Комуникации
Помолиха ме за коментар. Съгласих се. Ама ако можело не по телефон или с писмо, а през формичка на сайта им. Глупаво условие, но отново се съгласих. Отидох на сайта веднага. Оказа се, че за да го видя въобще – трябва да се регистрирам. Малко кипнала все пак се прежалих и го направих. Получих мейл, с който ме уведомиха, че ще разгледат регистрацията ми и като са готови, ще ми кажат дали я приемат. Изроптах и затворих сайта, да си гледат работата, няма да се занимавам часове наред с тях, я.
След 24 часа получих втори мейл, поздравяващ ме, че съм била допусната до светая светих. В него бяха написали паролата ми в плейн текст.
За снега не знам, ама тeзи как ме изненадаха, думи нямам. #facepalm
02:44:56 ч., 19.12.2009 г.
Плейн текст парола изпратена по мейла обикновено ми разваля настроението за около седмица. Как може да има толкова %#$%#$%#$ хора, които не съзнават какво правят. Един път върнах купена услуга заради такова нещо.
12:59:16 ч., 19.12.2009 г.
То само това с паролата да беше… Ами цялата тази арогантност на общуването и с консултанти, и с потребители? Заслужават да се сгромосясат с гръм и трясък (ама няма, защото очевидно наглостта им ги спасява някак).
15:37:56 ч., 19.12.2009 г.
Условието с регистрацията е трябвало да бъде края на опита.
А колкото до паролата в текст – това значи че там няма и помен от сигурност и някакъв си админ има достъп до паролата ви, което означава пълен майтап относно сигурността.
Паролата трябва да е невидима за всеки, освен вас, вкл. админите на сайта.
Не мисля че трабва да криеш името на фирмата.
17:35:10 ч., 20.12.2009 г.
Не става дума за криене – просто шансът някой от читателите на блога ми да стигне до този сайт клони към нулата.