Фейспалм на деня
Ако може някой да ми обясни как това чудо е въобще в движение, минало е през технически прегледи (поне според стикерите по стъклата), че и през границата са го пуснали…
Таралясникът превозваше петима възрастни, а малко след снимката багажникът му бе така натоварен, че се наложи да го вържат с въже – не искаше да стои затворен иначе.
14:45:24 ч., 27.07.2011 г.
крепи се на ръжда :):):)
15:24:33 ч., 27.07.2011 г.
Регистрационният номер не е БГ?
16:50:18 ч., 27.07.2011 г.
Антония, много сте повърхностна! Съдите за колите (а вероятно и за хората) само по външния вид! 🙂
17:20:35 ч., 27.07.2011 г.
Не че си вярвам, но техническия преглед е за фарове, спирачки и изгорели газове. Ако пътвите две са му наред и кара на газ ще мине преглед без проблем Граница пък се минава с документи на колата и зелена карта. Чисто формално няма пречка
18:28:22 ч., 27.07.2011 г.
старите машини са много по.здрави от новите :)))
21:45:10 ч., 27.07.2011 г.
Или както каза Тото: с това чудо би ме било страх да отида до ъгъла, камо ли да пътувам от Пирот до София. Не става дума за външен вид или технически прегледи дори, а за отговорно отношение към собствения си живот. Представи си как си караш и изведнъж подът пропада под тебе, защото ръждата най-накрая е победила… Бррр!
22:51:24 ч., 27.07.2011 г.
Не бих тръгнал с това чудо на разстояние, от което не мога да се върна пеша 😀
11:16:47 ч., 28.07.2011 г.
Знаеш ли, мила Антония, колко скромно, да не кажа бедно!, живеят в покрайнините… Жална и съвсем реална е машината! Сърдечни и много трудолюбиви са хората там, всяка педя земя, възможна за обработване, е засадена и окосена. В нивите, градините и лозята кипи такъв труд, какъвто не съм виждала скоро. По пътищата на почит са малките тракторчета, Застави и ей такива вехти возила.
Ждрелото на Ерма е невероятно величествено откъм Сръбско, Погановския и Суковския манастир са автентични, никога нереставрирани, от 14 век, близо до Пирот е женския манастир Св.Георги – от 15 век, в едно съседно село е сръбския НотрДам – каменна църквица от времето на Иван Срацимир. Близо до Зайчар е Felix Romuliana – римски град от 3-4 век. Умишлено подминавам разните пекари, плескавици, вешалици, плетеници, дето вървят с пиво Лав…Близо е, за един ден разходка.
Давам тази информация, щото все пак публикуваш в По пътя 🙂
23:56:49 ч., 31.07.2011 г.
Във самите Пирот, Димитровград и нагоре към сръбската Стара планина могат да се видят и прадедите на тази жигулка. Има ситроени и рена като от филмите на Луи дьо Фюнес, вехти застави които най-вероятно са от първия модел. В Пирот пък може да срещнете софийски гъзари с БМВ кабрио, но местните въобще не се впечатляват. Градът е раван и там на почит е велосипеда. Димитровград колкото и зле да изглежда от пътя ме грабна още с първото ми преминаване през центъра му. В рамките на 100-200 метра по главната улица в събота имаше работещи 3 месерници. Всичко за което е писано в горния коментар си заслужава да се види. Както и да се разходи човек до Врело, Височка Ржана и Завойско езеро. Примиера обеща магистрала до Ниш – от към сръбска страна може да се види, вече е трасирана и се работи по нея от наша чакаме първа копка.
22:45:01 ч., 01.08.2011 г.
[…] примера на Антония, ето моя избор за фейспалм на вече […]
12:23:05 ч., 29.10.2011 г.
Те старите возила са уникални едиствено със здравината си, в страната е пълно с тях. Има антики, чийто двигател е навъртял 300,000 км. и повече и още можеш да му имаш доверие. За разлика от някои съвременни. 🙂