На Адриатическото море

И след като десетилетия вече не бяхме ходили на море през август… Престрашихме се и се бухнахме сред туристишето. Обиколихме крайбрежията на Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска, пък стигнахме до извода, че…

Не трябва да се ходи на море през август!

Първо, жега е. Ама много. Всеки ден температурата стигаше поне до 37 градуса, което комбинирано с влажния въздух, си е един малък ад. Особено когато имаш амбиции и да разглеждаш забележителности, които по правило са на най-високата точка на града. Като крепостта на Herceg Novi например, чиито стъпала преодолявахме на порции, на порции. Не повече от десетина крачки наведнъж. И по сянката само, че на слънце не се издържа повече от 20 секунди.

Второ, цените са по-високи. Е, пак е по-евтино от Гърция и България, де*. Един типичен наш обяд включва две салати, плескавици и бира за zImage, котлети и вода за мен… и излиза около €20 край черногорското море. Сложете едно евро отгоре и получавате сметката, която платихме за вечеря в 4-звезден босненски хотел. Веднъж се хранихме в Четинье (бивша кралска столица на Монтенегро, настоящ мъничък град с хубав парк и разни архитектурни гледки) и сметката беше 14 евро. За крайпътните заведения да не споменавам направо с техните огромни порции за €10-12. Да подчертая ли, че месото винаги е поне 300 грама за всеки (а не мижавите 180 г, характерни за нашите заведения) и е безкрайно вкусно?

И трето (и най-важно), има яко туристи, ама яко! Ние сме свикнали на полупусти плажове и септемврийско дивотино в Гърция, Испания и Италия, та местната тълпа определено ни стресира. Макар че като си припомня какво беше на българското море преди десетина години (когато за последно го посетихме) – тук хората са в пъти по-малко. Въпреки това опитите да издирим черногорски плаж, на който да има свободни поне 4 квадратни метра за нашите хавлии, се провалиха гръмовно – хората бяха налягали като сардели един до друг, често опънали хавлиите си по каменните парапети край пътя дори! На 20-на километра от Дубровник видяхме неокупирано чакълено плажче, а последния ден zImage успя да намери две абсолютно празни заливчета току срещу Неум (единственият адриатически град на Босна и Херцеговина). И… толкова. Всичко друго беше направо лудница.

Иначе регионът е симпатичен. Забавлявахме се да общуваме с местните на всички видове езици, за които се сещахме – сръбски, български, руски, английски, някое и друго „Мерси“ и „Чао“ също влязоха в употреба. Човек трябва да внимава да не засегне местните на език обаче. Черногорците говорят черногорски, хърватите – хърватски, босненците… не знам, сигурно босненски. Не сръбски, в никакъв случай 🙂 Големи са смешници в това отношение, да са живи и здрави.

Сега компилирам едно малко how-to с нашия опит по пътуването (с всичките ни грешки барабар), пък ще се опитам и да отсея някоя и друга снимка. Което ще е по-трудната част от задачата, защото пустото слънце беше толкова нечовешки ярко, чеее… не знам какво е станало с кадрите ни, честно.

* Единствено изключение беше Дубровник, където в Стария град ни отнесоха 300 куни (€42) за доста скромен по размерите си обяд (рибено плато и пилешко по далматински, малка бира и ЧАШКА наливно пепси). Ама нали се плаща и за атмосферата…

Публикувано на 24 август 2010, вторник, в 4:31 pm, в категория По пътя.