето си е и опасно по улиците и трябва винаги да сме нащрек. Давам се че споделяш с нас, блога ти е страхотен и се радвам че попаднах на нея сега.