Пелопонес
Миналият петък на Закинтос заваля. Ама не кротко, по есенному, а с една тропическа буря направо – светкавици, гръмотевици и потоп в продължение на 28 часа. Нон-стоп. По-голямата част от апокалипсиса я прекарахме затворени в студиото. Нямаше сила на света, която да ме накара да изляза на студеното и мокрото просто. Дори гладът не съкруши ината ми да си стоя на скришно и да пустосвам калпавото време. Само дето ни доскуча ужасно, ама ужасно. И изведнъж островът ни отесня.
Затова в неделя сутринта станахме в 6 (по тъмно!), натоварихме багажа, сбогувахме се със Спиро и се понесохме към другия край на Закинтос – на пристанището на Агиос Николаос акостират фериботите от и за Кефалония, най-големия от островите в Йонийско море. Час и нещо каране по кривите друмища покрай морето и през планините, стигаме навреме уж, опитваме се да си купим билети и… няма фери! Морето било малко бурно, пък пристанът бил твърде открит, затова спрели плаванията за деня. Сори.
И така се наложи да се върнем към първоначалния си план: да разгледаме най-южните точки на Пелопонес. Фериботите до Килини си работеха, даже слънцето се показа да ни изпрати, седяхме на най-горната палуба и ни беше леко… Главно защото не знаехме по какъв планински път ще се наложи да караме половин ден 🙂 Е, не беше много страшно, честно казано, пък и гледката си я биваше, ама някак е твърде досадно когато морето не се вижда. По тъмно стигнахме в градчето Неаполи, и, о, колко се радвам, че се озовахме тук!
Мястото е туристише unspoilt. Я има 5 хотела на кръст, я не. При това са празни. Плажът е на няколко метра от терасата ни, Blue Flag сертифициран е. Чист, кристален, приказен. На няколко километра околовръст има повече безлюдни и суперяки заливчета, отколкото на цял Закинтос. Онзи ден се разходихме до Агиос Георгиос и бяхме сам-самички на пясъка, докъдето ти стига погледа. Е, ако не броим двойката орли, които ни дебнеха от едно дърво. А вчера се пльоснахме на дюните край Пунта, имаше още две двойки някъде в далечината (разбирай „на повече от 50 метра от нас“) и zImage измрънка „Егати, как са налазили туристите“ 🙂
По кръчмите предлагат прости, но безкрайно вкусни храни, а доматите тук са една слънчева фантазия. Въпросът, който ни занимава, е: ако изкарваш сума ти пари в София, каква полза имаш от това като не може да си купиш вкусни зеленчуци? А, де. Имай надиплени милиони в банката, яж пласмасови прототипи на храна и се радвай на живота…
Anyway. Отиваме на остров Елафонисос днес, твърдят, че там са най-най-приказните места за гмуркане в района. zImage вече ми извади десетина черупки на морски таралежи, едно друго много странно бодлокожо и няколко раковини… включително една, чийто обитател все още не я беше напуснал. Изкарах си акъла като тръгнах да я мия със сапун и отвътре се показа ядосан рак 😳 Върнахме го обратно в морето, разбира се, макар че му бях малко сърдита за щипките!
Снимки има.
16:51:28 ч., 02.10.2009 г.
Иииии,дано този път ги видим овреме:Д
19:53:34 ч., 02.10.2009 г.
Значи: между цамбуркане на плажа, ядене из гръцките таверни и разходки в околността от една страна и обработка на снимки от друга… познай кое избирам 😀
13:08:41 ч., 10.10.2009 г.
разходка със спомените?:)
не бях видял коментара:)
ако може просто да не е след половин година и повече:)
и нещо интересно от моя страна.резервирах си стая в диагонал серо – 6.7.8.9 ноември съм в барселона.(пор фин)
22:03:57 ч., 10.10.2009 г.
пфффф…определено си събрал много хубажи спомени
11:01:22 ч., 13.10.2009 г.
@maumyh: Последните няколко дни бяхме в Кърджали. Взех фотоапарата за всеки случай и познай – оказа се, че дори не сме свалили последните снимки от Пелопонес! Много сме несериозни, знам. И весело изкарване в Барселона, после да кажеш дали ти е харесало 🙂 Хотелът за нас беше перфектен, даже писахме положителни ревюта в TripAdvisor. Виж, градът се оказа не точно като за нас – много красив, много артистичен, но и малко мръсничък… Мадрид ни хареса много повече. Нали ти казахме, че Мадрид ни е в Топ 10 любими места на света?
@vasko ignatov: Събралa 😛 Да, хубаво беше 🙂
05:56:37 ч., 15.10.2009 г.
🙂
Виж колко ми е близо Мадрид ,а още не съм отишъл да го разгледам основно:)
А в Барселона няма да имам време да обръщам внимание на чак такива подробности като мръсотията 😛
Опитвам се да намеря къде беше писала за ресторантчета разни,но нещо ми се губи информацията.Спомням си,че даже бях разглеждал сайта на един.Можеш ли да ми помогнеш?
За снимките няма да мърморя:)За момента ще с еопитвам да си представям какво е било:))
00:11:23 ч., 19.10.2009 г.
Значи… Единият от ресторантите, дето харесахме, беше в Барселонета. На крайбрежната улица е, точно срещу пристанището с яхтите. Казва се El Rey de la Gamba, стековете им са фантастични, рибата е прясна, салатите – огромни. Другото място, което препоръчваме, е Arrel в Борн. По-скъп е, порциите са по-малки, но пък храната е много фантазе, обстановката е яка, обслужването приятно. Сутрин закусвахме в мола срещу хотела, на терасата има няколко сравнително евтини, затова пък вкусни заведения, не им помня имената. НЕ ЯЖ НА РАМБЛАТА! НИКОГА!
12:17:35 ч., 19.10.2009 г.
хахахха,с тая Рамла сте се наплашили яко.
Моя приятел ми каза за едно заведение в една от пресечните и улици.било доста добро в съотношение храна/цена.нещо подобно на това което сме си свикнали ние,когато решим да си доставим лекото удоволствие да си хапнем приятно:)(цените варирали между 30.40е на човек)
12:19:13 ч., 19.10.2009 г.
мда,Арел съм гледал:)
благодаря за информацията:)
ще видим какво ще направя за тия 4 дена:)
12:40:22 ч., 19.10.2009 г.
На Рамблата има разни трикове да те прецакат. Например в едното заведение цените на храната бяха ОК, но напитките ги нямаше в менюто въобще. И след това се оказа, че сокът е по-скъп от основното ястие, а чашата вода е няколко евро! Почти навсякъде е пълно с туристи, обслужването е зле, порциите са миниатюрни, доста безвкусно е, подозирам, че голяма част от храната е полуфабрикат… А, бе, наистина не си струва.
На пристанището, дето свършва Рамблата, нямаше ресторанти по наш вкус. Само фаст фууд и едно много скъпо туристише-ориентирано заведение намерихме. За сметка на това от страната на Барселонета са наредени кръчма до кръчма. Във въпросната El Rey de la Gamba поръчахме огромна салата, телешки стек с гарнитура, риба sole (sole като подметка, виждали сме я и в гръцки менюта, много е вкусна и е 300-400 грама) с гарнитура, бутилка вино и вода – излезе към 40 евро всичкото това. Надумкахме се до откат, твърде много беше. Преспокойно можехме да си спестим салатата, гарнитурите бяха с много зеленчуци. Вкусно!
В Борн има много малки заведения като Аррел – не ги пробвахме, но изглеждаха симпатични и нетуристически. Пак там намерихме яки барове с мартинита, маргарити, каквото ти душа иска, ама не им помня имената. В Barri Gotic също има интересни спирки, но както вече споменах, избягвахме ги от хигиенна гледна точка.
И весело изкарване 🙂
01:39:35 ч., 20.10.2009 г.
Благодаря,Тони:)
Поздрави на zImage:)
10:10:58 ч., 20.10.2009 г.
Виж какви апартаменти в Барселона намерих днес. Ех, не искам в София…
02:35:45 ч., 23.10.2009 г.
уау!
супер са!
и на готини цени!
п.с.:след барселона,имам едно пътуване до германия.а след това имам покана за януари месец до маракеш.май не ме свърта и мен на едно място:П
12:47:54 ч., 23.10.2009 г.
Ах, ти, Пантелей пътникооо. Завидях! Ние… не знам кога, къде, за колко време… Мислим в посока Южна Европа за ноември-декември (Португалия, Кипър), но може да излезе някоя друга дестинация междувременно. При нас най-хубавите разходки са се получавали като не сме ги планирали много-много. Ще видим 🙂